Гренада

Гренада е независима островна държава в югоизточната част на Карибско море, на около 160 километра северно от Венесуела, между Тринидад и Тобаго и Сейнт Винсънт и Гренадини. Главният остров е с площ близо 344 квадратни километра и около 110 хиляди жители, а столицата е пристанищният град Сейнт Джорджис. Прозвището „остров на подправките” идва от историята му на най-голям производител на мускатов орех и канела в региона.

Релефът е вулканичен и силно нагънат, с гъсти дъждовни гори във вътрешността и тесни плажни ивици по крайбрежието. Затова на острова можете и да лежите на плажа, и да ходите пеша из планините. Към държавата спадат и по-малките острови Кариаку и Петит Мартиник на север, които пазят по-бавен ритъм на живот. По-долу са събрани конкретните места, които си струва да видите.

Климатът е тропически и топъл през цялата година, със средни температури около двайсет и осем градуса и приятен пасатен вятър откъм океана. Сухият сезон от януари до май е най-подходящ за плаж и преходи, докато месеците от юни до ноември носят повече валежи и кратки следобедни дъждове. Точно тази влага храни буйната зеленина, заради която Гренада изглежда по-сочна и зелена от мнозина свои карибски съседи.

Гранд Анс и крайбрежието на югозапада

Най-известната плажна ивица е Гранд Анс (Grand Anse), дълга около два километра, с фин бял пясък и спокойни тюркоазени води в защитен залив южно от Сейнт Джорджис. Заради плиткото дъно и слабото вълнение тя е удобна за плуване със семейство, а покрай нея се нижат кафенета, малки хотели и сергии за местни подправки. Любителите на гмуркане често започват именно оттук, преди да се насочат към рифовете край северния нос.

Има и по-уединени алтернативи: заливът Морн Руж (Morne Rouge) малко по-надолу обикновено е по-тих, докато La Sagesse на югоизток предлага по-силни вълни и устие на река сред мангрови гори. По крайбрежието се редуват и съвсем диви заливчета, до които се стига единствено пеша или с лодка, и точно те възнаграждават търпеливия пътник с пълно спокойствие. Привечер пясъкът тук става златист, а водата остава топла дълго след залез.

Който търси оживление, ще го намери около столицата с нейната подковообразна вътрешна лагуна Карена (Carenage) и пазара за подправки на централния площад. Над града се издига старата крепост Форт Джордж, строена от французите през осемнайсети век, откъдето се откриват най-добрите гледки към пристанището и червените покриви. От тук тръгват и повечето морски екскурзии до съседните островчета на архипелага. Сходна атмосфера на пристанищен карибски център ще откриете и на Мартиника.

Гранд Етан и водопадите във вътрешността

Сърцето на острова е Националният парк Гранд Етан (Grand Etang), разположен около 530 метра надморска височина върху загаснал вулканичен кратер. В дъното на кратера има езеро със същото име, заобиколено от мъглива дъждовна гора, в която живеят пъстри колибри и интродуцираните дребни маймуни мона. Оттук тръгват пътеки към няколко от най-красивите водопади в Карибите.

Седемте сестри (Seven Sisters) е каскада от поредица басейни, удобни за къпане, а водопадът Анандейл пада от близо петнайсет метра сред буйна растителност недалеч от столицата. По-навътре в планината е и водопадът Конкорд, до който се стига по черен път през насаждения с какао. Пътеките са добре маркирани, но след дъжд стават хлъзгави, затова е разумно да тръгнете рано сутрин и да вземете местен водач, който познава бродовете и кратките отбивки към скритите вирове.

Най-високата точка е връх Сейнт Катрин (840 метра), изкачван от опитни туристи с водач. Гъстите гори тук напомнят природата на по-големите вулканични острови като Мавриций. За разходка из тропическа джунгла Гренада спокойно се нарежда до класики като Сейшели. Покрай пътеките често ще срещнете диви орхидеи, гигантски бамбук и дървесни папрати, а тишината се нарушава единствено от песента на птиците и ромона на потоците.

Подводният скулптурен парк край Молинере

Една от най-необичайните забележителности се намира под водата в залива Молинере (Molinere), северно от столицата. Това е първият подводен скулптурен парк в света, създаден през 2006 година от британския скулптор Джейсън деКайрес Тейлър. Експозицията включва десетки фигури от неутрален за средата бетон, поставени на дълбочина между три и осем метра. Сред тях е „Vicissitudes” с кръг от деца, хванати за ръце, и фигурата на писец зад бюро.

С времето кораловите полипи и водораслите се заселват по скулптурите и ги превръщат в изкуствен риф. Мястото се посещава с маска и шнорхел или с леководолазно оборудване, а част от фигурите се виждат и от лодки със стъклено дъно. Така паркът едновременно привлича гмуркачи и създава нови местообитания за рибните пасажи. Идеята е едновременно художествена и природозащитна, защото отклонява натиска от естествените рифове и им дава време да се възстановят. Подобни подводни атракции правят региона конкурент на тихоокеанските дестинации като Фиджи.

Мускатов орех, какао и ромът от River Antoine

Гренада е вторият по големина производител на мускатов орех в света след Индонезия и подправката присъства дори на националното знаме. Плантациите в околностите на Гуяве (Gouyave) са отворени за посетители, които виждат целия път от плода до изсушеното ядро и обвивката мацис. Ароматът на сушащи се подправки се усеща още по пътя и се превръща в едно от най-силните спомени от острова.

Островът има и силна традиция в какаото. Местни производители като фабриката в Бел Вю преработват зърната на място и предлагат шоколад с висок процент какао, направен само от гренадска реколта. Всеки май в рибарското селце Гуяве се провежда и фестивалът на шоколада, на който плантациите отварят врати за дегустации. Дегустациите често завършват с чаша горещ местен шоколад, подправен с канела и индийско орехче, а посетителите си тръгват с по няколко блокчета за подарък.

Историческият акцент за ценителите е дестилерията River Antoine на североизток, основана през 1785 година. Тя и до днес работи с водно колело, задвижвано от течението на река Антоан, което я прави една от най-старите действащи водни дестилерии в Карибите. Произведеният тук ром е толкова силен, че по-високият градус не може да се качи на самолет, затова почти цялото количество се продава на самия остров. Обиколката показва старите медни казани и каменните корита, в които тръстиката се мели по същия начин от повече от два века.

Спайсмас и националното ястие „ойл даун"

Най-голямото събитие в годината е карнавалът Спайсмас (Spicemas), който се провежда през август и завършва с шествия в Сейнт Джорджис. Емблематичен за него е персонажът Жаб Жаб (Jab Jab) с тела, намазани с черно масло или меласа, наследство от епохата на плантациите. Улиците се изпълват с барабани, духови оркестри и танцьори в пъстри костюми, а празникът обединява цели семейства и квартали в обща подготовка месеци предварително.

На трапезата символ на острова е „ойл даун” (oil down), еднофастидно ястие от плодове на хлебно дърво, месо или осолена риба, ядливи грудки и кнедли, задушени в кокосово мляко с подправки до пълното им поемане. Към него често върви студена местна бира или ром пунш. Гренадската кухня смесва африкански, индийски и френски влияния, видими в роти с пълнеж и в множеството лютиви сосове. Тази смесена островна гастрономия я доближава до съседката Сейнт Лусия и до по-голямата Ямайка.

Кариаку и Петит Мартиник

На около час и половина с ферибот северно от главния остров лежат Кариаку и Петит Мартиник, двата по-малки обитавани острова на държавата. Тук ритъмът е осезаемо по-бавен, движението е рядко, а плажовете като Парадайз Бийч и Анс Ла Рош често остават почти безлюдни дори в разгара на сезона. Водите наоколо са кристални и идеални за гмуркане сред непокътнати рифове.

Кариаку пази силна традиция в дървеното корабостроене, наследена от шотландски и френски заселници, и всяка година посреща регата с ръчно построени платноходки. Музиката, наречена биг драм, и местните празненства показват дълбоките африкански корени на островитяните. Петит Мартиник е още по-малък и по-затворен, със силно рибарско общество и репутация на място, където времето сякаш е спряло. За пътника, който търси истинско усамотение далеч от тълпите, тези острови са най-ценното откритие на цялата държава.

Практични съвети за пътуването

Официалният език е английският, а валутата е източнокарибският долар, макар че в хотелите и по-големите ресторанти често приемат и щатски долари. Движението е ляво, наследство от британското управление, затова под наем се карат коли с десен волан и е добре да карате внимателно по тесните планински завои. Местните автобуси са евтини, чести и са чудесен начин да усетите всекидневието на острова.

Гренада се смята за една от по-безопасните карибски дестинации, но обичайните мерки за внимание с ценните вещи остават валидни. Препоръчват се леки памучни дрехи, слънцезащитен крем, репелент срещу комари за вечерите и удобни обувки за преходите във вътрешността. Островът е извън основния пояс на ураганите, което допълнително го прави сравнително спокоен избор. Най-приятните месеци за посещение са между декември и април, когато времето е сухо, а морето остава топло и приветливо за всякакви водни занимания.