Бръчковци

Бръчковци е малко българско село в община Елена, област Велико Търново, сгушено в Предбалкана почти на брега на язовир Йовковци. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят само четирима души, което прави селото едно от най-обезлюдените в Еленския балкан. Въпреки това името му е познато сред почитателите на риболова и тихите планински отбивки, защото на едно място се срещат гора, рид и голяма язовирна вода. До него се достига откъм третокласния републикански път 551, а последните метри минават по четвъртокласен и доста разбит селски път. Селото стои там, където горските склонове на Еленския балкан слизат към водата.

Тази граница между планина и язовир определя и характера на мястото: чист въздух, малко хора и пейзаж, който се сменя с всеки сезон.

Туристите идват предимно заради спокойствието и заради близостта до по-големия възрожденски център Елена, който е само на около 6 километра. Тук няма масов туризъм, няма заведения и шум, а именно това търсят повечето гости. Заради малобройното си население Бръчковци почти не се отбелязва на пътните карти, но за ценителите на уединението точно тази незабележимост е достойнство. Селището запазва облика на старите балкански махали, в които животът тече бавно и в синхрон с природата. Който потърси тук тишина, я намира в най-чистия ѝ вид, без блясъка и навалицата на големите курорти.

Язовир Йовковци и риболовът на река Веселина

Язовир Йовковци е едно от най-значимите водни тела в Северна България и основен питеен източник за Велико Търново и региона.

Изграден е на река Веселина и носи името на село Йовковци. То е било разрушено и потопено при строежа на стената. Бръчковци гледа към един от ръкавите му, така че водата е буквално в подножието на селските имоти.

И точно тук е основната причина мнозина изобщо да научат за селото: водите на Йовковци са зарибени с над 10 вида риба и бреговете притеглят любителите на въдицата през по-голямата част от годината. Освен риболов, язовирът дава възможност за плаване с лодка и за излет покрай водата, а на места около него има условия за къмпинг.

Сутрешните часове край водната шир са особено тихи. Тогава мъглата още се вдига над ръкавите и повърхността стои гладка като огледало. Йовковци е със статут на питеен водоизточник, затова достъпът до самата стена и до част от крайбрежието е ограничен. За природата това е по-скоро предимство: бреговете остават тихи, чисти и слабо застроени. Любителите на риболова спазват установените правила и забранените за достъп зони, така че язовирът дълги години запазва както чистотата на водата, така и богатството на рибните си запаси.

Дъбът „Слона” и легендата за Марков камък

На малко разстояние от селото расте огромно вековно дърво. Него местните наричат „Слона”. Това е летен дъб с височина около 23 метра и обиколка на стъблото близо 8 метра, а според преданията възрастта му надхвърля 1300 години. Изсъхналият гигант се откроява отдалеч и за местните отдавна е природен ориентир, част от разказите за околността.

Под короната му са минали поколения, а мълчаливото присъствие на дървото свързва днешните посетители с дълбоката древност на тази земя. На около 6 километра от Бръчковци, край съседното село Усои, се намира скалният феномен Марков камък.

Легендата разказва, че самият Крали Марко преместил камъка, защото му пречел на пътя, и така обяснява странното положение на огромния блок. Подобни предания за Крали Марко са разпространени из целия Балкан и придават на мястото допълнителен фолклорен заряд.

До Марков камък пешеходците стигат по екопътеката Раюв камък. Тя тръгва от град Елена и продължава към прохода между Елена и Твърдица. Маршрутът минава през горист рид и изисква изкачване, затова е по-подходящ за хора с известна туристическа подготовка. Който поеме по него, бива възнаграден с гледки към билата на Стара планина и с усещането, че навлиза в свят, останал почти непокътнат от времето.

Къщите за гости и битовият стил на Еленския балкан

Макар постоянните жители да са броими на пръсти, Бръчковци разполага с три къщи за гости, две от които предлагат легло база от общо 24 места. Всички са изградени в автентичния битов стил, типичен за Еленския край, с каменни основи, дървени елементи и широки веранди към планината. Зад традиционната фасада обаче гостите намират съвсем модерни удобства. Къщите са оборудвани с басейн, климатици и телевизия, а част от тях разполагат с механа и барбекю, които ги правят удобни за семейни събирания и по-големи празненства. Това съчетание от стара архитектура и нов комфорт е и причината туризмът да остане единственото живо стопанско занимание в иначе замиращото село. През топлите месеци дворовете оживяват от гости, а през зимата селото отново потъва в тишина.

За снабдяване с продукти най-близката опция е магазинът в съседното село Вързилковци на няколко километра, тъй като в самите Бръчковци няма търговски обект. Останалите по-близки населени места са Яковци, Донковци и Махалници. Затова повечето гости предпочитат да заредят необходимото предварително от Елена, преди да поемат по тесния път към селото. Домакините посрещат гостите топло и често сами разказват за околните пътеки, за най-добрите места за риболов и за местните обичаи. Това лично гостоприемство превръща престоя в нещо повече от обикновена нощувка и е сред причините посетителите да се връщат отново. Тихите вечери на верандата, ароматът на дърва от механата и звездното небе над балкана остават сред най-силните спомени от едно гостуване в Бръчковци.

Иван Бръчков и възрожденските корени на селото

Историята на Бръчковци започва през 18 век.

Селото носи името на своя основател Иван Бръчков, роден през 1755 година в земите на днешна Хърватия. Той се заселва в местността и поставя началото на първите къщи. От него идва и днешното име на селището. След Освобождението Бръчковци влиза в новосъздаденото Княжество България. Жителите му се препитават главно с животновъдство, но добре развити са и занаятите, за което допринася близостта до големия възрожденски град Елена, откъдето немалко семейства се преселват тук.

Поколения наред стопаните гледат стада по околните поляни, секат сено и поддържат пътеките, които свързват пръснатите къщи помежду им. В наши дни селото е почти замряло и единствено туристическият бизнес дава признаци на живот. Останалите къщи за гости са най-доброто доказателство, че мястото пази потенциал за тих балкански отдих далеч от шумните курорти като Константин и Елена. Възрожденското наследство на целия Еленски край се усеща и тук, в имената на родовете и в спомена за един свят, в който трудът и вярата вървят ръка за ръка.

Балкански отбивки около Бръчковци

Бръчковци работи най-добре като база за по-широко опознаване на Еленския балкан и Предбалкана. Самата Елена на 6 километра пази десетки възрожденски паметници, сред които архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата, музеят по палеонтология, Попниколовата къща и къщата музей на Иларион Макариополски. От тук пътищата водят и към други интересни точки в Северна и Централна България.

На север е областният център Велико Търново с Царевец, а през прохода към юг се отварят посоките към Сливен и възрожденския Котел. По-близо до Търново любителите на тихите села могат да се отбият и в Беляковец. Тази мрежа от къси разстояния прави едно толкова малко село удобна изходна точка: от Бръчковци за един ден се покриват и водата, и горите, и възрожденската архитектура. Сутрин човек може да хвърли въдица край Йовковци, по обяд да обиколи музеите в Елена, а привечер да се прибере на верандата с гледка към планината. Именно тази съчетаемост на тишина и богата околност прави селото предпочитано от пътешествениците, които търсят съдържателен, но спокоен престой в сърцето на Стара планина.