Джердап

Джердап е най-големият национален парк в Сърбия и се простира по десния бряг на Дунав, точно по границата с Румъния. Тук голямата река напуска равнината и се врязва между планините, за да прокара едно от най-впечатляващите теснини в цяла Европа, наречено Железни врата. Дефилето редува тесни каньони и внезапни разширения, а водата ту кипи между отвесните скали, ту се разлива в широки спокойни огледала. Малцина природни явления на континента могат да се мерят с тази гледка.

Паркът пази не само дива природа, но и следи от хилядолетна човешка история. Ако обикаляте Сърбия, Джердап е задължителна спирка, а отсрещният румънски бряг прави мястото удобна врата към Румъния и нейните дунавски градчета.

Къде Дунав се провира между планините

Джердап заема онзи участък, в който Дунав притиска пътя си между южните разклонения на Карпатите и северните склонове на Балканската планина. Тук двете големи планински вериги едва не се докосват, а реката е принудена да мине през тесен пролом, дълъг близо сто километра. Именно този пролом носи името Железни врата, а той всъщност не е един каньон, а поредица от теснини и котловини, наредени една след друга по течението. На места бреговете се раздалечават и водата се успокоява, за да се сгъсти отново само след няколко завоя.

Най-тясното място е внушително. Тук отвесните скали се издигат право над водата.

Дълбочината на реката в тези теснини е забележителна и на места надхвърля с десетки метри обичайното за Дунав. Другаде пък двата бряга се приближават дотолкова, че сякаш са на хвърлей камък един от друг, а водата натежава, потъмнява и се завърта в дълбоки въртопи. Течението е бързо и мощно, а въртопите някога бяха истинска заплаха за корабоплаването. Пейзажът се сменя постоянно, защото зад всеки завой се разкрива нова гледка, нов силует на планина или нов отблясък на водата. Затова мнозина смятат Железни врата за най-драматичната отсечка по цялото течение на реката, от изворите ѝ в Германия чак до делтата край България.

При самия вход на дефилето, върху скалист рид над водата, стои внушителната крепост Голубац с деветте си кули, пазила някога този праг на реката и целия воден път навътре в теснините.

Как реката проби пътя си

Пейзажът на Джердап е плод на милиони години търпелива работа. През цялото това време реката неуморно е прорязвала камъка, докато си е пробивала път през твърдата планинска преграда между двете вериги. Резултатът е дълга поредица от каньони с почти отвесни стени, надвиснали право над водата. На места между тях реката се разлива в широки, спокойни заливи, а само след завой отново се стеснява и се провира с мъка между надвисналите канари.

Геоложката драма е записана ясно по скалните откоси. Там се редуват пластове варовик, гнайс и стари вулканични скали от съвсем различни епохи. Изкачването на планините и врязването на реката са текли едновременно, затова и клисурите тук са толкова дълбоки, тесни и стръмни. По стените им внимателният поглед открива следи от отдавна изчезнали морета, дребни вкаменелости и причудливи извивки в камъка, които пазят безмълвен спомен от онова невъобразимо далечно минало, когато по тези земи е нямало и помен от човек.

Лепенски вир и древните му обитатели

Дълбоко в дефилето, на самия бряг на реката, лежи един от най-забележителните праисторически обекти в Европа. Лепенски вир е селище от каменната епоха, обитавано преди около осем хиляди години, много преди възникването на първите градове по света. Разкопките разкриват основи на своеобразни трапецовидни жилища, подредени в полукръг с лице към водата.

Най-удивителни са каменните скулптури, намерени тук. Обитателите са дялали от речни камъни едри фигури с получовешки, полурибешки черти, а тези творби минават за едни от най-старите монументални скулптури на целия континент. Учудващо е с какво умение древните майстори са предавали израза на лицата. Скулптурите и до днес будят възхищение у посетителите.

Днес обектът е защитен под голяма модерна постройка, която опазва крехките останки от дъжда и вятъра. Разположението му говори красноречиво колко силно реката е привличала хората още в зората на историята, защото древните обитатели са живели от риболов в тези богати води, а близостта до Дунав е определяла целия им бит.

Табула Траяна над водата

Високо над реката, издълбан направо в скалата, се пази древен паметен надпис от римско време. Табула Траяна е поставена в чест на император Траян, който в началото на втори век прокарва военен път и мост през тази труднопроходима теснина. Каменната плоча е обрамчена с орнаменти и някога е стояла над самата вода.

След построяването на язовира нивото на реката се покачи чувствително. За да бъде спасен паметникът, целият блок беше изрязан и повдигнат по-нагоре по скалата. Днес надписът се вижда най-добре откъм водата, тъй като до него по суша почти не се стига. Той е мълчалив свидетел на времето, когато този бряг е бил краен предел на римската империя и последна нейна твърдина срещу дивите земи отвъд голямата река.

Гора, клисури и рядък живот

Джердап пази изключително богата и рядка природа, оцеляла тук благодарение на закрилата на дълбоките клисури. По стръмните склонове растат гори, в които се преплитат средноевропейски и южни видове, а някои от тях са същински живи вкаменелости, останали от епохи преди последния ледников период. Мечкини лешник, чашкодрян и диворастящ люляк цъфтят по скалните тераси, каквито другаде в Европа отдавна са изчезнали.

Животинският свят е също толкова разнообразен. По върхарите гнездят орли и други грабливи птици.

В горите се укриват мечки, вълци, диви котки и рисове, а по каменистите брегове припичат костенурки и змии. Реката гъмжи от риба, включително от едрия дунавски есетров род, тръгнал нагоре по течението. Тази пъстрота от живот прави парка рай за естествениците. Малцина места по средния Дунав пазят такова богатство под закрилата на закона.

Пролетта обагря склоновете в безброй цветове, а есента ги превръща в пламтящо море от жълто и червено.

Язовирът и корабоплаването

Голямата водноелектрическа централа при Джердап е сред най-мащабните хидротехнически съоръжения по цялото течение на реката. Язовирът беше построен съвместно от двете съседни страни и промени из основи облика на дефилето. Нивото на водата се покачи, някои острови и крайбрежни селца изчезнаха под повърхността, а бързото течение се укроти.

Съоръжението обаче реши един стар и мъчителен проблем. Векове наред скалите и въртопите в теснините правеха плаването изключително опасно. Тук са загивали безброй кораби. Прекарването на товари изискваше опитни местни лоцмани, познаващи всеки подводен камък по опасния път.

Днес шлюзовете вдигат и спускат корабите покрай стената и превръщат някогашния капан за моряци в спокоен воден път, по който преминават товарни съдове и туристически лодки от цяла Европа. Мнозина пътници разглеждат дефилето именно от палубата на корабче, защото само оттам се разкрива истинският мащаб на надвисналите скали.

Кога да дойдете и как да обиколите парка

Най-приятни за посещение са късната пролет и ранната есен. Тогава горите са най-красиви, а времето е меко и подходящо за дълги разходки сред природата. През лятото е топло и е сезонът на плаването с лодки, докато зимата загръща каньоните в мъгла и сурова тишина, но част от пътищата тогава са трудно проходими. Паркът е обширен, затова е добре да отделите поне два дни, ако искате да съчетаете крепостта, праисторическия обект и разходка по вода.

Обиколката се прави удобно с автомобил по живописния крайдунавски път, който следва всяка извивка на реката и на всеки завой поднася нова гледка сред малки рибарски селца, беседки с панорама и китни заливчета. За тези, които предпочитат водата, туристически корабчета кръстосват дефилето и спират край най-впечатляващите скали, а някои маршрути свързват сръбския бряг с отсрещните пристани в Румъния.