Замфирово

Замфирово е голямо село в Северозападна България, разположено в Община Берковица, Област Монтана, в полите на Западния Балкан. Ако търсите място, където равнината вече е останала зад гърба ви, а планината още не ви е погълнала съвсем, ето едно от онези междинни кътчета, в които се диша широко. Селото лежи там, където полето на Северозапада се надига и тръгва нагоре към билото, и тъкмо това междинно положение определя характера му. Тук не идвате заради забележителности с входен билет, а заради усещането, че сте стъпили в по-бавен, по-честен ритъм на живот. Замфирово не се хвали и не ви посреща с табели, но който отбие от пътя за половин ден, си тръгва с пълни шепи тишина и въздух.

Това е село с история и с име, което носи памет, разпростряло къщите си по полегати склонове, обърнати към планината. Идвате за един следобед, а накрая откривате, че сте останали до залез, защото такива места не се изчерпват бързо. Замфирово е от онези населени места, които картата подминава, но кракът помни.

Селото, кръстено на партизанина Замфир Попов

Името Замфирово не е старо и това си личи. Селото носи името на партизанина Замфир Попов, загинал през годините на съпротивата, и преди това е било известно с друго име. Тази смяна на името го свързва с близката история на Северозапада, който в средата на миналия век е бил един от центровете на партизанското движение в страната.

За пътника тази подробност не е суха дата от учебник, а ключ към разбирането на мястото. Когато вървите по уличките и виждате старите къщи, паметниците и имената по чешмите, усещате как тук историята не стои зад стъкло, а продължава да живее в ежедневието на хората. Северозападна България пази паметта си тихо, без шум, и точно в това има достойнство.

Старото и новото име на селото съжителстват в говора на по-възрастните хора, които помнят как се е казвало преди. Заговорите ли се с някой стопанин пред портата, ще чуете повече история, отколкото пише във всеки справочник, защото тук разказът се предава от уста на уста. Това е една от тихите радости на пътуването из този край.

Полите на Западния Балкан и пътят към Берковица

Замфирово стои в полите на Западната Стара планина, на удобно разстояние от Берковица, и тази близост определя ритъма на дните тук. Зад последните къщи теренът тръгва нагоре и преминава в гора, а пред погледа на север се отваря северозападната равнина. Това е граница между две България, полето и планината, и да си точно на нея има своя чар.

Сутрин въздухът слиза прохладен от билото дори в най-горещите дни, а привечер сенките се удължават бързо, защото слънцето се скрива зад хребета по-рано, отколкото в полето. Светлината тук е мека и леко зеленикава от близката гора. Който обича да наблюдава, ще открие в тази смяна на светлината през деня повод да стане рано и да остане до късно.

Положението на селото го прави едновременно тихо и свързано. До Берковица с нейната възрожденска чаршия, часовникова кула и къща музей на Иван Вазов се стига за минути, а оттам пътищата се разклоняват на всички страни из Северозапада. Така престоят в Замфирово получава два ритъма наведнъж, без да се налага да избирате между планинската тишина и градското оживление. Сутрин тръгвате по черен път нагоре, а следобед слизате за кафе на сянка в стария град.

Тази удобна близост връща хората тук година след година. Малко са селата, които съчетават толкова успешно усамотението с лекия достъп, а тъкмо това съчетание прави Замфирово удобна тиха база за целия край.

Малиновите редове по припечните склонове

Ако дойдете през лятото, ще разберете нещо за този край, което не пише в брошурите. Берковският район е едно от сърцата на българското малинопроизводство и Замфирово попада точно в това плодородно землище. Червените редове на малиновите насаждения се точат по припечните склонове, а през юли и август целият въздух мирише сладко и леко тревисто.

Малината обича точно такъв терен: хладни нощи, припечни дни и планинска вода. Затова из цялото берковско землище поколения наред хората се грижат за тези храсти. Случите ли се тук по време на беритбата, ще видите цели семейства приведени между редовете още по тъмно, преди жегата. За пътника това означава едно просто удоволствие, малина направо от храста, топла от слънцето, каквато в магазина никога няма да опитате.

Старите къщи, чешмите и каменните дувари

Замфирово пази облика на старо балканско село. Тук още стоят къщи с дебели каменни основи, дървени чардаци и стрехи, под които лястовиците правят гнезда всяка пролет. Дворовете са оградени с ниски каменни дувари, иззидани без хоросан, само с търпение и усет за камъка, които днес малцина майстори владеят. Разходите ли се бавно по уличките, ще видите стари порти, лозници, които правят сянка над цял двор, и чешми с каменни корита.

Спрете се пред някоя от тези чешми. Каменните корита, изгладени от поколения ръце и стомни, разказват за дните, когато водата се е носела на рамо, а чешмата е била място за среща и приказка. Тези подробности лесно се подминават, но именно те правят разходката из Замфирово по-богата от обикновена обиколка. Всяка къща тук разказва история за време, в което хората са строели да остане, не да изкарат сезона.

В центъра, както във всяко българско село, ще намерите църквата и читалището, скромни, но живи. Читалището с десетилетия е било сърцето на общия живот, мястото за празник, за сватба, за изпращане на войници, и дори когато стои затворено, носи памет за по-многолюдни времена. Тук времето тече бавно и това е чарът, не недостатъкът.

Пеша към буковите гори на билото

Истинската причина да дойдете в Замфирово е, че е чудесна отправна точка за разходка пеша. Зад последните къщи започват полски и горски пътеки, които се изкачват полека към буковите гори на Берковския балкан. Не са нужни маркировка и водач за лекия вариант, тръгвате нагоре по някой черен път, минавате покрай ниви и ливади, после влизате в хладната сянка на гората.

Колкото по-високо се качите, толкова по-широко се отваря гледката назад към полето и към покривите на селото долу. В ясен ден погледът стига далеч на север към равнината, чак до места, чиито имена местните ще ви издекламират наизуст. Гората наоколо е предимно букова и габърова, с поляни, които напролет са пълни с диви цветя, а наесен с гъби.

Този край е свързан с по-сериозните планински маршрути на Западна Стара планина. Любителите на високото знаят, че оттук, през Берковица, тръгват пътеките към връх Ком, една от знаковите цели в района. Замфирово е тихото начало, преди големите наклони, и който иска, може да преспи в селото, а на сутринта да поеме нагоре, докато въздухът е още прохладен.

Замфирово като база за обиколки из Северозапада

Едно от предимствата на Замфирово е, че от него целият Северозапад е под ръка. Така тихото село се превръща в удобен лагер, от който всеки ден тръгвате в различна посока и всяка вечер се връщате в спокойствието. Областният център Монтана е удобна спирка за по-голям град и за язовир Огоста наблизо, а пътят дотам минава през меки северозападни хълмове.

Балнеоложкият Вършец предлага минерални бани и тенистия си парк за по-спокоен ден, а историческата Враца с Вратцата и пещерата Леденика е на не повече от час път. По-нататък на запад скалните чудеса на Белоградчик заслужават отделен ден, а на юг през билото е и оживеният Ботевград. Така няколкото дни никога не омръзват, защото винаги има накъде да тръгнете и откъде да се върнете в тишината на селото.

Кога си струва да тръгнете нагоре

Замфирово е най-щедро в края на пролетта и през лятото. През май и юни ливадите цъфтят, реките са пълни, а гората е свежо зелена. Юли и август носят малините и дългите топли вечери, в които селото мирише сладко от насажденията наоколо. Наесен буковите гори по склоновете пламват в жълто и ръждиво и това е може би най-красивото време за разходка пеша, със студен, прозрачен въздух и далечни гледки.

Зиме селото притихва съвсем и пътищата нагоре може да са трудни при сняг, затова повечето пътници избират топлите месеци. Каквото и да изберете, едно е сигурно: в Замфирово не се идва, за да се отметне нещо от списък, а за да се успокои дишането.

Често задавани въпроси за Замфирово

Къде се намира село Замфирово?

Замфирово е село в Северозападна България, в Община Берковица, Област Монтана. Разположено е в полите на Западния Балкан, недалеч от град Берковица.

Откъде идва името на селото?

Селото носи името на партизанина Замфир Попов и преди това е било известно с друго име. Името го свързва с историята на партизанското движение в Северозападна България.

Какво има за правене в Замфирово?

Замфирово е тихо предпланинско село, подходящо за спокойна почивка, разходки пеша към буковите гори на Берковския балкан и за опознаване на бита на Северозападна България. Използва се и като удобна база за обиколки на Берковица, Вършец, Монтана и Враца.

Кога е най-добре да се посети Замфирово?

Най-подходящи са късната пролет и лятото заради зеленината и беритбата на малини, както и ранната есен заради багрите на буковите гори. Зимата селото притихва и пътищата нагоре могат да бъдат трудни при сняг.