Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец” е действаща мъжка обител, кацнала на висок скален зъбер над село Гложене в община Ябланица, област Ловеч. Издига се в Западна Стара планина, на около 750 метра височина. Заради непристъпното си местоположение върху канарата обителта е получила звучното прозвище „българския Метеор”.

Малко са местата в България, където историята, легендата и почти отвесната скала се сливат така плътно в една обща картина, която дълго остава жива в паметта на пътника.

Отдалече манастирът се вижда като бяла корона върху сивата скала. Пътят дотам минава през борова гора и стръмни серпентини, а самото посещение обикновено отнема половин ден и лесно се съчетава с близкия Гложенски водопад на няколко километра нагоре по долината. Мястото е удобно за поклонници и за туристи, търсещи тишина, а гледката от двора е сред главните причини хората да предприемат изкачването.

Къде се намира и как да стигнете

Гложенският манастир е разположен над село Гложене, в най-западната част на област Ловеч, недалеч от границата със Софийска област. От София го делят малко повече от 100 километра. От областния център Ловеч пътят е около 60 километра, а достъпът става с автомобил по асфалтова отсечка, която се изкачва от селото нагоре по гористия склон.

Последните метри до входа изискват изкачване по стълби и пътека, защото манастирът е буквално залепен за ръба на скалата.

Пешеходците бързо усещат височината. Изкачването не е тежко и е по силите на повечето посетители без специална подготовка, стига да тръгнат рано сутрин, преди паркингът пред обителта да се е запълнил в летния сезон.

В селото има няколко места за спиране, а оттам нагоре пътят се стеснява и изисква по-внимателно шофиране. Който иска да усети атмосферата, може да остави колата по-долу и да измине последния участък пеша. Районът е плътно осеян с природни забележителности, затова любителите на пешеходния туризъм лесно продължават към хъба с водопадите в България за по-дълъг маршрут.

На съвсем близко разстояние е Гложенският водопад, а по на запад долините се отварят към Тетевенските водопади и боровите гори на Балкана. Който пътува от север, минава покрай Плевен и продължава нагоре по река Вит, удобно за хората от Дунавската равнина, които за ден съчетават равнина и планина.

Историята на обителта

Според преданието Гложенският манастир е основан през XIII век от киевския княз Георги Глож, дошъл по тези земи заедно с други православни заселници от север. Той донесъл иконата на светеца. Тъкмо тази чудотворна икона на свети Георги Победоносец дала името на обителта, а покрай нея и на самото село Гложене, което и до днес пази ранната история на манастира.

Тук на гостите още при първото им изкачване нагоре разказват една стара легенда, според която самата икона няколко пъти „избирала” мястото на манастира.

По чуден начин тя се връщала обратно на скалния зъбер, въпреки многократните опити да бъде преместена другаде, затова обителта завинаги останала на почти отвесната скала. През вековете манастирът е бил разрушаван и възстановяван многократно, а през епохата на Възраждането се превръща в оживено книжовно и духовно средище на целия край.

Стените пазят спомен за бунтовни времена. Според преданията тук се е укривал и Васил Левски, използвайки обителта като сигурно убежище по балканските краища, а земетресението от 1913 година по-късно нанася тежки щети и срутва голяма част от старите постройки. Голямата реставрация след това възстановява предишния облик на обителта, като грижливо запазва автентичните каменни основи, така че днешният вид съчетава старата зидария и подновените по-нови части.

Историята на това място е тясно преплетена със съдбата на околните селища, защото обителта е била опора, школа за книжовници и убежище за преследвани в трудните години. Монашеският живот тук никога не е угасвал напълно, затова и днес посетителят усеща жива нишка, която свързва далечното минало с настоящето.

Църквата, дворът и гледката

Сърцето на манастира е църквата, посветена на свети Георги, в средата на двора. Дворът е обграден от жилищни и стопански крила, а каменните стени, дървените чардаци и тесните прозорци създават усещане за крепост, а не само за храм.

Строгостта идва от непристъпното скално място. В храма се пази копие на чудотворната икона на свети Георги, пред която поклонниците палят свещи и се молят. Стенописите и иконостасът са скромни, но автентични, и носят духа на балканската църковна традиция, докато тишината вътре контрастира със стръмната скала отвън. Това усещане за уединено, отдалечено от света кътче се засилва с всяка крачка навътре.

Особено силно впечатление прави широката панорама от каменния ръб на двора. Под краката на посетителя се открива долината на Гложене, отвъд която се редят зелените гребени на Западна Стара планина, а в ясен ден погледът стига чак до отдалечените била на Балкана. Дворът е малък и подреден, с няколко пейки, от които се любува гледката.

Тук времето сякаш тече по-бавно. Мнозина се задържат дълго пред парапета и слушат вятъра от долината, а това съчетание на височина, тишина и простор остава най-силният спомен и нарежда мястото сред най-красивите в Западния Балкан.

Природата наоколо

Манастирът е заобиколен от гъсти борови и широколистни гори, привлекателни за разходки през всеки сезон. Чистият планински въздух и тишината връщат хората тук отново, а заради средната надморска височина климатът остава приятен дори в горещите летни месеци, докато есента пламва в златисто и медено.

Пролетта пък носи буйни води и свежа зеленина. Най-известната природна забележителност в съседство е Гложенският водопад, само на по-малко от три километра. Той пада от височина около двадесет метра и е особено пълноводен през април и май, когато снеговете в планината се топят. Мнозина съчетават каскадата с манастира в един ден, а подробен преглед ще откриете на страницата за Гложенския водопад.

Който търси повече вода и зеленина, продължава към съседните долини западно от обителта. На запад пътеките водят към Враца и нейните скални венци. Към Предбалкана се нижат селища като Васильово и Етрополе с близкия водопад Варовитец, така че един уикенд лесно се превръща в обиколка на цялата западна част на Балкана. Любителите на птици и тиха разходка намират тук спокойни пътеки, по които почти не се срещат хора. Над скалите често кръжат хищни птици.

В горите се чува песента на множество дребни пернати. През топлите месеци поляните се покриват с диви цветя и билки, а свежият мирис на смола и трева придружава всяка стъпка нагоре по склона.

Полезни съвети за посетителите

Влизането в манастира е свободно. Мястото е действащ храм, затова е добре облеклото да бъде скромно, а поведението сдържано, като жените обикновено покриват раменете си. На входа често има наличен шал за онези, които не са се подготвили предварително, а снимането в двора е разрешено, макар вътре в църквата да е уместно първо да се пита. Носете удобни обувки заради стълбите и неравния терен, както и достатъчно вода за горещите летни дни.

В близост до обителта няма голям търговски обект, затова е разумно храната и напитките да се вземат още от селото по пътя нагоре. Който пътува с деца, трябва да внимава край парапета над пропастта, защото скалата пада почти отвесно, но с малко предварителна подготовка посещението протича леко и оставя само добри спомени.

Кога да го посетите

Топлите месеци от късна пролет до ранна есен са най-удобни за изкачването. Тогава пътят е сух, а гледките от двора се разкриват най-ясно чак до отсрещните била, така че подемът е лек дори за семейства с деца. Пролетта е любимият сезон на мнозина. Причината са пълноводните потоци и свежата зеленина по склоновете, които правят изкачването особено приятно.

Зимата превръща скалата и обителта в почти приказна картина, но крие и рискове. Снегът и заледяванията могат да затруднят последните серпентини, затова в студените месеци е добре да се тръгва подготвен и с подходящо превозно средство.

В замяна бялата покривка върху скалата подарява незабравими гледки. Който иска да хване и манастира, и водопада в най-добрия им вид, нека планира посещение през април или май. Тогава Балканът показва най-щедрото си лице, а долината се изпълва с шума на буйните води.