Френска полинезия

Френска Полинезия е островна страна в южната част на Тихия океан, разпростряна на площ, съизмерима с цяла Европа, и известна сред пътуващите преди всичко с курортния остров Бора Бора. Архипелагът обединява хиляди острови, от вулканични върхове, обрасли с кокосови палми, до едва подаващи се над водата коралови рифове.

Топлият климат, тюркоазените лагуни и почти неземната подводна видимост го нареждат сред най-търсените далечни дестинации за луксозна почивка. Заради дългия път и високите цени мнозина го сравняват с Малдивите, но тук релефът е по-драматичен заради планинските острови.

Страната е отвъдморска територия на Франция, а административният ѝ център е Папеете на остров Таити. Именно през летището Фааа близо до Папеете минават почти всички пътници, преди да продължат с вътрешен полет или ферибот към по-малките острови. Часовете на борда на самолета са дълги, но мнозина смятат, че гледката към лагуните при кацане ги оправдава напълно. Тъкмо този контраст между усилието и наградата придава на дестинацията усещане за нещо изключително. За българския пътешественик това е дестинация мечта, която изисква планиране, но се отплаща богато. Тук природата и спокойствието вървят ръка за ръка, а всеки остров носи свой облик и ритъм, който човек помни дълго след завръщането си у дома.

Архипелазите: Дружество, Туамоту и Маркизки острови

Хилядите острови са групирани в няколко архипелага, всеки от които със свой облик и собствен характер. Най-посещаван е архипелагът Дружество, към който спадат Таити, Муреа, Бора Бора и Раиатеа, тоест почти всички имена, които туристите разпознават.

Тук стръмните вулканични върхове са обрасли в гъста тропическа зеленина, а около тях се вие непрекъснат пръстен от бариерен риф, който затваря спокойни лагуни с цвят на течен нефрит. Архипелагът Туамоту е съвсем различен свят с близо осемдесет ниски атола, някои с размерите на килер, други достатъчно големи да приютят цяло селище.

Много от тях представляват тесен коралов пръстен, който се подава едва няколко метра над повърхността на океана. Това са коралови рифове, формирали се някога около вулканичен остров, който с времето е потънал и е оставил след себе си само заобикалящия риф. Точно тази геология обяснява защо толкова много от островите днес изглеждат като тънки нанизи от пясък около открито водно огледало. Животът тук се събира предимно край плитката лагуна, където топлата вода пази сигурен заслон от вълните на откритото море и подхранва пъстър подводен свят. Най-отдалечени и сурови са Маркизките острови, където стръмните скали падат направо в океана и почти липсват защитени лагуни.

Тук е живял и творил художникът Пол Гоген, а пейзажите са вдъхновявали и писатели, тръгнали по следите на корабокрушенци и истории в духа на Робинзон Крузо. Любителите на отдалечени и сурови брегове често нареждат тези усамотени острови до екзотиката на Индонезия.

Как се стига до архипелага

Пътят до Френска Полинезия е дълъг и това е част от усещането за далечна, изключителна дестинация. От Европа няма пряк полет, затова повечето пътници сменят два или три самолета през голям възел като Лос Анджелис, Париж или Токио. Цялото пътуване често отнема повече от денонощие с престоите между връзките, затова мнозина разделят маршрута с нощувка по пътя.

Крайната цел на този първи участък е летището Фааа край Папеете, откъдето започва истинското островно приключение. Веднъж озовали се на Таити, гостите продължават към по-малките острови с кратки вътрешни полети или с ферибот, който свързва съседните брегове. Полетът до Бора Бора например трае под час, а заради дългия маршрут повечето пътници планират по-дълъг престой и съчетават няколко острова в едно пътуване.

Колко е горещо и кога вали

Дори през най-хладните месеци температурата се задържа около 26 градуса, а в най-топлите дни се покачва до към 28 и 29 градуса. Тези умерени стойности и липсата на изтощителни жеги се дължат на Тихия океан, който носи лек бриз и прохлада дори в дни, започнали задушно. Затова вечерите тук рядко са тежки и лепкави, а плажът остава приятен практически през цялата година. По-влажен е периодът между ноември и април, докато сухият сезон от май до октомври се смята за по-удобен за пътуване. И все пак по което и време да тръгнете, шансовете за качествена почивка остават високи.

Този мек ритъм на сезоните напомня по-скоро карибския на Барбадос, отколкото европейското лято. Водата в лагуните също остава топла целогодишно, което прави къпането приятно дори в по-влажните месеци. Разликата между двата сезона личи повече в облаците, отколкото в термометъра. Дъждовете, когато дойдат, обикновено са кратки и интензивни. След тях небето бързо се прояснява и слънцето отново завладява плажа. Затова дори влажните месеци предлагат достатъчно ясни часове за плуване и разходки покрай брега.

Белите плажове и тюркоазените лагуни

Плажовете тук редовно попадат в класациите за най-добрите в света и това не е случайно. Пясъкът на много от тях е толкова бял, че контрастът с водата изглежда почти нереален, а допирът е мек и фин. Заедно с наситеното тюркоазено на лагуната картината се доближава до представата за идеална тропическа гледка. Но не навсякъде пясъкът е бял, защото по Маркизките и съседните брегове се срещат участъци с черен вулканичен пясък. Този контраст между светли и тъмни плажове придава на архипелага характер, какъвто рядко се среща на едно място. Символът на луксозната почивка обаче остават бунгалата над вода, изнесени на колове направо в лагуната, с пряк достъп до плитчините, и заради тези пейзажи мнозина подреждат дестинацията до брегове като тези на Бахамските острови.

Настаняване и бунгала над вода

Емблемата на почивката тук са бунгалата над вода, но настаняването далеч не се изчерпва с тях. По островите се намират и скромни семейни пансиони, наричани местно настаняване, които предлагат досег с ежедневието на полинезийците на достъпна цена. В другия край на скалата стоят луксозните курорти на Бора Бора и Таха, където всяко бунгало има стълба право към лагуната и стъклен под, през който се виждат рибите. Именно този широк контраст между семплото и разкошното настаняване прави архипелага подходящ както за пестелив пътешественик, така и за търсещия разкош. Цените в луксозните курорти са сред най-високите в целите тропици, затова мнозина пътуващи редуват няколко скъпи нощи с престой в по-семпло семейно настаняване. Закуската често включва прясна тропическа плодова чиния.

Вечер ресторантите предлагат улов от същия ден. Който търси най-дълбоко спокойствие, обикновено избира по-отдалечените и слабо населени острови, където брегът остава тих дори в разгара на туристическия сезон. Пансионите пък дават шанс да се опита домашна полинезийска кухня и да се поговори със стопаните. Така всеки намира формат по джоба и по вкуса си. Това разнообразие позволява пътуването да се нагоди както към романтична почивка, така и към по-приключенски маршрут. Двойките често избират усамотено бунгало над лагуната.

Търсещите движение предпочитат острови с повече преходи и гмуркане.

Какво се вижда под водата

Заедно с Малдивите Френска Полинезия се смята за едно от местата с най-голяма подводна видимост на планетата. Според фотографи при добра комбинация от течения, вятър и светлина обективът лесно улавя предмет на около 80 и повече метра разстояние. Тази изключителна прозрачност на водата превръща шнорхелинга и гмуркането в основна причина за пътуване дотук. Лагуните на Бора Бора и Раиатеа са пълни с живот, от ята цветни риби до скатове и рифови акули, които са безопасни за плувците. На атола Рангироа в Туамоту се намира една от най-известните точки за гмуркане в целия Тихи океан, където през проходите между океана и лагуната минават силни течения и големи пасажи риба. Срещата с делфини и сезонните гърбати китове допълват подводния календар, а за опитни гмуркачи тези места се нареждат до прочутите рифове на Австралия.

Полинезийската култура и хората

Местните жители минават за сред най-милите и гостоприемни хора, които може да срещнете. Същевременно те ценят спокойствието си и не са свикнали на гъст туристически натиск, затова ненатрапчивостта се възприема добре.

Поздравът „Йорана” и цветният венец, с който посрещат гостите, бързо влизат в спомените от пътуването.

Полинезийската култура е жива и в ежедневието. Танцът ори Тахити с бързите движения на бедрата, тъканите от пандан и традиционната татуировка, чието име тату е дало думата в десетки езици, са част от местната идентичност. Островните тики, каменни и дървени фигури на предци, се срещат най-вече по Маркизките острови и са сред най-разпознаваемите символи на тукашната резба. Кухнята залага на прясна риба, кокос и тропически плодове. Най-разпознаваемото ястие е поасон крю, тоест суров тон, мариноват в лимета и кокосово мляко. Това усещане за топла островна гостоприемност свързва дестинацията със закътаните брегове на Доминиканската република.

Практични съвети за пътуването

Преди да тръгнете, заложете достатъчно дни за самото пътуване и за аклиматизация, защото часовата разлика с България е значителна. Местната валута е тихоокеанското франково, а плащането с карта е прието в курортите, макар че в по-малките селища кешът остава полезен.

Френският и таитянският са официалните езици, но в туристическите места английският се разбира без проблем. Затова езиковата бариера рядко създава главоболия на пътуващия. Слънцето тук е силно, затова шапка, лека плажна риза и щадящ рифовете слънцезащитен крем са почти задължителни. Тъй като много от изживяванията са свързани с водата, удобни обувки за корали и собствена маска за шнорхелинг улесняват дните на брега. Планирайте екскурзиите си предварително, особено гмурканията по прочутите проходи, защото местата се запълват бързо в сухия сезон. Резервацията отрано пести и нерви, и пари.

Дребните покупки често се плащат по-лесно в брой. А добрата екипировка превръща всяко излизане на вода в удоволствие. С малко подготовка дългият път се отплаща с почивка, която мнозина определят като веднъж в живота. Именно затова толкова пътешественици мечтаят да се върнат тук отново.