Сейнт Лусия

Сейнт Лусия е малък вулканичен остров в източната част на Карибско море, прочут със своите близначни конусовидни върхове Питони, тъмните вулканични плажове и горещите серни извори край градчето Суфриер.

Островът е независима държава от 22 февруари 1979 година, член е на Британската общност и заема площ от около 617 квадратни километра с население от приблизително 180 хиляди души. Столицата му е Кастри, разположена на северозападния бряг.

Официалният език е английският, макар повечето местни да говорят и креолски диалект с френска основа. Онова, което най-силно се запомня, е топлото отношение на хората. Заради него мнозина пътешественици се връщат повторно. Ако изберете острова за следващата си ваканция, почти сигурно ще срещнете едни от най-приятелски настроените хора в целия регион.

Плажовете и крайбрежието

Пясъкът тук е мек и нежен на допир, а водата покрай бреговете остава удивително чиста през цялата година. Северът около залива Родни и плажът Редуит предлагат спокойни, плитки води, подходящи за семейства. На юг, край Суфриер, пясъкът потъмнява и придобива цвят на канела заради вулканичния произход на острова. Гледката към Питоните оттам прави тези плажове едни от най-фотографираните в Карибите. Заливът Анс Шастане е сред любимите места на любителите на шнорхела, защото рифът започва само на няколко метра от брега, водата е забележимо по-топла, а подводната видимост често надхвърля двайсет метра.

Малцина си тръгват оттук разочаровани. Вечер крайбрежието се изпълва с аромат на печена риба и местни подправки. Кухнята е съществена част от преживяването и допълва усещането за място, до което се връща. Ако обичате крайморски почивки, ще откриете нещо познато и в българското Черноморие, чиито курорти описваме в раздела за Крайморие у нас.

Гмуркане в подводното царство

Сейнт Лусия се нарежда редовно сред най-добрите острови за гмуркане в света. Защитеният морски резерват около Суфриер обхваща коралови стени, които се спускат стръмно надолу покрай подножието на Питоните. В тези води живеят морски костенурки, скатове и пъстри рифови риби, а на места кораловите градини достигат почти до самата повърхност.

Светът под вълните тук е не по-малко красив от този над тях. За начинаещите има защитени плитчини с инструктори.

Опитните водолази пък намират истинско предизвикателство по стръмните вертикални стени, особено между декември и май, когато морето е спокойно и подводната видимост е на върха си. Тогава дъното се вижда като през стъкло. Отвъд рифовете любителите на морето често излизат и в открити води.

Между декември и април покрай острова преминават китове и делфини, а много лодки предлагат целодневни излети към тях. Гледката на скачащ делфин край борда остава сред най-скъпите спомени от подобно пътуване. Морето тук изненадва.

Топлото време през цялата година

Температурите се задържат около трийсет градуса почти без промяна. В най-хладните дни падат до около двайсет и седем, а в най-горещите се покачват до трийсет и два.

Разликите са толкова незначителни, че позволяват да се наслаждавате на морето през всеки сезон. Сухият сезон трае от декември до май и съвпада с пика на туристическия поток. По-влажните месеци от юни до ноември носят кратки следобедни дъждове и съвпадат със сезона на ураганите в Атлантика, затова мнозина предпочитат ранната пролет за пътуване. Дори тогава слънчевите часове остават в изобилие, а краткият дъжд бързо отстъпва място на ясно небе. Морската вода е топла целогодишно и рядко слиза под двайсет и шест градуса. Това прави острова удобен дори за хора, които трудно понасят летните горещини.

Историята на острова

Сейнт Лусия придобива независимост едва в края на двайсети век, но преди това дълго се люшка между влиянието на британците и французите. И едните, и другите са владели острова по седем пъти, което е изключителна рядкост в колониалната история на региона. Из целия остров са останали крепости и следи от тези войни. Всеки хълм тук пази своя барутна история. Първите заселници са били индианците араваки, а след тях острова населяват войнствените кариби, дали името на цялото море. Името Сейнт Лусия идва от света Луция Сиракузка, а според преданието островът е единствената държава в света, кръстена на жена.

С Парижкия договор от 1814 година владението окончателно преминава към Великобритания. Тази пъстра смесица от араваки, кариби, африканци, французи и англичани личи в езика, кухнята и музиката и до днес. Креолското наследство свързва африкански, френски и английски пластове по начин, трудно срещан другаде, а креолският празник всяка есен събира целия остров. Ако обичате места с дълбоки корени, ще намерите сродна наслада и сред интересните факти за България на сайта. Столицата Кастри носи белезите на това дълго и бурно минало. Над нея се издига хълмът Морн Фортюн, където французи и британци години наред са разменяли крепости и оръдия в поредица от кръвопролитни обсади.

Днес там е тихо. Старите каменни укрепления гледат кротко към оживеното пристанище долу, а от тревистите валове се откриват едни от най-хубавите гледки над целия град и залива. Независимостта идва мирно през 1979 година, без кръв и сътресения. Оттогава островът гради собствен път напред. Той е съхранил и британските, и френските си следи, вплетени в едно спокойно креолско ежедневие.

Питоните и запазената марка на острова

Двата конусовидни върха от вулканичен произход, покрити с гъста тропическа зеленина, се виждат почти откъдето и да застанете. Грос Питон се издига на около 798 метра, а по-острият Пти Питон достига приблизително 743 метра.

Двата са свързани с нисък хребет и заедно образуват силует, познат по целия свят. Те красят дори националния флаг.

През 2004 година районът около тях влиза в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Изкачването на Грос Питон е възможно с местен водач и отнема няколко часа стръмен преход. Водачът е задължителен. От върха се открива гледка към съседните острови и към безкрайното Карибско море, която възнаграждава богато всяка капка пот.

Между двата върха се сгушва малкото градче Суфриер със своите цветни къщи. Оттам тръгват повечето лодки и екскурзии към забележителностите наоколо. Най-красивите кадри на Питоните се правят рано сутрин, когато мъглата още се вдига от склоновете им. Светлината тогава е златна.

Вулканът Суфриер и горещите извори

Местните наричат района единствения вулкан в света, до който се стига с кола, тъй като пътят минава директно през калдерата. Миризмата на сяра е силна, а кипящите сиви басейни напомнят за огромната енергия под повърхността. Парата се вие над земята. Тук можете да видите горещите извори, които врят и изпускат пара, да се потопите в топлата минерална вода и да покриете тялото си с глинена маска, богата на сяра.

Наблизо е и водопадът Тораил, чиито води са топли и богати на минерали. Геотермалната активност подхранва легендата, че калта има лечебни свойства. Преживяването се различава осезаемо от всичко по типичните морски курорти. Съвсем близо се разстилат и ботаническите градини на Диамант с пъстри тропически цветя. Малка река тук се спуска на цветен водопад, обагрен от минералите в скалата. Съчетанието на пара, зеленина и багри прави разходката особено запомняща се.

Островът на гълъбите

Макар да е означен като остров, той отдавна е свързан със сушата чрез изкуствен насип. Тук има руини от стари крепости и военни сгради, използвани в сраженията между французите и британците.

Двата хълма, известни като Сигнъл Хил, са били ключови наблюдателни точки. Британският адмирал Джордж Родни е използвал залива за база на флота си през осемнайсети век. Днес тревистите склонове и малките пясъчни заливи го превръщат в любимо място за пикник. Гледката от най-високите точки обхваща съседна Мартиника и планините на самия остров. Заслужава си кратката разходка нагоре. Всяка година тревистите поляни се превръщат в сцена на прочутия джаз фестивал на острова.

Тогава мястото се изпълва с музика, а хълмовете отекват до късно вечер. Извън празниците обаче тук цари пълен покой, нарушаван само от вятъра и вълните. Тишината се завръща бързо.

Сравнение и контекст за пътешественика

Сейнт Лусия е по-зелена и по-планинска от повечето острови в района. За разлика от равнинните курорти, релефът тук е драматичен, а вътрешността е покрита с тропическа дъждовна гора, подходяща за преходи и природни разходки. Питоните остават скромни пред големите европейски върхове, но силуетът им е не по-малко емблематичен. Вътрешността предлага и приключения за по-дейните гости.

Въжени спускания над короните на дъждовната гора и пътеки към скрити водопади разнообразяват престоя. Така островът съчетава морски покой и планинско движение в едно, което рядко се среща другаде в Карибите.

Изборът наистина е богат. Любителите на високите планини могат да прочетат и за най-високия връх в Европа в Кавказ. Градският пътешественик пък ще намери съвсем различен ритъм в Барселона или сред най-красивите градове в Германия наблизо.