Кой по ред по големина е Троянският манастир?

Той е третият по големина православен манастир в България, след Рилския и Бачковския, и най-голямата обител в Стара планина.

Кой е изписал стенописите?

Стенописите са дело на Захарий Зограф, главен майстор на Самоковската школа, който работи в манастира през 1847 и 1848 година и оставя свой автопортрет сред образите.

Какво трябва да знам преди посещение?

Това е действащ мъжки манастир, затова влизайте с прилично облекло, покриващо рамене и колене. Входът е свободен, фотографирането в храма често е ограничено, а наблизо има паркинг и механи в Орешак. За спокойна разходка из двора и стенописите отделете поне час и половина, а пролетта и есента са най-приятните сезони за посещение, когато тълпите са по-малки.

Троянски манастир

Троянският манастир „Успение Богородично” е третата по големина православна обител в страната, след Рилската и Бачковската, и стои на седмия километър по пътя от град Троян към прохода Беклемето, край село Орешак в долината на река Черни Осъм. Прочут е със стенописите на Захарий Зограф и с чудотворната икона Света Богородица Троеручица. Това е действащ мъжки манастир, отворен целогодишно за поклонници и посетители. Намира се в полите на Централна Стара планина, в община Троян, област Ловеч, на около сто и шейсет километра от София и десетина от самия град Троян.

Комплексът е обявен за паметник на културата и всяка година приема десетки хиляди богомолци и почитатели на възрожденското изкуство. По-долу четете кога е основан, кой го е изписал, какво пази иконостасът и кои околни места си струва да добавите към маршрута из този зелен балкански край.

Вътрешният двор на Троянския манастир с вековни борове и църквата — Вековни борове се извисяват край съборната църква в сърцето на Троянската обител

Иконата Троеручица и заселването край Черни Осъм

Преданието отнася началото на обителта към края на шестнайсети век, когато отшелник се установява край река Черни Осъм. Около килията му постепенно се събира монашеско братство. Решаващ момент настъпва, когато атонски монах, тръгнал за Влашко, пренощува тук с препис на чудотворната икона Богородица Троеручица от Хилендарския манастир на Света гора.

При тръгването иконата „отказала” да напусне мястото и братството я приема за знак да остане завинаги. Тя остава и до днес. Така започва всичко. Така копието става главната светиня на манастира и поводът за израстването му през следващите столетия.

Иконата и днес стои в храма, обкована в сребро, и привлича богомолци особено на петнайсети август, когато се чества храмовият празник Успение Богородично. Според вярванията тя помага на болни и бездетни, затова мнозина идват с лични молби и оставят дарове пред нея. Около този ден край Орешак се стичат хиляди поклонници от цялата страна.

Първите оцелели сгради на обителта са от началото на седемнайсети век. През трийсетте години на деветнайсети век братството получава султански ферман за изграждане на нов, по-голям комплекс. Тогава се оформя и днешната внушителна архитектура с три жилищни крила, разположени около просторен вътрешен двор. Главната църква е завършена и осветена малко преди да я изпише Захарий Зограф.

Дворът е просторен. Чардаците гледат към реката. Зад дебелите каменни зидове братството живее по свой ред от векове, а водата на Черни Осъм се чува денонощно като глух, успокоителен фон под балканските склонове.

Стенописи и изписана колона във вътрешността на храма в Троянския манастир — Изписана колона и пъстри стенописи във вътрешността на манастирския храм

Какво изписа Захарий Зограф по стените

Най-голямата художествена ценност на манастира са стенописите на Захарий Зограф, най-видния майстор на Самоковската школа, който работи тук в средата на деветнайсети век. Той изписва главния храм „Успение Богородично”, притвора и външните стени с ярки библейски сцени. Между тях се откроява внушителна композиция на Страшния съд, изпълнена с движение и багри. Грешници горят.

Праведници възхождат. Но истинската изненада е другаде. Сред светците и пророците Захарий оставя собствен автопортрет, както и образи на свои съвременници, ктитори и обикновени хора, облечени в съвременни дрехи. Това превръща стените на църквата в рядък паметник, в който възрожденският човек гледа сам себе си наравно със светците.

Вгледайте се внимателно, защото детайлите и надписите се разкриват бавно, един по един. Резбованият иконостас, владишкият трон и проскинитарият допълват вътрешното богатство на храма. Майсторите от Тревненската школа са вложили в дървото сложни растителни плетеници и фигури на птици. Самата църква е трикорабна, с пет купола, типична за зрялото възрожденско строителство в нашите земи.

Многоетажни дървени чардаци около вътрешния двор на Троянския манастир — Многоетажните дървени чардаци с цъфнало мушкато ограждат калдъръмения двор

Левски, Вътрешната комисия и революционните дворове

Троянският манастир е сред огнищата на националната борба през Възраждането. Тук Васил Левски основава манастирски революционен комитет в началото на седемдесетте години на деветнайсети век, а игуменът Макарий и част от братството укриват дейци и оръжие в подземията и тайните помещения на обителта. Манастирът дава убежище и на участници в подготовката на въстанията.

Стените мълчат. Подземията пазят тайни. Тази роля на „манастир-крепост” на духа се преплита с богомолческата традиция и прави мястото скъпо за националната памет. В двора и музейната сбирка днес се пазят предмети, църковна утвар и документи от това време.

Сред експонатите има стари ръкописи, печатни книги и църковни одежди, които разказват за бунтовния дух на обителта.

Разходката между крилата на жилищните сгради, с техните дървени чардаци и каменни основи, връща усещането за епохата. От балконите се откриват гледки към реката и към горите по склоновете на Балкана.

Тук през годините на Априлското въстание са скрити участници в подготовката му, а самият манастир дълго е смятан за надеждно убежище заради отдалечеността си от главните пътища и заради верността на братството.

Орешак, керамиката и кухнята на Троянския Балкан

Манастирът стои до Орешак, село, известно с Националното изложение на художествените занаяти. Под един покрив там се показват грънчарство, дърворезба, медникарство, иконопис и тъкачество от целия край. Самият Троян пък е столица на българската керамика и на прочутата шарка „троянска капка”, която краси чиниите и каните от района. В механите около обителта се предлага планинска кухня.

Гозби с дивеч, печена пъстърва от рибарниците по Черни Осъм, домашни туршии и сладка от горски плодове нареждат трапезата на този край.

Местната троянска сливова ракия е защитено наименование и неизменна част от празничната софра. Заради надморската височина от около седемстотин метра въздухът тук е свеж дори в горещите летни дни, затова лека връхна дреха е добра идея. Купете автентична керамика направо от работилниците, където често можете да видите и самия процес на изработка на грънчарското колело.

Така споменът от посещението остава осезаем, носен у дома като топла буца изпечена глина.

Маршрути в Стара планина около обителта

Манастирът е удобна изходна точка за обиколка из Централния Балкан и съседните долини. Нагоре по пътя се стига до прохода Беклемето на около хиляда и петстотин метра височина и до заслоните под връх Амбарица, който е сред най-високите в Стара планина.

Наоколо има маркирани пътеки през буковите гори към реката и към билото, подходящи за еднодневни преходи в топлата част на годината. За любителите на каскадите наблизо има богат избор. Разгледайте указателя водопади в България, а по на запад из Балкана се намират Гложенският водопад и Тетевенските водопади.

През билото на планината се отварят връзки към Карлово от южната, по-топла страна на Балкана. На североизток маршрутът води към Габрово и старопрестолния Велико Търново, а пътьом остава и Дряново с прочутия си манастир и пещера.

Есента, когато буките пламват в златисто и червено, е особено красива за тези преходи.

Често задавани въпроси

Кога е храмовият празник на манастира? Обителта чества Успение Богородично на петнайсети август и тогава край Орешак се стичат хиляди поклонници от цялата страна. Това е най-оживеният ден в годината, с тържествена служба пред чудотворната икона Троеручица, затова, ако търсите спокойствие, изберете делник извън големите празници. В такива дни дворовете са тихи и обходът на църквата е спокоен, а светлината през прозорците ляга меко върху стенописите на Захарий Зограф. Има ли подходящ ред за посещение? Манастирът е действащ, затова влизайте със скромно облекло и тихо държание.

Разгледайте главната църква със стенописите на Захарий Зограф, поклонете се пред иконата, обиколете дворовете с чардаците и музейната сбирка, а после се отбийте в Орешак за занаятите и в механите за местната кухня. Какво да разгледам в околността? Започнете от Националното изложение на занаятите в Орешак и от керамичните работилници на Троян. Любителите на природата могат да поемат към прохода Беклемето, към водопадите на Балкана или по горските пътеки покрай Черни Осъм, които тръгват съвсем близо до обителта.

Есента боядисва буките в злато, а пролетта пълни доловете с буйна вода и пъстри цветя по поляните. Как се стига до манастира? От град Троян пътят към прохода Беклемето минава край село Орешак и след седмина километра извежда право пред портата на обителта.

Разстоянието от София е около сто и шейсет километра, а пътят през Предбалкана е живописен и удобен с автомобил през цялата година. Отбивката е ясна. Табелите водят сами.

Който пътува с обществен транспорт, се качва на автобус от Троян до Орешак, откъдето до портата остава съвсем кратко разстояние пеша по долината на реката.