Сучава

Сучава е град в североизточна Румъния и административен център на едноименния окръг, разположен насред историческата област Буковина. Тя лежи на река Сучава, между заоблени хълмове и гъсти букови гори, на около четиристотин километра северно от Букурещ. Днес тук живеят близо осемдесет и пет хиляди души, а градът пази спомена за времето, когато е бил столица на цяло княжество. За българския пътник стойността му е съвсем практична, защото това е най-удобната отправна точка към прочутите рисувани манастири на Буковина.

Векове наред Сучава е сърцето на средновековното Молдовско княжество. Ако планирате обиколка из Румъния, този град е логичното начало за севера, откъдето пътищата се разклоняват към манастирите, планините и границата с Украйна.

Къде се намира и как изглежда градът

Сучава заема северния праг на страната, само на десетина километра от украинската граница. Наоколо се разстила широко плато, накъсано от речни долини и обрасло с букови гори, които наесен пламват в мед и охра. Самата Буковина носи името си тъкмо от буковите дървета, покрили тези хълмове. Климатът е подчертано континентален, с дълги снежни зими и приятно прохладни лета, което определя и целия ритъм на пътуването насам.

Градът се дели на по-нова долна част край реката и по-стар исторически гребен, върху който се изправя крепостта. Улиците се катерят и спускат по неравния терен, а всяка отбивка разкрива нова гледка към околните възвишения. Тази неспокойна топография придава на Сучава характер, различен от равнинните румънски градове далеч на юг.

Тронната крепост над реката

Символ на Сучава е Тронната крепост, средновековна твърдина, издигната в края на четиринадесети век върху висок хълм източно от центъра. Стените ѝ са зидани от дялан камък и обхващат вътрешен двор с кула, църква и жилищни помещения. Оттук владетелите на Молдова са ръководили отбраната на държавата.

През петнадесети век крепостта е значително укрепена и се превръща в една от най-непревземаемите в целия регион. Обсаждали са я нееднократно. Дебелите бастиони устояват дори на тежките османски походи, което ѝ носи славата на непокорна твърдина, а днес реставрираните зали приютяват музейни експозиции с оръжия, восъчни фигури и подробни макети на средновековния град.

Изкачването до портата минава по мост над някогашния ров. Гледката отгоре обхваща целия град и долината на реката, а в ясен ден погледът стига чак до далечните хребети на Карпатите.

Рисуваните манастири на Буковина

Истинското съкровище на областта се крие в околностите, където се пазят рисуваните манастири, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Външните им стени са изцяло покрити с фрески от шестнадесети век. Тези изображения са оцелели под открито небе цели петстотин години, устоявайки на дъжд, сняг и мразовити зими. Подобна дълготрайна живопис на открито е рядкост в целия християнски свят.

Най-прочут е манастирът Воронец, наричан източната Сикстинска капела заради внушителната си сцена на Страшния съд. Наситеното небесносиньо, с което са изписани стените му, е толкова особено, че изкуствоведите говорят за отделен нюанс, известен като синьото на Воронец. Точната рецепта за него и до днес остава загадка.

Наблизо се редят Молдовица и Сучевица, обградени със здрави отбранителни стени, както и по-скромните, но не по-малко ценни Хумор и Арборе. Всеки от тези храмове разказва библейски истории в ярки цветове. Замисълът е бил ясен. Фреските са служели като своеобразна книга за неграмотните селяни, които не са можели да четат, но са разчитали образите по стените. Така стените са проповядвали вместо думите. Част от манастирите и до днес са действащи, обитавани от монахини, които поддържат тихия им ежедневен ритъм.

Обиколката на манастирите заслужава цял ден. Наблизо е и манастирът Путна, който пази гробницата на Стефан Велики, макар стените му да не са изписани отвън. Най-добре е да тръгнете рано сутрин, докато светлината е мека и туристическите групи още не са пристигнали.

Кратка история на молдовската столица

Селище на това място е съществувало още преди възхода на княжеството. Разцветът обаче идва през четиринадесети век, когато Сучава става столица на младата молдовска държава и остава такава близо двеста години. Оттук са тръгвали търговски кервани по пътя, свързващ Централна Европа с черноморските пристанища.

Златният век съвпада с управлението на владетел, останал в паметта като Стефан Велики, при когото са построени десетки църкви и крепости из цялата област. По това време градът се превръща във важен духовен и стопански център на православния свят.

По-късно столицата се мести на юг към Яш и Сучава постепенно губи първенството си. Австрийското управление над Буковина сетне оставя своя отпечатък върху облика на града. Тъкмо това напластяване на епохи прави разходката из старите квартали толкова любопитна днес.

Вкусовете на Буковина

Кухнята тук е сърдечна, обилна и създадена за студения климат. Основата са свинско, пилешко и много зеленчуци, поднесени в топли гозби. Наблизо, в градчето Радъуци, се ражда прочутата чорба радъуцяна, кисела пилешка супа, застроена със сметана и чесън. Класиката са сармалете, зелеви рулца с кайма и ориз, много близки до нашите сарми, които се сервират със сметана и качамак. Разликата с българската трапеза е неголяма и това прави румънската храна веднага разбираема за всеки гост от България.

На всяка маса присъства и мамалига, гъст качамак от царевично брашно, който тук често заменя хляба. За десерт предлагат папанаши, пухкави пържени топки от прясно сирене, полети с горски конфитюр и заквасена сметана. Опитайте ги топли, най-добре веднага след изпичането.

Кога да дойдете и какво да очаквате

Най-хубавото време за Сучава е късната пролет и ранната есен, когато горите се обагрят, а въздухът е свеж и бистър. През септември и октомври буковите склонове около манастирите се превръщат в истинска палитра от злато, охра и мед, каквато трудно се среща другаде по континента.

Лятото е меко и удобно за дълги преходи из хълмовете. Зимата пък е студена и снежна, което превръща региона в тих бял пейзаж, а през зимните празници оживяват старинните буковински маскаради, обредни песни и шумни новогодишни шествия по селата. Именно този контраст между сезоните държи мнозина да се връщат тук по няколко пъти. Пътищата към по-отдалечените храмове тогава понякога затрудняват. За разлика от морската Гърция, тук климатът диктува съвсем друг ритъм на пътуване, подчинен изцяло на планината и гората.

Как да стигнете и как да се придвижвате

До Сучава се пътува учудващо лесно за толкова северно място. Градът има собствено летище, кръстено на Стефан Велики, което приема вътрешни и някои международни линии.

Железопътната гара свързва града с Букурещ, Клуж и другите големи центрове, макар пътуването с влак да е дълго и бавно. По шосе се пристига от юг по главния път през Молдова. Мнозина пътници избират точно този вариант заради свободата да спират, където поискат.

За обиколка на манастирите обаче колата е почти задължителна, защото храмовете са пръснати из селата на десетки километри едно от друго. Обществен транспорт до тях почти няма. Затова много гости наемат автомобил направо от летището или се възползват от организирана еднодневна обиколка с местен водач.