Бачковски манастир

Бачковският манастир „Успение Богородично” е вторият по големина православен манастир в България и един от най-старите действащи духовни центрове на Балканите. Обителта е разположена в Северните Родопи, на брега на река Чая, наричана още Асеница, на около тридесет километра южно от Пловдив и само на няколко километра след Асеновград. Основана е през 1083 година и от векове пази безценни средновековни стенописи, чудотворна икона и една наистина уникална костница. До нея се стига лесно по добре поддържан планински път сред гористи склонове, което я нарежда сред най-посещаваните места за поклонение и спокоен културен туризъм в цялата страна, привлекателно за семейства и поклонници еднакво.

Дълбоката история тук върви ръка за ръка с жива монашеска традиция, която не е прекъсвала през столетията. Мнозина добавят към посещението разходка из близкия Пловдив или пътуване по-навътре в планината към Смолян и китните родопски села.

История на обителта

Бачковският манастир е основан през 1083 година от видния византийски военачалник и държавник Григорий Бакуриани, който заедно с брат си Абазий полага основите на бъдещата прочута обител. Бакуриани носел високата титла велик доместик на Запада. Това ще рече, че бил е главнокомандващ на западните войски на Византийската империя и отделил щедри средства за изграждането на манастира.

В първоначалния си вид манастирът бил населен с грузински монаси, а уставът му бил записан на грузински, гръцки и арменски език. Името на обителта се свързва тясно със село Бачково, което се намира в непосредствена близост. Векове наред тук кипял книжовен живот, монасите преписвали ръкописи и пазели ценни книги, а обителта привличала дарители и поклонници от всички краища на православния свят. Манастирът поддържал живи връзки с духовните средища във Византия и Кавказ. Тази космополитна атмосфера превърнала Бачково в истински кръстопът на култури още в най-ранните му столетия.

През вековете манастирът преживял и възход, и тежки изпитания. След падането на българските земи под османска власт той останал действащ, което било изключителна рядкост за онова смутно и несигурно време. Монашеският живот не угаснал, а обителта опазила своите светини и безценни ръкописи. През XVII век манастирът бил основно възстановен и разширен, като именно тогава се оформила голяма част от днешния му архитектурен облик. В по-ново време тук е погребан екзарх Стефан I Български, предстоятел на Българската православна църква. Така обителта се утвърдила като символ на приемственост между византийската, грузинската и българската християнска традиция.

Днес манастирът продължава да е действащ и в него живее монашеско братство. Богатата библиотека, старите икони и вековните предания правят всяка обиколка среща с живата памет на православния свят. Малцина места у нас пазят толкова много пластове история под един покрив.

Архитектура и храмове

Манастирският комплекс е изграден от три двора и няколко църкви, обградени от масивни каменни сгради с дървени чардаци. Най-старата запазена част е костницата, която стои на около триста метра извън главния комплекс и датира още от основаването през единайсети век.

Главната съборна църква е посветена на Успение на Пресвета Богородица и е построена през 1604 година. Тя пази иконостас с фина дърворезба и множество икони, сред които е и прочутата чудотворна икона на Богородица. Дворовете са настлани с речен камък, а покритите галерии по етажите предлагат сянка и спокойствие в горещите летни дни. В комплекса се намират и църквата „Свети Архангели”, и трапезарията, чиито стени са изцяло покрити със стенописи, докато каменните зидове и тежките порти ѝ придават вид на укрепена крепост, каквато обителта наистина е била през неспокойните столетия.

Архитектурата тук съчетава византийски, грузински и възрожденски елементи. Точно тази смесица прави Бачковския манастир уникален паметник на културата от национално значение.

Чудотворната икона и костницата

Най-голямата светиня на обителта е чудотворната икона на Богородица Елеуса, тоест Умиление. Според преданието иконата е донесена в манастира още през единайсети век и се свързва с множество разкази за изцеления и закрила. Поклонници от цялата страна идват да се преклонят пред нея, особено по време на големите църковни празници.

Костницата е сред най-ценните паметници на средновековното изкуство в България. Двуетажната постройка пази стенописи от единайсети и дванайсети век, които са сред най-ранните запазени образци на православната живопис по нашите земи, а до днес удивляват с изяществото на рисунъка и дълбочината на цветовете. Изображенията тук са с изключителна художествена стойност и привличат изследователи от цял свят. В трапезарията се разгръща друг забележителен ансамбъл от стенописи, изографисани през седемнайсети век. Сред тях личи прочутата сцена на тържествената литийна процесия с иконата на Богородица.

Всяка година на Велики понеделник се извършва тържествена литания, при която чудотворната икона се изнася и пренася до близкия параклис. Този ритуал привлича хиляди вярващи и е сред най-силните духовни преживявания, които обителта предлага.

Местоположение и природа наоколо

Бачковският манастир се намира в красивите северни части на Родопите. По права линия обителта е разположена на около двадесет километра югоизточно от Пловдив, сред тихите планински склонове. Пътят до нея минава през Асеновград и продължава на юг покрай коритото на река Чая. Макар да е сгушен дълбоко в планината, манастирът е изключително лесно достъпен за всеки посетител. Пътят е добре уреден, а паркингът и инфраструктурата наоколо се поддържат отлично през цялата година, което превръща мястото в удобна цел за еднодневна екскурзия от равнината или за кратко бягство сред спокойната родопска природа.

На само две минути пеша от комплекса се спуска Бачковският водопад, невисок, но изключително красив и обграден от пищна широколистна гора. Мнозина съчетават двете забележителности в едно посещение, добавяйки и кратка разходка сред дивата природа, тъй като околността е богата на горски пътеки и маршрути. За онези, които искат да продължат по-навътре в планината, наблизо са курортните места около Пампорово и възможностите от списъка с водопади в страната.

Сезоните в манастира

Манастирът е отворен за посетители целогодишно и всеки сезон му придава свое настроение. Пролетта е особено благодатна, защото природата наоколо е свежа и пълна с живот, а реката е пълноводна от снеготопенето. По това време зеленината вече е покрила склоновете, но е все още нежна и едва напъпила.

Лятото носи приятна прохлада благодарение на надморската височина и гъстата сянка на короните. Дори в най-горещите дни температурите тук остават значително по-поносими, отколкото долу в равнината. Есента в Родопите е зрелищна с богатите си цветове и с бързината, с която всичко пожълтява. Родопите се смятат за една от най-красивите български планини, а есенният пейзаж остава в паметта задълго. Зимата пък е тиха и снежна, ала поддръжката в района на манастира е много добра.

Дори при обилни снеговалежи комплексът остава достъпен и приветлив за всеки, който търси покой. Затова изборът на сезон зависи най-вече от настроението.

Преди да тръгнете

Подходящото облекло е задължително условие за влизане в манастира, тъй като това е действащо духовно средище с живи богослужения. Препоръчват се покрити рамене и крака, а вътре в храмовете е редно да се пази тишина и да не се пречи на молещите се. Снимането на стенописите често е ограничено заради крехкото им опазване, затова се съобразявайте с указанията на монасите. При посещение отделете време не само за главния двор, но и за костницата, която се крие на неколкостотин метра извън комплекса.

Тя пази най-старите стенописи и често остава пропусната от забързаните посетители, макар разходката дотам да отнема едва няколко минути. Около обителта има малки заведения и сергии с местни лакомства, мед и сувенири, а най-чистото усещане за покой ще откриете извън пиковите часове на големите празници.

Чести въпроси

Кога е основан Бачковският манастир? Обителта е основана през 1083 година от византийския военачалник Григорий Бакуриани заедно с брат му Абазий. Още от самото начало тя е населена с грузински монаси и бързо се утвърждава като книжовно средище. Затова и днес манастирът се смята за един от най-старите действащи на Балканите.

Как се стига до Бачковския манастир? Най-удобният път тръгва от Пловдив, минава през Асеновград и продължава на юг покрай река Чая. Отсечката е добре поддържана през цялата година, а край самия комплекс има уреден паркинг.

Какво задължително да разгледам на място? Освен главния двор и съборната църква, непременно отделете време за костницата на неколкостотин метра извън комплекса. Там са запазени най-старите стенописи от единайсети и дванайсети век. Църквата „Свети Архангели” и трапезарията също заслужават внимание заради своите изографисани ансамбли.

Има ли изисквания за облеклото? Да, тъй като манастирът е действащо духовно средище, влизането става с покрити рамене и крака. Вътре в храмовете се пази тишина, а снимането на стенописите нерядко е ограничено.