Килърни

Килърни е може би най-обичаният природен кът в цяла Ирландия, сгушен между тъмни планини и три бляскави езера в югозападното графство Кери. Самият град е малък, оживен и пълен с кръчми, но истинското богатство започва веднага отвъд последните му къщи. Там се разстила един от най-старите и красиви национални паркове на острова.

Именно заради това съчетание от планини, гори и вода Килърни от столетия привлича пътници от цял свят. Той е и най-удобната отправна точка за прочутите крайбрежни маршрути наоколо. От Ирландия малко други места предлагат толкова природа, събрана на едно.

Езерата на Килърни

Сърцето на целия край са трите езера на Килърни, наредени едно след друго в подножието на планините. Най-голямото се разстила широко край самия град, а другите две се крият навътре сред горите и хълмовете. Водите им са тъмни, спокойни и почти винаги гладки. В тихите утрини планините се отразяват в тях като в огледало.

Бреговете им са обрасли с вековни дъбови и тисови гори, каквито почти не са останали другаде в Западна Европа. По тях се вият сенчести пътеки, удобни за пешеходци и колоездачи. Между дърветата се мяркат стари каменни мостове, малки заливчета и тихи поляни. Тук е прохладно и зелено дори в най-топлите летни дни.

Езерата се свързват помежду си с тесни протоци, по които се плъзгат малки лодки. Разходката с лодка е сред най-хубавите начини да се усети мащабът на този край. Гребецът често разказва стари легенди за скалите и островите наоколо, а гласът му отеква над водата. Вечер, когато слънцето слиза зад планините, повърхността пламва в мед и пурпур.

Малцина места умеят да съчетаят толкова спокойствие и величие едновременно. Затова езерата остават най-силният спомен на почти всеки, минал оттук.

Особено красив е тесният проток, наречен Срещата на водите, където трите езера се сливат в едно под сенчести стари дървета. До него се стига само с лодка или по тиха горска пътека и мнозина го смятат за най-романтичното кътче на целия парк, скрито далеч от главните пътища. Наоколо е тихо, само веслата плискат и птици прехвъркат ниско над гладката повърхност. В такива мигове става ясно защо толкова художници и поети са възпявали именно този край.

Националният парк и старите гори

Около езерата се простира обширният национален парк, първият официално създаден в цялата страна. Той пази последните големи участъци от древната дъбова гора, покривала някога почти целия зелен остров. Тук природата е оставена да живее по свои собствени древни закони.

Из гъстите гори свободно броди голямо стадо елени, преки потомци на най-старата дива популация в страната. Из откритите поляни пасат диви коне, а високо над водата кръжат чапли и редки орли рибари.

Пътеките в парка са десетки и водят до скрити водопади, стари руини и неочаквани гледки. Едни са къси и удобни за спокойна семейна разходка, докато други се катерят с часове стръмно нагоре към голите планини. Тишината под вековните дървета е дълбока и някак лековита. За мнозина именно тази недокосната природа е причината да се върнат тук отново.

Замъкът Рос на брега

На един нисък обрасъл нос край най-голямото езеро се издига стройният замък Рос, стара каменна кула от петнайсети век. Дебелите му стени и тесните бойници помнят обсади, предателства и дълги векове размирици. Днес той е грижливо възстановен и щедро отворен за посетители. Отвътре стръмни вити стълби водят до горните стаи и до покрива с широка гледка над цялото езеро. Оттам погледът обхваща водата, тъмните острови и планините в далечината.

Точно срещу замъка, навътре сред водата, се тъмнее малкият обрасъл с дървета остров Инисфалън. Векове наред на него е живяла тиха монашеска общност, оставила след себе си обрасли каменни руини и стари предания. До острова се стига единствено с малка лодка и само в спокойно, тихо време, когато езерото е гладко като стъкло.

Имението Мъкрос и градините

Между две от бляскавите езера се крие внушителното имение Мъкрос, разкошна господарска къща от деветнайсети век. Строгата ѝ сива каменна фасада гледа спокойно към водата и тъмните планини отвъд нея. Вътрешните ѝ стаи са запазени напълно, с мебелите и картините си, и разказват нагледно за живота на някогашните богати стопани. Обиколката из тях е като пристъпване в отдавна замряла епоха.

Около самата къща се простират едни от най-красивите градини в цялата страна, засадени с рядко богато разнообразие от растения. Тук растат исполински рододендрони, вековни редки дървета и тихи потоци с водни лилии, а между тях лъкатушат чакълени алеи. Много посетители прекарват тук по цял ден, без изобщо да усетят как минава времето.

Съвсем наблизо стоят и обрулените сиви руини на старо абатство сред високата трева. В обраслия му вътрешен двор расте огромно древно дърво.

Водопадът Торк

Малко встрани от езерата, скрит дълбоко сред гъста и влажна гора, се спуска красивият водопад Торк. Водата пада на широки бели струи по тъмни, обрасли с мъх скали, сред постоянен хлад, пръски и непрестанен ромон. До него води къса, сенчеста и удобна пътека покрай бърз планински поток, който също се спуска на малки бели прагове между камъните.

Изкачването отнема само няколко минути, но наградата накрая е гледка като от стара приказка. Който има повече сили, може да продължи нагоре по стръмните каменни стъпала, които се вият през мъхестата гора, докато между дърветата долу не се покажат трите блеснали езера в цялата си шир. Горе е още по-тихо. Мнозина се задържат край водата дълго, просто заради успокояващия ѝ шум и дълбоката прохлада.

Проходът Дунлоу и файтоните

На запад от езерата високите планини се разцепват от тесния скалист проход Дунлоу, издълбан от древен ледник. Тесният път през него се вие дълго между отвесни тъмни скали и малки, бистри планински езерца, в които се оглеждат голите върхове.

По стара традиция проходът се обхожда бавно, с открити конски файтони, каквито тук се пазят от повече от столетие. Возачите познават всяка скала, всеки завой и всяка местна легенда наизуст. Пътуването е бавно и полюшкащо. Но точно затова е толкова спокойно и приятно.

Тропотът на копитата и дълбоката тишина наоколо остават в паметта задълго след това. Който предпочита, спокойно може да измине целия проход и пеша, за няколко часа. Гледките към голите върхове наоколо си заслужават всяка трудно изкачена стъпка.

Пръстенът на Кери

Килърни е и началото на прочутия Пръстен на Кери, дълъг кръгов крайбрежен маршрут около целия съседен планински полуостров. Пътят се вие покрай самия океан, като на всеки няколко километра сменя настроението си, между китни рибарски селца, тайни пясъчни плажове и стръмни, обрулени от вятъра зелени планини. Гледките се сменят на всеки завой и рядко разочароват дори взискателния пътник. Мнозина отделят цял ден за пълната обиколка, с чести спирания за снимки и кратка почивка.

По маршрута се стигат и диви кътчета, съвсем близки по дух до съседния Дингъл отвъд планините. Който има повече свободни дни, спокойно съчетава двата съседни полуострова в едно дълго крайбрежно пътуване. Сърдечното гостоприемство по тукашните кръчми напомня донякъде за топлите планински вечери в България.