Килифарево

Ако пътувате от Велико Търново към Габрово и Балкана, на около четиринайсетина километра южно пътят ви извежда до Килифарево, малко градче, сгушено в долината на река Белица, в подстъпите на Стара планина. Лесно е да го подминете, защото то не вика след вас с витрини и табели, а изчаква да отбиете сами. И именно тук е цялата му прелест, защото зад тихите улици се крие една от най-старите духовни обители по българските земи, място, където преди столетия се е раждала книжнина, четяла се е молитва и се е оформяла мисъл, надживяла своето време. Малцина пътници знаят, че точно тази долина е била едно от огнищата на средновековната ни образованост, и тъкмо затова отбивката тук е по-богата, отколкото подсказва скромният вид на градчето.

Долината на Белица и подстъпите на Балкана

Килифарево лежи там, където Предбалканът започва да се надига към истинската планина, а равното отстъпва пред гънките на горите. През градчето тече река Белица, тиха и студена, която по-надолу се влива в по-голямата водна мрежа на областта и захранва долината с онази свежест, която усещате веднага щом слезете от колата. Наоколо хълмовете са обрасли с букови и дъбови гори, а въздухът, особено в ранна утрин, носи дъх на влажна шума и смола.

Градчето е част от община Велико Търново и споделя нейната съдба на кръстопът между Дунавската равнина и билото на Балкана. Близостта до старопрестолния град е истинско предимство, защото за по-малко от половин час сте сред крепостните стени на Царевец, а в обратната посока ви очакват подбалканските градчета по пътя към Габрово. Килифарево не е дестинация, която ще ви задържи дни наред, но е идеалната спирка за онези, които обичат да опознават България бавно, на отбивки и отклонения от главния път.

Самото градче е малко, със спокоен ритъм и улици, по които колите се срещат рядко. Тук няма заплануваните за туриста гледки, нито дълги редици сувенирни сергии, и точно затова Килифарево остава честно към себе си. Виждате обикновения живот на едно подбалканско селище, дворове с лозници, чешми с планинска вода, стопани, които ви поздравяват, без да ви познават. За пътника, преситен от шумните дестинации, тази простота е глътка въздух, а тишината е не липса, а отделно преживяване.

Килифаревският манастир и делото на Теодосий Търновски

Истинското съкровище на това място не е в самото градче, а на няколко километра от него, в долината на Белица, където сред горите се белее Килифаревският манастир „Рождество Богородично”. Тази обител не е поредният спокоен манастир за неделна разходка, а едно от най-важните духовни и книжовни средища, които средновековна България е познавала, и заради него си струва човек да измине дори дълъг път. Манастирът се крие сред зеленината така, че го забелязвате едва когато сте съвсем близо, и тъкмо тази усамотеност обяснява защо точно тук, далеч от пътя и суетата, е разцъфтяла велика книжовна школа.

Манастирът е основан около 1348 година от видния български духовник и исихаст Теодосий Търновски, с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий превръща обителта в школа, в която се преписват и тълкуват книги, преподава се богословие и се възпитава цяло поколение книжовници. Според преданията тук са се обучавали стотици ученици, а сред тях е бил и бъдещият патриарх Евтимий Търновски, последният предстоятел на българската църква преди падането на Търново. Когато стоите сред тези стени, осъзнавате, че държите в ръце нишка, която ви свързва пряко със златния век на българската мисъл, с времето, когато Търновград е бил духовно сърце на православния свят.

От средновековната обител малко е оцеляло до наши дни, защото през вековете на робство манастирът е разрушаван и опожаряван неведнъж. Каменните стени, които виждате сега, са пазили молитва, но са познали и пепелта, и заради това всяка тяхна спойка е белязана от историята. Сегашната църква не е средновековна, а е дело на по-късно майсторство, за което си струва да отбиете специално и да се вгледате внимателно.

Кольо Фичето, тревненските икони и старите стенописи

Днешният храм в Килифаревския манастир носи подписа на човек, чието име среща пътникът из целия този край. През 1840 година строежът на църквата е поверен на големия възрожденски майстор Кольо Фичето, същия, чиято ръка ще откриете и в съседните селища из Предбалкана. Той запазва част от старата олтарна стена и параклисите, посветени на свети Теодосий и свети Иван Рилски, и върху тази древна основа издига нова, светла църква, завършена две години по-късно. Така в едно здание се срещат средновековната светост и възрожденското умение, без едното да засенчва другото.

Вътре ви очаква позлатеният иконостас от 1843 година, изработен от тревненски майстори, чието резбарско и иконописно изкуство е сред най-фините постижения на Възраждането. Не пропускайте и запазените стенописи от 1718 година, оцелели от по-ранен етап на обителта, които пазят онази строга, потъмняла от времето красота, каквато трудно се среща другаде. За който идва от Дряново или от тревненския край, тази среща с делото на Кольо Фичето и тревненската школа е като продължение на един и същ разказ, разлят из целия Балкан. Препоръчваме да отделите време и за двора, където под сянката на дърветата шумът на света сякаш остава отвъд оградата.

Тихият живот на едно подбалканско градче

Извън стените на манастира Килифарево живее със своя собствен, неприбързан ритъм. Това е едно от онези подбалкански селища, в които поминъкът открай време е бил свързан със земята, гората и животновъдството, а по-късно и с малки производства, израснали покрай близостта до Велико Търново и главния път. Днес тук животът е спокоен, без блясъка на големия град, но и без неговата умора, и точно затова мнозина, които търсят тишина, се връщат отново.

За пътника, който се отбива за час или два, най-ценното е усещането за автентичност. Седнете на някоя пейка край чешмата, послушайте как водата тече без прекъсване, поговорете с местните, които пазят живи спомена за манастира и преданията около него. Тук гостоприемството не е заучен жест за туриста, а естествена част от характера на хората. Ще ви разкажат за пътя към обителта, за това откъде се вижда най-хубавата гледка към долината, за горите, в които напролет цъфтят диви цветя, а наесен зреят гъби и шипки.

Именно тази непринуденост прави Килифарево различно от изгладените за туризъм дестинации. То не се старае да ви впечатли, а просто ви приема такова, каквото е, и това честно лице се оказва по-запомнящо се от всяка нагласена картичка. За който идва от посоката на Горна Оряховица и равнината, преходът към тези гористи хълмове е като влизане в друг, по-бавен свят.

Какво да преживеете и кога да дойдете

Килифарево се преживява най-добре като част от едно по-широко пътуване из старопрестолния край. Сутрин започнете деня сред улиците на градчето, където животът тече бавно и непринудено, после поемете към манастира по тихия път покрай Белица. Долината е особено красива през късна пролет и ранна есен, когато горите са или свежо зелени, или обагрени в злато, а въздухът е достатъчно мек за дълга разходка пеша. Лятото тук е приятно прохладно заради надморската височина и горите, а зимата носи своя суров чар, макар пътищата да изискват повече внимание.

Поклонниците идват тук заради духовната тежест на мястото, но и обикновеният пътник ще намери покой сред тишината на двора и хладината на старите камъни. Препоръчваме да съчетаете отбивката с обиколка на Велико Търново и старинното село Арбанаси с неговите боядисани църкви, а ако имате повече време, продължете към възрожденската Елена или към Габрово и подбалканските градчета. Така Килифарево престава да бъде просто точка на картата и се превръща в това, което всъщност е, тиха врата към сърцето на средновековна България.

Тук няма да намерите тълпи, нито шумни забавления, и точно затова мястото оставя следа. То ви напомня, че част от най-важните неща в нашата история са се случвали не в шумни столици, а в тихи долини, край малки реки, сред хора, които са вярвали, че написаното слово ще надживее и тях, и времето им. Тръгвате си с усещането, че сте се докоснали до нещо по-старо и по-трайно от обикновения туристически маршрут, и че малкото градче в долината на Белица вече ще остане някъде в паметта ви, тихо и светло, готово да ви върне отново при себе си някой друг ден.

Често задавани въпроси

Къде се намира Килифарево?
Килифарево е градче в община Велико Търново, разположено в долината на река Белица, в подстъпите на Стара планина, на около четиринайсет километра южно от старопрестолния град, по пътя към Габрово.

С какво е известен Килифаревският манастир?
Обителта „Рождество Богородично” е основана около 1348 година от Теодосий Търновски и се превръща в едно от най-значимите книжовни средища на средновековна България. Тук според преданията се е обучавал и бъдещият патриарх Евтимий Търновски.

Кой е построил днешната църква в манастира?
Сегашният храм е дело на възрожденския майстор Кольо Фичето, който започва строежа през 1840 година. Вътре се пазят позлатен иконостас от 1843 година, изработен от тревненски майстори, както и стенописи от 1718 година.

Кога е най-добре да посетите Килифарево?
Най-приятно е през късна пролет и ранна есен, когато горите в долината на Белица са най-красиви, а времето позволява спокойни разходки покрай реката и до манастира.