Кипилово

Кипилово е българско село в община Котел, област Сливен, скътано в Еленския балкан на около 26 километра западно от Котел и 53 километра северно от Сливен. Населението му по данни на ГРАО към 2015 година възлиза на 475 души, а главният поминък остава горското стопанство. Над селото, на върха Хисарлъка, се издигат останките на средновековната крепост Кипилово кале, която дава и името на мястото.

Селото живее с ритъма на балкана и на гората. Дърводобивът осигурява голяма част от приходите, а добитият дървен материал се изнася предимно за Гърция. Въпреки скромния си размер, Кипилово пази собствена библиотека, училище, детска градина и пощенска станция.

Землището опира в горските склонове на Еленския балкан, а край селото минава малка река, която извира при местността Сайганица. Това е дял от Стара планина с гъсти букови и дъбови гори, заради което въздухът тук остава хладен и влажен дори в разгара на лятото. Геополитически Кипилово стои близо до историческата граница между Сливенско и Великотърновско, в съседство с по-известните котленски и еленски селища.

Пътникът, който идва за пръв път, обикновено остава изненадан колко жив е останал този кът въпреки отдалечеността си. Тук времето сякаш тече по-бавно, а делничните грижи се измерват с прибирането на сеното, с гъбарските излети и с подготовката за зимата. Именно тази спокойна, ненатрапчива атмосфера привлича все повече гости, които търсят почивка далеч от шумните курорти и предпочитат истинския живот на планинското село.

Крепостта Кипилово кале на връх Хисарлъка

На около 3 километра югоизточно от селото, върху възвишението Хисарлъка, се намира едноименната средновековна крепост, заради която мнозина изобщо поемат по тукашните пътеки. До нея ще ви трябват автомобил и желание за изкачване, защото последните метри се изминават пеша през гора.

Крепостта има форма на неправилен трапец и огражда площ от приблизително 8000 квадратни метра. Запазени са най-вече крепостните стени с дебелина 2,5 метра, три от входовете, както и дванадесетметров водоснабдителен кладенец, издълбан в скалата. Размерите подсказват, че укреплението е служело едновременно за отбрана и за подслон на околното население при набези.

Археолозите датират градежа към края на VI век и го свързват с римляните, които пазели балканските проходи срещу идващите от север варварски племена. Предполага се, че крепостта просъществува чак до края на Второто българско царство, а след разрушаването ѝ районът обезлюдява, за да се появи отново живот един или два века по-късно, вече през османския период, когато възниква днешното село.

Изкачването се възнаграждава и с гледката. От билото погледът обхваща широка част от Еленския балкан, а в ясен ден се различават съседните вериги и долините между тях. Тук стените говорят без думи за хора, които столетия наред са пазели тези проходи. Затова е добре да тръгнете рано и да отделите време не само за самите развалини, но и за тишината наоколо, която прави посещението наистина запомнящо се.

Сред пещерите на Еленския балкан

Извън землището на Кипилово започва район, необичайно богат на пещери. Варовиковите масиви наоколо са надупчени от подземни галерии, някои достъпни за подготвени посетители, а други за чисто съзерцание отвън.

В радиус от 10 до 11 километра се намират няколко интересни обекта, сред които Дряновската пещера, както и по-малко познатите пещери Кървавата локва и Приказна. Имената им издават старите местни легенди, които съпровождат всяка по-голяма дупка в балкана. За разходките тук са нужни здрави обувки, фенер и спътник, тъй като пътеките не са маркирани навсякъде.

Любителите на по-сериозните подземни маршрути могат да продължат към съседните общини, където долината на река Дряновска предлага и подредени за посещение карстови форми. Самото Дряново с прочутата си пещера и манастир е едно от естествените продължения на маршрута на север.

Самото Кипилово служи добре за тиха основа, от която тръгвате рано сутрин и се връщате привечер. Около селото минават горски пътища, по които често се движат хора с гъби и горски плодове, защото буковите гори раждат богато наесен. През студените месеци склоновете задържат сняг по-дълго, така че за зимни разходки е добре да тръгнете с подходяща екипировка.

Който обича дивата природа, ще оцени и обикновените излети без определена цел. По склоновете се срещат сърни и диви свине, а небето над билата често прорязват грабливи птици. Местните хора познават пътеките до най-малката пътечка и с радост упътват гостите, стига да попитате с уважение и без бързане. Така една разходка из околностите лесно се превръща в среща с автентичния планински бит.

Котел, котленските възрожденци и Раковски

На около 16 километра от селото се намира общинският център Котел, град с тежест в българската възрожденска история. Денят там лесно се запълва с музеи и стари къщи. Сред задължителните спирки са Природонаучният музей, архитектурно-историческият резерват „квартал Галата“ с автентичните си възрожденски къщи, прочутото Галатанско училище, Кьорпеевата къща и Музеят на котленските възрожденци. Венец на обиколката е Пантеонът на Георги Раковски, посветен на родения тук революционер и книжовник.

Котел е и удобна врата към останалите села от района. Оттук тръгват пътищата към тъкаческото Жеравна с дървените си къщи, към Катунище и към Градец. Областният център Сливен добавя към програмата прочутите Сини камъни.

Котел е известен и с тъкачеството си, а прочутите котленски килими и до днес се изработват по стари образци. Разходката из стария град дава представа за бита на възрожденския българин, който е държал еднакво на знанието и на занаята. Затова мнозина гости съчетават дневните излети около Кипилово с по-обстойно опознаване на котленските музеи, които пазят живи спомени от епохата на националното пробуждане.

Илинден по стар стил и легендата за името

Празникът на селото се отбелязва на Илинден, но по стар стил, тоест на 2 август, когато се събират и разпръснатите по страната родове. Силно почитан е и Бабин ден в средата на януари, останал от времето, когато бабите акушерки били гръбнакът на селския живот.

Според местна легенда името идва от думите „кипи“ и „лова“, а тълкуването намира опора във факта, че в Кипилово действат няколко ловни дружинки. Дивечът в околните гори наистина е разнообразен, а ловът остава част от ежедневието на мъжете тук. Патрон на селото е Анастас Кипиловски, на когото в центъра са поставени паметник и възпоминателни плочи.

През 2006 година към землището административно се присъединява обезлюденото съседно село Птичари. Тази съдба не подминава много от старопланинските села, които през втората половина на двадесети век губят младите си жители заради градовете. Тъкмо затова Кипилово държи на празниците си, които всяко лято връщат у дома разпръснатите фамилии.

В дните на събора селото оживява, край старите къщи пламват огньове, а трапезите се отрупват с домашни гозби и местно вино. Гостите, дошли отдалече, попадат сред непресторено гостоприемство, в което всеки е добре дошъл. Тези празници не са само повод за веселие, а и начин паметта за рода и за родното място да се предаде на по-младите поколения.

Къде да отседнете и какъв е пътят дотук

През Кипилово минава третокласният път III-484, който свързва второкласните пътища II-48 и II-53, така че селото е достъпно с лек автомобил целогодишно. Най-близките населени места са Зайчари, Боринци, Каменна, Стрелци, Майско, Стара река и Средорек.

Леглова база има, макар и скромна: два семейни хотела и една къща за гости с общо около десет места. Тишината, чистият въздух и близостта до гората правят мястото подходящо за семейни събирания, малки фирмени поводи и тихи уикенди далеч от тълпите. За по-широк избор от настаняване мнозина комбинират нощувка в близкия Котел с дневните разходки около крепостта.

Най-доброто време за посещение е от късна пролет до ранна есен, когато горските пътеки са сухи и проходими, а температурите остават приятни. Любителите на тишината ще оценят и ранната есен, когато буките се обагрят, а селото опустява от летните гости. Близостта на село Ичера и на старопланинските проходи позволява да съчетаете крепостта, пещерите и котленските музеи в един дълъг уикенд.

Преди да потеглите, заредете автомобила и се запасете с вода и храна, защото магазините в селото са малко и работят с кратко работно време. Мобилното покритие на места отслабва, така че разпечатана карта или предварително свален маршрут не са излишни. С малко предварителна подготовка пътуването до Кипилово се превръща в спокойно бягство сред гора, история и планинска тишина, което остава дълго в спомените.