Сан Себастиан

Сан Себастиан, наричан на баски език Доностия, е крайбрежен град в автономната област Страната на баските в северна Испания, на брега на Бискайския залив. Населението му е около 188 000 души, а заедно с агломерацията надхвърля 400 000. Градът е административен център на провинция Гипускоа и отстои само на около 20 километра от границата с Франция, което му придава смесен баско-френски характер.

Известността му идва от три неща: подковообразния плаж Ла Конча, гъстата мрежа от барове за пинчос и международния филмов фестивал. През 2016 година Сан Себастиан беше Европейска столица на културата, което затвърди мястото му сред водещите дестинации на иберийския север. За разлика от средиземноморските курорти, тук климатът е по-влажен и зелен, с по-меко лято и чести валежи през пролетта. Това прави града привлекателен и за хора, които бягат от жегите по испанското юбережие като Барселона или вътрешността на Испания.

Малкият размер на града е сред най-силните му козове, защото почти всичко важно е събрано на тясна ивица между два хълма и една река. За няколко дни пътешественикът успява да съчетае плаж, музеи, дълги вечери по баровете и кратки излети сред зеленината наоколо, без да губи време в дълги преходи. Именно тази концентрация на удоволствия в малко пространство обяснява защо мнозина се връщат тук повече от веднъж.

Заливът Ла Конча и трите градски плажа

Сърцето на града е заливът Ла Конча, чиято дъга се смята за един от най-красивите градски плажове в Европа. Бялата ограда покрай крайбрежната алея Пасео де ла Конча е емблема на града и присъства на безброй пощенски картички; проектирана е в началото на двадесети век и е сред най-разпознаваемите детайли тук. Плажът е защитен от открития океан от остров Санта Клара, до който през лятото плават малки лодки. Вечер, когато се включат кованите фенери по алеята, заливът придобива своя най-известен вид.

Градът има още два плажа. Ондарета продължава Ла Конча на запад, под хълма Игелдо, и е по-спокоен, предпочитан от семейства. Ла Сурриола, отвъд устието на река Урумеа, е плажът на сърфистите заради по-високите вълни. Заради приливите и отливите широчината на пясъка се променя осезаемо в рамките на деня, така че мнозина местни сверяват разходката си спрямо таблицата на водата.

В западния край на Ондарета се намира Гребенът на ветровете (El Peine del Viento) на скулптора Едуардо Чилида, баски творец, роден в самия град. Три стоманени форми, вградени в скалите, реагират на прибоя и на вятъра, а под настилката отвори изхвърлят струи въздух при силно вълнение. Мястото е особено впечатляващо при буря, когато вълните се разбиват високо и въздухът свисти през отворите.

Двата хълма, които ограждат залива, дават най-добрите гледки. На Монте Ургул, над стария град, се издигат крепостта Мота и голяма статуя на Христос, а в подножието му е аквариумът с дълъг подводен тунел. Срещу него Монте Игелдо се изкачва със стар фуникуляр от 1912 година и пази малък ретро увеселителен парк, който работи и до днес. Изкачването до върха си струва заради панорамата над цялата подкова на залива, която обхваща града от край до край.

Старият град и култът към пинчос

Парте Виеха, старият град, е лабиринт от тесни улици между пристанището и река Урумеа. Тук се намира барокова базилика Санта Мария дел Коро и църквата Сан Висенте, най-старата запазена в града. Площадът Пласа де ла Конститусион пази номера по балконите от времето, когато е служел за арена на корида. Истинската причина да дойдете тук обаче е храната. Баският вариант на испанските тапас се казва пинчо и обикновено е хапка, забодена с клечка върху резен хляб. Барове като Gandarias, La Cuchara de San Telmo и Borda Berri се редят един до друг и местните обикалят по няколко за вечер, поръчвайки по едно и по чаша вино txakoli.

Обиколката на баровете има свой неписан ритъм. Не се сяда на едно място за цяла вечер, а се влиза за една хапка и една напитка, после се продължава към следващия праг. Класиката върху тезгяха е хилда, шишче с маслина, аншоа и люта чушка, кръстено на едноименен филм с Рита Хейуърт. Платете на излизане, защото в повечето барове просто запомнят колко клечки сте натрупали.

Около града гравитират необичайно много отличени с престижни кулинарни звезди ресторанти, сред които Arzak и Mugaritz. Това прави Сан Себастиан една от европейските столици на високата кухня, съизмерима с части от Франция. Резервация за тези заведения се прави седмици, понякога месеци предварително, но дори без нея гастрономичното изживяване по баровете остава на впечатляващо ниво.

Кинофестивалът и календарът на града

Международният филмов фестивал в Сан Себастиан се провежда от 1953 година и е сред малкото в света с най-висок акредитационен клас. Той се случва в края на септември, а главната награда е Златната мида (Concha de Oro), наречена на формата на залива. През тези дни Курсаал, стъкленият конгресен дворец на архитекта Рафаел Монео при устието на Урумеа, се превръща в център на града.

Зимата също има своя голям ден. На 20 януари, празника на покровителя Сан Себастиан, целият град отбелязва Тамборрада: двадесет и четири часа барабанене, в което хиляди жители, облечени като готвачи и войници, дефилират на смени по улиците. Лятото пък носи джаз. Фестивалът Jazzaldia, провеждан от 1966 година, е най-старият действащ джаз фестивал в Европа и пълни плажа и площадите със сцени през юли.

Дори извън големите събития градът поддържа жив културен ритъм. Музеят Сан Телмо, разположен в бивш доминикански манастир в подножието на Монте Ургул, разказва историята на баското общество, а съвременният център Табакалера в стара тютюнева фабрика приютява изложби и работилници. Така почти всеки месец от годината носи повод да се дойде, независимо дали заради екран, барабан или платно.

Природата наоколо и баският контекст

Извън града бързо започва зелена, хълмиста природа. На запад крайбрежният път минава през рибарското градче Гетария, родина на мореплавателя Хуан Себастиан Елкано, и през Сараус с дългия му плаж за сърф. Тук виреят лозята на txakoli, леко пенливото бяло вино на областта. На юг се намира Билбао с прочутия музей Гугенхайм, а на изток границата с Франция е на половин час, при курорта Биариц. Тази близост прави Сан Себастиан удобна база за обиколка на целия Атлантически ъгъл между двете държави.

Самият баски език, euskera, няма родство с испанския и е една от най-старите живи езикови загадки в Европа. Двуезичните табели и баските знамена са навсякъде. За пътешественик, обикалял по на юг като Гибралтар или по атлантическото крайбрежие на Португалия, контрастът се усеща веднага.

Любителите на пешеходните маршрути могат да хванат участък от Камино дел Норте, северния клон на пътя към Сантяго, който минава именно през тези хълмове край брега. Пътеката се вие над скалните носове, разкрива гледки към океана и свързва рибарските селца едно с друго. Дори кратка отсечка от няколко часа дава усещане за дивата страна на баското крайбрежие, останала встрани от плажовете в центъра.

Кои месеци хващат града в най-добрия му вид

Най-приятни са юни, юли и септември, когато океанът е достатъчно топъл за плаж, а тълпите още не са на връх. Август е най-натоварен и скъп, защото съвпада с испанските отпуски. Краят на септември е компромис: времето често е меко, но градът е оживен заради кинофестивала, така че настаняването поскъпва и се запълва рано. Зимата е тиха и влажна, подходяща повече за разходки и пинчо барове, отколкото за плаж. Градът се обикаля изцяло пеша; от стария град до Ондарета са около 30 минути покрай водата, а за по-кратки маршрути работят градски велосипеди и удобни автобуси.

Стигането също е лесно. Малкото градско летище край Ондаробия обслужва предимно вътрешни линии, затова мнозина пристигат през по-голямото летище на Билбао, на около час и половина с автобус. Влаковете и автобусите свързват града с останалата част на полуострова, а близостта на френската граница позволява да се комбинира посещението с отскок отвъд нея. Каквото и да изберете, наградата е един от най-уютните градове на Атлантика, в който морето, кухнята и баската култура се срещат на едно място.