Горно Дряново

Горно Дряново е малко планинско село в община Габрово, Габровска област, наредено по стръмните терасовидни склонове на Стара планина, точно над долината на Дряновската река. Отстои на около десетина километра южно от Дряново и на около двадесет километра от областния център Габрово. Надморската му височина го поставя в онзи типичен балкански пояс, където горите са гъсти и тъмни, въздухът е рязък дори в средата на лятото и тишината идва на вълни само когато утихне вятърът по билото.

Това е едно от онези балкански селца, чието присъствие се усеща още преди да се пристигне. Пътят се вие нагоре по долината на реката, дърветата стават по-едри и по-стари, а самото село изплува от завоя като поредица от тъмни покриви и каменни огради по склона. Горно Дряново не е туристическа дестинация в класическия смисъл на думата. То е по-скоро място, до което се стига когато се иска да се разбере как изглежда Балканът отвътре, без туристическата инфраструктура, без ресторантите с изгледи и без указателните табели на всеки кръстопът.

Дряновската река и дефилето под селото

Дряновската река е гръбнакът на цялата котловина и на нея дължи облика си и Горно Дряново. Реката извира от Стара планина, събира притоци от горските поляни около селото и постепенно набира скорост, докато се спуска надолу по долината към Дряново, където е известна с дефилето, в чиито скали е изсечен Дряновският манастир.

Самото дефиле между двете селища е маршрут, достъпен за пешеходно преминаване. Горската сянка, реката вляво и скалните стени, които се издигат постепенно по-надолу по течението, правят похода по-приятен от очакваното. Тук не се среща много туристически трафик, тъй като повечето хора идват при дряновния манастир откъм самия Дряново с кола, а не от горната страна. Тази относителна изолираност е и половината от привлекателността му.

Речната долина запазва влага и хлад дори в горещите август ни дни. Водата е студена, бистра и буквално питейна там горе, преди да е преминала покрай по-гъсто заселените места. Тревите по бреговете растат едри и тъмнозелени, а по камъните по дъното на реката може да се наблюдават онези малки речни обитатели, за чието присъствие говори само степента на чистота на водата.

По-надолу долината се стеснява и пътеката минава ту по единия, ту по другия бряг, прескачайки реката по каменни стъпала. Тези преходи не са сложни, но изискват концентрация при мокри камъни, а есента камъните почти винаги са мокри. Реката тогава е пълноводна и шума й покрива всичко останало.

Балканските гори над Горно Дряново

Непосредствено над селото започват горите на Стара планина в смесен буков и иглолистен пояс. Едни от най-гъстите и слабо посещавани гори в тази част на Балкана. Местните пътеки се катерят нагоре без особени указателни знаци и без обезопасяване, каквото познаваме от популярните маршрути в Рила или Родопите. Ако се поеме, трябва да се знае накъде се върви или да се има добра карта.

Горските поляни по-нагоре дават добра гледка към Предбалкана, а при ясно зимно утро откъм билото се вижда снежната линия над Елена на изток. Буковите гори около Горно Дряново принадлежат към онзи вид балкански пейзаж, който рядко се фотографира за туристически каталози, но остава в паметта по-дълго от много по-прочути места.

Пролетта букът се е разлистил до края само когато горите около селото вече са напълно зелени и тогава контрастът между тъмните дебели стволове и светлозелените мекички листа по клоните е нещото, заради което фотографите, ако изобщо ги има по тия места, биха спрели за час. Лятото тези гори предпазват от жегата на равнините, а рано сутринта по поляните пасат сърни, въпреки че срещата с тях изисква ранно ставане и тихо придвижване.

Гъбарският сезон тук започва по-рано от низините. Манатарките в буковите гори около Горно Дряново се появяват понякога от края на юли при добра влажност, а местните ги намират на места, за които не говорят на непознати. Това е разбираемо и всъщност уважавано в подобни малки общности.

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил" като отправна точка

Горно Дряново е естественото начало на пешеходния маршрут, водещ надолу към Дряновския манастир, един от средновековните скални манастири в Централна Стара планина. Основан е през 12 век, по времето на Второто българско царство, разрушаван е по турско и е възстановяван на няколко пъти, а ролята му в подготовката на Априлското въстание от 1876 година е добре документирана. В стаите на манастира са съхранявани оръжие и провизии за въстаниците, а самото му местоположение в дефилето го е правило трудно достъпен за турските части.

За посетител, пристигащ от Горно Дряново, маршрутът към Дряновския манастир минава по речното дефиле и отнема около час пеша. Не е маркиран с туристически знаци на всеки петдесет метра, но пътеката е ясна и речното течение служи за ориентир. Усещането за спускане надолу, докато скалите се издигат от двете страни на реката и се стесняват в тесен коридор, е различно от подхода откъм Дряново с кола.

Тази пешеходна връзка между Горно Дряново и Дряновския манастир е може би най-пълноценният начин да се усети историческия пейзаж на района. Взима се пътеката отгоре, слиза се в дефилето, стига се до средновековните стени на манастира и се продължава надолу до самото Дряново. Еднопосочен маршрут с характер, за който не са ти нужни специални умения, само добри обувки и три-четири часа свободно време.

Занаятите и животът на едно балканско село

Горно Дряново е типично за региона на Габровска област, където малките балкански селца са живели с животновъдство, горско стопанство и, в по-близката история, с работа в габровската текстилна промишленост. Центърът на тази промишленост винаги е бил Габрово, а десетките малки села по склоновете на Балкана са изпращали работна ръка надолу към фабриките.

Тази история е видима в архитектурата на селото: старите каменни къщи с малки прозорци, плъткови покриви и масивни каменни основи, направени да издържат на балканската зима, редуват се с по-нови постройки. Строителният материал е дошъл от местни кариери, а дебелините на стените говорят, че хората са знаели добре кога духа и кога замръзва. Селото е малко и населено предимно от постоянни жители в по-напреднала възраст, но лятото и есента привличат хора от Габрово и Велико Търново, търсещи тишина, чист въздух и дистанция от градската бъркотия.

Животновъдството в района никога не е изчезвало напълно. Козите и овцете по склоновете около Горно Дряново са съвсем реални, не са музейна сцена. Пасищата над селото са добре познати на местните стопани, а пътеките из горите в много случаи следват маршрутите, по които добитъкът се е гонел с десетилетия.

Тази устойчивост на традиционния поминък е всъщност рядкост за Балкана, където по-голямата част от малките планински селца са напуснати или полупусти. Горно Дряново е живо, макар и с малко постоянно население, и именно тази разлика се усеща когато се пристигне.

Есента по балканските поляни

Есента е може би най-добрият сезон за Горно Дряново и за тази част на Балкана изобщо. Буковите гори около селото пожълтяват от средата на октомври и цветът им е различен от планинската есен в Родопите или Рила: по-топъл, по-охрен, с повече слама и мед в нюансите. Когато слънцето е ниско след обед и осветява гората срещу себе си, дърветата светят отвътре.

Есента е и берачески сезон в региона: горски плодове, манатарки и пачи крак, орехи. Местните жители познават местата, туристите рядко ги намират без помощ. Ако сте случаен минувач и искате да разберете откъде и какво се бере, добре е да питате, а не да тръгвате сляпо в горите. Мъглите идват бързо след обяд, а ориентацията в буковото сечище не е особено интуитивна за непознат.

Разходката по поляните около Горно Дряново в края на октомври е кратка, но оставя впечатление. Гледката надолу по долината на Дряновската река, осветена от ниското есенно слънце, е от онези неща, за които хората от Габрово идват тук без да го обясняват особено.

По-надолу в долината, в Дряново, есенният сезон носи традиционна кухня и местни занаяти, а съчетанието с посещение на Горно Дряново е напълно логично за един ден излет от Габрово или Велико Търново.

-