Ефес

Ефес е сред най-добре запазените антични градове в целия свят и едно от най-посещаваните места в Турция. Той се намира край градчето Селчук, недалеч от егейския бряг. Мащабът му смайва. Мраморни улици, храмове, обществени сгради и театър за десетки хиляди зрители се редят на едно място и възкресяват цял един изчезнал свят.

Някога Ефес е бил оживено пристанище и една от най-важните столици на римска Мала Азия. Днес морето се е отдръпнало на километри и градът стои сред тиха равнина. Ако сглобявате обиколка из Турция, Ефес е задължителна спирка по егейския маршрут, лесно достъпна от близкия голям град и от крайбрежните курорти наоколо.

Разположение край градчето Селчук

Руините лежат в широка плодородна долина, само на няколко километра от съвременното градче Селчук. Наблизо минава главният път по егейското крайбрежие. От Селчук до входа на античния град се стига за броени минути. Именно в това градче е и железопътната гара, и повечето малки хотели, откъдето всяка сутрин тръгват посетителите към древните улици.

В древността Ефес е стоял направо на морския бряг и е разполагал с голямо, оживено пристанище. С вековете обаче реката е донасяла все повече наноси. Те бавно са запушвали залива и са отдалечавали водата. Така някогашният морски град постепенно се е озовал сред суша, на километри от днешната брегова линия.

На север, отвъд ниските хълмове, е егейското крайбрежие с курортите му. Отвъд морето започват островите на Гърция, с която този бряг споделя обща древна история. Тъкмо тази близост между гръцкия и анадолския свят е направила Ефес толкова богат и космополитен град в древността.

От пристанище до археологически парк

Ефес е основан още в дълбока древност от гръцки заселници, дошли по това плодородно егейско крайбрежие. През следващите бурни векове градът минава последователно през ръцете на лидийци, перси и елинистични владетели. Всеки от тях оставя своя ясна следа върху непрекъснато растящия крайморски град.

Истинският разцвет на града обаче идва едва при римляните. Тогава Ефес се превръща в блестяща столица на богатата римска провинция Азия и в един от най-големите и оживени градове в цялата необятна империя. По някои предпазливи оценки в него по онова време живеят над двеста хиляди души. Тук се стичат търговци, поклонници, учени и пътешественици от целия познат тогава свят. Градът блести отдалеч с мрамор, храмове и широки колонадни улици.

С отдръпването на морето обаче идва и бавният упадък. Пристанището заглъхва, търговията се мести другаде, а населението постепенно намалява.

През Средновековието някогашният велик и горд град е вече почти напълно изоставен и постепенно затрупан от речна пръст. Тъкмо това бавно погребване под наносите неволно го запазва за бъдещето. Вековете наред тишина покрива мраморните улици. Едва по-късните упорити археологически разкопки изваждат отново на бял свят улиците, площадите и великолепните мраморни фасади. Днес целият обект е грижливо поддържан археологически парк.

Библиотеката на Целз

Най-прочутата сграда на Ефес е библиотеката на Целз, чиято двуетажна мраморна фасада е един от символите на цялата антична архитектура. Тя е издигната в началото на втори век като едновременно библиотека и внушителна гробница. Богато украсеният ѝ фронт е възстановен грижливо от оригиналните паднали блокове. Четири женски статуи между колоните олицетворяват мъдростта, знанието, разума и добродетелта. Гледката към осветената от следобедното слънце фасада е сред най-запомнящите се в цяла Турция.

Някога вътре са се пазели хиляди свитъци, което нарежда библиотеката сред най-големите в античния свят. Фасадата е построена с хитра оптическа измама. Средните колони са по-високи, а крайните по-ниски, което кара сравнително тясната сграда да изглежда много по-широка и внушителна, отколкото е в действителност.

Големият театър над улицата

В самия край на широката пристанищна улица се издига огромният античен театър, вкопан в склона на хълма. Той е сред най-големите, запазени от древността. Каменните му редове са се изкачвали някога чак до върха на хълма. Побирал е близо двайсет и пет хиляди зрители наведнъж.

Оттук се откриват широки гледки. Погледнат отгоре, надолу се вие правата мраморна улица, водила някога право към пристанището и морето.

Акустиката на театъра и до днес е забележителна. Дума, изречена долу на сцената, се чува ясно чак по горните редове без никакво усилване. В древността тук са се давали представления, речи и състезания пред огромно множество. Днес просторните редове са любимо място за почивка и снимки. Мнозина сядат горе просто за да обхванат с поглед целия древен град наведнъж.

Мраморните улици и терасните къщи

Сърцето на Ефес се обхожда по две прочути мраморни улици, излъскани до блясък от милиони стъпки през вековете. Едната се спуска полегато между храмове, чешми и статуи. По протежението ѝ личат основите на обществени сгради, магазини и малки светилища. Вечер, когато тълпите оредеят, мраморът улавя меката златиста светлина.

Покрай тази улица се крие едно особено съкровище.

Това са така наречените терасни къщи, изкачени стъпаловидно по склона на хълма. В тях са живели най-заможните граждани на римския Ефес. Стените им и до днес пазят живописни стенописи, а подовете са застлани с фини цветни мозайки. Специален покрив ги предпазва, а издигнати пътеки водят посетителите над самите разкопки. Тук се вижда най-ясно как е изглеждал всекидневният разкош на един богат античен дом.

Храмът на Артемида и седемте чудеса

Недалеч от античния град, в ниска мочурлива равнина, някога се е издигал грандиозният храм на Артемида. Той е бил смятан за едно от седемте чудеса на античния свят. По размери надминавал дори прочутите атински храмове. Съвременниците му го описват с искрено удивление.

От някогашното великолепие днес е останало обидно малко. На мястото стърчи една самотна възстановена колона сред тревата и водата.

Храмът е бил рушен и възстановяван няколко пъти през вековете, преди накрая да изчезне почти без следа. Разпръснатите му мраморни блокове са отнесени за други постройки из целия регион. Днес мястото изисква въображение, за да си представите изгубеното чудо. Въпреки това то остава силно, защото тук някога е стояла една от най-величествените сгради, издигани изобщо от човешка ръка.

Къщата на Дева Мария

По зелените хълмове високо над античния Ефес, сред тих и уханен боров лес, се крие малка скромна каменна постройка, наричана къщата на Дева Мария. Според дълга и жива християнска традиция тъкмо тук е прекарала последните си земни години Богородица. Мястото е съвсем скромно, но пази някакво особено, дълбоко спокойствие.

Днес то е признато поклонническо светилище, което всяка година привлича хиляди вярващи от цял свят, включително и мнозина от други религии. Малкият каменен параклис е тих, хладен и полутъмен. Отвън, в подножието на стената, бликат извори, чиято вода мнозина смятат за лечебна и чудодейна. Наблизо посетителите връзват безброй хартийки с написани молби и пожелания по специална стена. Атмосферата под старите борове остава сдържана и съзерцателна, съвсем независимо от вярата на всеки отделен посетител.

Кога да посетите Ефес

Най-приятни за обиколка са късната пролет и ранната есен. През април, май и октомври въздухът е мек, а мраморът не пари под слънцето. Лятото тук може да е много горещо, а сянка сред откритите руини почти няма. Затова в жаркия сезон е разумно да дойдете рано сутрин или късно следобед, когато светлината е мека и тълпите оредяват.

Обиколката на целия обширен обект отнема поне няколко часа спокоен, неприбързан ход. Носете удобни обувки и вода. Гладките мраморни улици са хлъзгави и на места неравни, а разстоянията вътре в древния град са осезаемо по-големи, отколкото изглеждат отначало от входа. Ранното пристигане се възнаграждава двойно, защото подранилите хващат прочутата фасада на библиотеката още преди големите групи, също както при търсените обекти из България.