Поморие

Поморие е морски град и балнеоложки курорт. Разположен в Южното Черноморие, градът е известен с лечебната кал от Поморийското езеро, с тъмните пясъчни плажове и с историята си под името Анхиало. Заел тесен скалист полуостров между залива и солената лагуна, само на двадесетина километра от Бургас, той е работещ крайморски град с около тринадесет хиляди жители, който живее целогодишно.

Къде се намира Поморие и как изглежда полуостровът

Градът заема нисък пясъчен полуостров, вдаден в Бургаския залив. От север той е ограден от плитка лагуна, известна като Поморийско езеро, чиято вода е силно свръхсолена и отделена от морето с тясна пясъчна коса. Старият град заема самия край на носа, а новите квартали растат към сушата. Ивицата суша е дълга няколко километра и на места широка едва стотина метра, така че морето се вижда едновременно от двете страни на тесните калдъръмени улички.

Именно тази тясна форма е оформила характерния силует на града и гледката към водата. Солените води от едната страна и откритото море от другата създават особен микроклимат с мек и слабо влажен въздух, който се усеща приятно през целия сезон.

Разстоянието до областния център Бургас е около двадесет километра, което свързва Поморие удобно с летището и железопътната мрежа. Релефът наоколо е равнинен, припечен и без високи хълмове. Той прави околността удобна за разходки с велосипед, а на юг крайбрежният път води към устието на реката и към големия залив, затова мнозина съчетават престоя си с излети към Ахелой и към Бургас наблизо.

История: от антична Анхиало до днешното Поморие

Селището е основано в края на пети или началото на четвърти век преди новата ера от дорийски преселници и носи древното име Анхиало. Името означава „близо до солта” и сочи езерото. Неговите солени находища са поминъкът на местните хора още в Античността, когато Анхиало вече е важно морско пристанище и оживен център за търговия със сол. През римската епоха градът се утвърждава като център за добив на сол, а водите му са ценени заради лечебните си свойства още в древността.

С този период археолозите свързват и известната антична куполна гробница, изградена вероятно през втори или трети век и уникална със своя необичаен централен стълб, разклоняващ се като чадър към купола над камерата. Тя е служила за погребение и за помен на знатна местна фамилия, а и днес впечатлява специалистите с необичайната си куполна архитектура. Днес е една от малкото запазени постройки от този вид у нас. През Средновековието Анхиало неведнъж сменя господарите си между Византия и българската държава, а през Възраждането се превръща в оживено крайморско градче със смесено гръцко и българско население и оживена крайбрежна търговия. Голям пожар през хиляда деветстотин и шеста година унищожава по-голямата част от стария дървен град, след което застрояването постепенно е възстановено в познатия днес каменен вид. Съвременното име Поморие, въведено официално през хиляда деветстотин трийсет и четвърта година, означава „край морето” и заменя античното Анхиало.

Историческата приемственост личи и днес в Александрово и в околните селища, чиито имена пазят следи от старите землища. Така разходката из Поморие се превръща в пътуване през историята.

Поморийско езеро и лечебната кал

Поморийското езеро е най-голямата атракция на Поморие извън морския плаж. То е плитка свръхсолена лагуна, в чието дъно се отлага черна лечебна кал с изявено противовъзпалително и успокояващо действие. Тази луга се използва в местните балнеоложки и калолечебни центрове за лечение на ставни, кожни и гинекологични заболявания, а същата солена вода захранва и старите солници.

Тук солта се добива и до днес по традиционния начин, чрез бавно изпаряване в плитки басейни. В непосредствена близост работи музей на солта, единственият по рода си на Балканите, който показва вековната технология на ръчния добив на морска сол. Сред басейните посетителите разглеждат дървените съоръжения и пирамидите сол. Дори могат сами да опитат част от процеса, а природата наоколо е по-богата, отколкото изглежда, защото езерото е важна спирка по миграционния път Виа Понтика. През пролетта и есента тук спират хиляди водолюбиви птици, сред които и розови пеликани, заради което районът е обявен за защитена местност и привлича любители на птиците от цялата страна.

Соленото огледало на лагуната при залез добива меки розови оттенъци заради микроводораслите, които виреят във високосолената вода. Гледката е сред най-фотографираните в целия район и любим кадър за гостите.

Тъмният пясък и спокойното море в залива

Поморие предлага дълга пясъчна ивица, която тръгва от полуострова, минава през курортната зона и преминава в плажовете на съседните селища. Пясъкът тук е тъмен, едрозърнест и богат на желязо. Той съдържа железни и магнитни частици, на които се приписват лечебни свойства, а Централният плаж остава удобен за семейства заради плавния вход и спокойното море. Водата в защитения залив е тиха и почти без вълни. Северно от града ивицата става по-широка и удобна за уединен отдих, а водата остава по-топла от откритите южни участъци и удължава сезона за къпане.

Освен класическия плажен отдих градът разполага и с развита балнеоложка и таласотерапевтична база, заради която активният сезон не свършва с лятото. Много гости идват през пролетта и есента заради калолечебните процедури. Близкото крайбрежие позволява лесни излети до Бяла на север и до по-малки селища като Каблешково навътре в сушата.

Забележителности в стария град

Старият Поморие пази тесни калдъръмени улички и възрожденски къщи над морето. Сред най-ценните паметници е църквата „Свето Преображение Господне”, известна още като Старата митрополитска църква, в която се пази чудотворният кръст, дело на местни майстори.

Не по-малко притегателна е обителта манастир „Свети Георги”, основана според преданието след чудодейно изцеление край свещен извор в околността. Дворът ѝ събира поклонници през лятото и по празниците. Самата структура на квартала е забележителна с дървените къщи на два етажа, чиито издадени еркери почти се допират над тесните улички. Тази архитектура е възстановена след пожара от началото на двадесети век и пресъздава характерния черноморски градски облик, който естествено отвежда разходката към пристанището и крайбрежната алея.

Любителите на историята задължително разглеждат античната куполна гробница в северозападния край, която е достъпна за посещение. Наблизо лозята около Поморие поддържат стара винарска традиция, а местните изби предлагат дегустации на бели и десертни вина. Околни селища като Кошарица също пазят част от тази лозарска памет.

Старият град се усеща най-добре привечер, когато тълпите оредяват и морето отново се вижда в двата края на улицата. Тогава Поморие показва спокойното си лице на работещ крайморски град, не на сезонен курорт.

Кога да дойдете

Активният морски сезон в Поморие продължава от началото на юни до септември. Най-топло и най-многолюдно е през юли и август, но за балнеолечение и калолечение са добри и месеците май, юни и септември, когато горещините са осезаемо по-меки. Тогава градът е по-тих, цените стават по-достъпни, а процедурите в местните калолечебници и балнеоцентрове са в разгара си. Любителите на птиците предпочитат пролетта и есента заради голямата миграция над Поморийското езеро и близките солници.

Зимата в Поморие е мека и влажна, а повечето курортни обекти работят сезонно и осезаемо намаляват темпото си през студените зимни месеци край морето. И все пак градът остава населен и жив през цялата година, за разлика от чисто курортните селища по съседното крайбрежие.