Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея заема източната половина на втория по големина остров на планетата и още с това обещава рядко, истинско приключение. Тук се говорят над 800 живи езика, което прави близо една десета от всички наречия на света, при това върху площ, малко по-голяма от Швеция.

Мащабът и уединението раждат неповторима сила. Дори днес вътрешността ѝ остава слабо проучена, а планинските долини в сърцето на острова са открити от външния свят едва през 30-те години на двадесети век. За пътника това означава една от последните територии, където първобитната природа и живата племенна култура съществуват рамо до рамо. Мнозина стигат дотук именно заради усещането, че попадат в свят, останал почти недокоснат от времето.

Държавата обхваща не само континенталната част, но и архипелаг от стотици острови в Тихия океан, сред които Нова Британия, Нова Ирландия и групата Бугенвил. Релефът се изкачва от мангровите блата на крайбрежието до върхове над четири километра, а между тях лежат непроходими дъждовни гори. Именно тази вертикална разлика поражда невижданото богатство от животински видове по склоновете.

Райските птици и коралите на крайбрежието

Папуа Нова Гвинея е признатата столица на райските птици. Тук гнезди огромната част от близо 45-те известни в света вида, сред които е и прочутата голяма райска птица с яркожълти пера. Цветовете на тукашните птици изглеждат почти неземно наситени, а много от животните в дълбоката джунгла на практика никога не са срещали човек. Перата на едрите видове открай време са ловени за церемониални украшения от планинските племена.

Заливът Кимбе край Нова Британия пък е дом на близо 60 на сто от видовете корали в Индийско-Тихоокеанския регион. Рифовете са в рядко срещано другаде състояние, защото туристическият натиск остава нисък, а водите пазят забележителна прозрачност.

Под повърхността лагуните крият потънали кораби и самолети от Втората световна война, обрасли с корали и превърнати в изкуствени рифове. Така гмуркането съчетава жива природа и подводен музей в едни и същи води. Разнообразието тук съперничи на онова при Малдивите, но без тълпите и без шума.

Над 800 езика и племенните традиции

Племенната мозайка тук няма аналог по света. Стотиците обособени общности говорят свои собствени езици, а като общ език помежду им служи ток писин, креолско наречие с ясно доловима английска основа.

Сред отдалечените джунгли и до днес живеят групи, чиито контакти с външния свят са били само откъслечни. Социалният им живот се върти около размяната на дарове и около плетеницата от сложни роднински връзки. Най-ярката проява на тази жива култура е ежегодното събитие Маунт Хаген, което привлича погледи отвсякъде. На него десетки племена се събират в пъстра украса от пера, миди и боя, за да изпълнят традиционните си танци, наречени синг-синг.

Около планинския град Тари живеят прочутите хули, чиито мъже изработват церемониални перуки от собствената си коса. Старите твърдения за канибализъм отдавна принадлежат на легендата и на миналото, а не на днешната действителност. Историята на бурния двадесети век също е оставила своя силен отпечатък върху тези планински земи. По време на войната стръмната пътека Кокода се превръща в място на едни от най-тежките сражения в целия тихоокеански театър, водени между японски и австралийски части. Днес целодневният преход по нея е сред най-търсените изпитания за физически подготвените туристи, търсещи допир с историята.

В гъстите околни гори и до днес лежат разпилени останки от военни самолети, които така и не са били извадени. Заедно с местните водачи туристите проследяват отделни отсечки от старата пътека и в наши дни. Тъкмо тази смес от история и джунгла придава на прехода неговата особена тежест.

Река Сепик и резбарите по бреговете ѝ

Река Сепик тече близо 1100 километра през северната част на страната и е сред малкото големи реки в света без нито един мост по цялото си течение. До селищата се стига почти само с лодка. Животът тук следва спокойния ритъм на разливите и на отдръпването на водата.

Долината е известна с дърворезбата, смятана за едно от най-силните художествени течения в цяла Океания, а майсторите издялкват маски, прадедови фигури и носове на церемониални лодки, които се пазят в музеи по цял свят.

По бреговете ѝ се срещат крокодили, чийто образ заема централно място в местните обреди на посвещаване. При тях по кожата на младежите се врязват белези, наподобяващи крокодилска кожа, а всяко село пази своя хаус тамбаран, духовен дом с резбована фасада.

Връх Вилхелм и високопланинските долини

Най-високата точка на страната е връх Вилхелм с внушителните 4509 метра надморска височина, издигнат насред Бисмаркския хребет. Изкачването му отнема няколко дни и води през плавно сменящи се растителни пояси, от влажните мъхести гори в подножието до откритите тревисти била нависоко. При ясно време от най-горната част на маршрута погледът обхваща и двете крайбрежия на острова едновременно.

Високопланинските провинции около градовете Горока и Маунт Хаген са същинското сърце на земеделието в цялата страна, а меките им склонове се обработват от поколения наред. Тук, на надморска височина над хиляда и петстотин метра, климатът е осезаемо по-прохладен от този край брега. Тъкмо тази прохлада прави земите подходящи за по-взискателните селскостопански култури. Именно затова кафето арабика се е превърнало в основен експортен продукт на страната. Плодородните долини наоколо изхранват и най-гъсто населените ѝ райони.

Климатът на самия остров е подчертано тропически и остава топъл през цялата година. На крайбрежието дневните температури рядко падат под 30 градуса дори в по-хладните месеци на годината. Морето остава топло за къпане целогодишно. Нощем стойностите се задържат около 22 до 23 градуса, а честите валежи са обилни, но затова пък краткотрайни.

Само в планинските долини термометърът показва осезаемо по-ниски стойности от онези край морето. Разликата се усеща най-силно след залез, когато разреденият планински въздух изстива бързо. По устойчивостта си на топлото и влажно време страната напомня съседна Индонезия. Основната разлика е в наситената влага, защото тукашните гори са значително по-мокри и по-непроходими. Тъкмо тази комбинация от постоянна жега и висока влажност определя пищния, почти оранжериен характер на растителността.

Из целите склонове и долини зеленината расте плътно и почти без прекъсване през цялата година. Именно тя превръща вътрешността в едно от най-живописните кътчета на Океания.

Круизите от Бризбейн и столицата Порт Морсби

Круизният туризъм е сравнително ново явление за страната. Основите му бяха положени с помощ от 5,9 милиона долара от австралийското правителство. Още през 2013 година Папуа Нова Гвинея посрещна 44 000 пътници, пристигнали изцяло с круизни кораби. Оттогава интересът към далечните тихоокеански маршрути бавно, но осезаемо се разраства.

Повечето маршрути тръгват от Бризбейн, който играе ролята на изходна точка за пътуващите от Австралия. Оттам корабите поемат на север към папуаското крайбрежие. Столицата Порт Морсби лежи на южното крайбрежие и е главната морска врата към страната. Градът се развива бързо, макар че за столичен център все още изглежда сравнително малък. Разходката из него позволява да се проследи как буквално пред очите на посетителя се ражда един нов градски център с осезаем потенциал за бъдещето. Пристанището приема както товарни, така и все повече пътнически кораби от чужбина.

Достъпът обаче остава истинско предизвикателство и тук е основната спънка пред пътника. Транспортът е скъп, а хотелската база е по-скромна отколкото другаде в региона. От друга страна това носи и своите несъмнени предимства. Сред тях са ниските цени за посетителите и липсата на туристическата блъсканица, характерна за Средиземноморието през лятото. Местната валута е кината, а плащанията в брой остават правило извън големите хотели.

По същата причина страната често се сравнява с отдалечените острови Фиджи. Не по-малко я доближава и далечната Нова Зеландия, където дивата природа също носи главната тежест на привличането. Именно тази недокосната пустош прави Папуа Нова Гвинея цел за най-любознателните пътешественици.