Ивановци

Ивановци е малко българско село в централната част на страната, на крачка от Габрово, и е точно от онзи тип места, които не крещят за внимание, а тихо ви печелят. Тук няма опашки, няма билетни каси, няма указателни табели на всеки завой. Има хълмове, гора, няколко покрива сред зеленината и онази предбалканска тишина, която в големия град вече звучи почти невъзможно. Ако сте от хората, които пътуват не за да отметнат забележителност, а за да си починат от самото отмятане, _това селце ще ви се отвори бавно и ще ви остане в паметта_. Не очаквайте атракции и забавления, а нещо много по-рядко в днешно време, а именно възможността да забавите крачка и да усетите как минава един ден, когато никой и нищо не ви бърза.

Габровските колиби и защо Ивановци изглежда така, както изглежда

Първото, което си заслужава да разберете за Ивановци, е, че не бива да го търсите като компактно село с площад, църква и улици в редица. Габровският край е изтъкан от десетки дребни махали и колиби, пръснати по хълмовете, и Ивановци е тъкмо едно такова селище от тази мрежа. Къщите стоят на групички, разделени от ливади и горички, а пътят между съседните дворове често минава през сянката на стари дървета.

Тази _разпиляна, неподредена картина_ не е недостатък, а самата същност на района. Тук животът открай време е следвал релефа, а не обратното. Хората са се закътвали там, където хълмът е давал завет, водата е била подръка, а гората е осигурявала и дърва, и подслон, и поминък. Затова и днес селото няма център в обичайния смисъл, а по-скоро няколко сърца, всяко от които си живее своя тих живот сред зеленината.

За пътника това означава едно простичко нещо. В Ивановци не се идва, за да се обикалят обекти, а за да се ходи бавно, да се сяда на някоя порта, да се гледа как светлината се мени по баирите от сутрин до здрач. _Тук мащабът е човешки и точно това го прави рядко скъпоценен в днешно време._ Свикналият с подредените туристически села пътник в началото може дори да се обърка, че няма какво да отметне в списъка си. Тъкмо тогава обаче идва обратът, защото вместо да тичате от обект на обект, започвате просто да присъствате, а това присъствие се оказва най-ценното преживяване, което селцето предлага.

Предбалканът наоколо и защо тук се диша другояче

Ивановци лежи в предбалканската ивица южно от равнината, там където хълмовете започват плавно да набират височина към билото на Стара планина. Релефът е мек и закръглен, нарязан от долчинки и потоци, а гората смесва габър, бук и дъб точно както в съседните габровски села. Именно тази гора прави разликата, която усещате още с първото вдишване.

Въздухът тук е плътен и хладен дори в средата на лятото, особено сутрин и привечер. _Тишината не е празна, а пълна с дребни звуци_, сред които клон, който се отпуска, далечно куче и вятър в короните. За човек, дошъл от шумен град, първите часове минават в нещо като отвикване от собственото му напрежение, докато слухът бавно се пренастройва и започва да долавя онова, което в равнината остава заглушено.

Разходката е най-естественото нещо, което може да правите тук, и не ви трябва нито карта, нито маршрут. Тръгвате по черния път, изкачвате се до някое било и гледката се разтваря към вълни от хълмове, които чезнат в синьо на хоризонта. Привечер, когато слънцето слезе ниско, баирите се позлатяват и цялата картина за няколко минути става почти нереална. _Хубавото на този релеф е, че е благосклонен към всеки_, защото тук няма стръмни сипеи и обезсърчаващи денивелации, а меки склонове, по които и неопитният турист се справя без усилие.

Един час до музеите на Габрово, без да напускате тишината

Голямото предимство на Ивановци пред много други забутани села е разстоянието до града. Областният център Габрово е съвсем наблизо, което ще рече, че селската тишина и градското удобство тук са на ръка разстояние едно от друго. Можете да спите сред горите и да закусите в селска дворна тишина, а след час да сте на разходка из габровските музеи и улици. _Точно тази близост сваля голяма част от притесненията, които обикновено спират хората да отседнат в малко планинско село._

Това съседство отваря и още нещо. _Ивановци става отлична изходна база за всичко, което прави габровския край прочут._ Габрово е град с богата занаятчийска памет и с прочутото си чувство за хумор, а наоколо се нижат музеи, етнографски сбирки и възрожденски квартали, които спокойно пълнят един цял ден. Така вечер се връщате към горската тишина на селото, без да сте се отказали от нито едно от удоволствията на града. Малко са селата, които предлагат това равновесие толкова естествено, и тъкмо то превръща Ивановци в място за повторно връщане.

Боженци, Кметовци и щедрата околност на едно нощуване разстояние

Истинската стойност на Ивановци не е само в самото село, а в това, че се намира насред едно от най-щедрите кътчета на българския Предбалкан. Тръгнете в коя да е посока и попадате на нещо, заради което си заслужава целият път.

Наблизо е архитектурно-историческият резерват Боженци, едно от най-добре запазените възрожденски села в страната, с калдъръмени улички и каменни покриви, в което времето сякаш е спряло преди столетие и половина. Малко по-нататък е и съседното Кметовци, сгушено край своята река, както и тихото Костенковци, което допълва мозайката от габровски махали.

За тези, които искат повече дни в района, посоката към Дряново отваря още един свят от манастири, пещери и скални проломи, заради които си заслужава да отделите цял отделен ден. По-нагоре пък планината вика към Априлци и подножието на връх Ботев. _Така едно нощуване в Ивановци лесно се разтяга в дълъг уикенд_, в който всяка сутрин тръгвате в различна посока, а всяка вечер се връщате към една и съща горска тишина.

Именно тази подреденост на околността е скритият коз на селото. _Малко са местата в България, където на толкова кратко разстояние се събират градска култура, възрожденска архитектура и дива природа._ В Ивановци вие сте едновременно навсякъде и никъде, скътани в собствения си тих ъгъл, но на крачка от всичко, което прави централна Стара планина една от най-обичаните туристически области в страната.

Габрите пламват наесен, а зимата затваря селото в сняг

Ивановци е село за всички сезони, но всеки му дава различно лице, затова изборът на месец си заслужава малко мисъл. Най-щедра е есента, когато габровите и буковите гори пламват в червено, ръждиво и златно и целият Предбалкан се превръща в едно тихо тържество на цветовете. Това е и времето, в което въздухът става кристален, а гледките към хълмовете стигат най-надалеч.

Лятото пък носи онази хладна планинска свежест, която прави селото идеално бягство от жегата в равнината. _Зимата го затваря в тишина и сняг_ и е за онези, които търсят пълно усамотение, а не удобства. Пролетта събужда ливадите и е може би най-нежният момент за първа среща с това място. Независимо кога дойдете, едно важи винаги, а именно че Ивановци не се изживява набързо, затова му дайте поне една нощувка и оставете хълмовете да поработят с вас.

Останало такова, каквото е било поколения наред

За малките габровски селца почти не са останали писмени следи и Ивановци не прави изключение. _Както повечето колиби в този край, и то се е оформило по време на османския период_, когато хората са се закътвали из хълмовете и са живеели от земята, гората и дребните занаяти, които открай време прехранват габровци. След Освобождението през 1878 година селото влиза в пределите на новосъздаденото Княжество България и тръгва по пътя на околните селища, а през целия двадесети век, както много други малки села в страната, постепенно се обезлюдява.

_Тази история обаче не бива да се чете само като упадък._ Същото обезлюдяване, което изпразни хълмовете, ги и опази от бетон, реклами и презастрояване, така че днес селото предлага картина, почти непокътната от времето. За съвременния пътник това е рядък подарък, защото Ивановци е останало такова, каквото е било поколения наред, и тъкмо в това се крие неговата тиха, неподправена стойност.