Палилула

Палилула е малко село в Северозападна България, в община Бойчиновци, област Монтана, кацнало край течението на река Ботуня. Ако вече сте чули името и сте се усмихнали, значи разбирате защо това място остава в паметта. Палилула е от онези български села, които нямат катедрали и опашки пред касите, но имат нещо по-рядко: характер, който се помни от една дума. Тук не идвате заради списък със забележителности, а заради тишината, реката и усещането, че сте попаднали на място, в което времето тече по своя стара мярка.

Селото лежи в равнинно-хълмистия пояс на Северозапада, на ниска надморска височина около сто метра, в землище, прорязано от реката и заобиколено от гори и ниви. Това е България, която не се старае да впечатли, а просто си живее. Жителите се броят на пръсти, а денят минава тихо, без бързане. И тъкмо в тази скромност е чарът, защото Палилула предлага на пътешественика онова, което големите дестинации често нямат: спокойствие, простор и една история, която се разказва от само себе си.

Откъде идва димящото име

Името на селото е първото, което всеки помни, и около него се е завъртяла прелестна легенда. Разказва се, че по време на османското владичество през селото минал бей, който решил да запали лулата си на влизане. Докато я разпалил докрай, вече бил стигнал отсрещния край на селото. Тогава възкликнал колко малко е мястото, едва колкото да се запали една лула. Така останало името Палилула, тоест „пали лула”, и днес то носи в себе си цялата мярка на това селце: толкова е малко, че се преминава за едно запалване.

Има нещо честно в това име. То не се прави на повече, отколкото е, и точно затова разсмива и сгрява. Малко са българските села, чието име само по себе си разказва историята им. Палилула е едно от тях, и това вече е причина да отбиете от пътя и да го видите.

Заради необичайното си име селото отдавна е любимец на журналисти и пътешественици, които идват да го снимат и да разпитат жителите за зимата, виното и оцеляването в дълбоката провинция. Тази скромна слава не е променила нрава му. Палилула си остава тихо и непретенциозно, а гостоприемството на малцината му жители е от старата, искрена порода. Ако заговорите някого край пътя, най-вероятно ще чуете легендата за бея и лулата от първа ръка, разказана с усмивка и местен акцент.

Река Ботуня и защитеното поречие

Истинското богатство на Палилула е водата. Покрай селото тече Ботуня, дясна притока на Огоста, една от хубавите северозападни реки с дължина около шейсет и девет километра. Тя извира от планинските части над Вършец и слиза през равнината, събирайки по пътя си тишина и зеленина. Край селото реката е спокойна, обрамчена от върби и храсталаци, а в топлите месеци водата ѝ е достатъчно бистра за риболов и разхладително бягство от жегата.

Поречието на Ботуня в землищата на Палилула и съседното Охрид е обявено за защитена зона, и това не е случайно. Тук природата е останала жива и непокътната по начин, който все по-рядко се среща. Влажните ливади и крайречните гори са дом на птици и дребна фауна, а тишината е такава, че чувате как водата работи под върбите. За пътешественика, който обича бавните разходки край река, без маршрут и без часовник, това място е щедро.

Ако сте от хората, които пътуват с въдица или с бинокъл, поречието около Палилула ще ви достави тих, неподправен ден сред природата. Тук няма организирани пътеки и табели, но има нещо по-ценно, истинска река в истинско село. Носете удобни обувки, защото брегът е див, и оставете телефона в джоба, защото гледката не се нуждае от помощ. Понякога най-доброто, което една дестинация предлага, е именно отсъствието на излишното, и Ботуня го предлага в изобилие.

Гарата и старият път между Враца и Лом

Колкото и малко да е, Палилула има гара. През селото минава железопътната линия от направлението Видин и София, а влаковете спират тук всеки ден, което за толкова дребно населено място е истинска рядкост. Гарата е тиха, перонът кратък, но самото присъствие на релсите свързва селото със страната и му придава една старовремска романтика.

Това не е първият път, който минава оттук. В по-стари времена Палилула е било известно отбивно място по сухопътната връзка между Враца и дунавското пристанище Лом. Керваните и пътниците са спирали тук да си поемат дъх, преди да продължат към реката или към планината. Тоест зад скромния си вид селото пази памет за времена, в които е било точка по търговските пътища на Северозапада.

Тази двойнственост прави Палилула любопитно за всеки, който обича да чете местата отвъд първия поглед. Малко село, което днес едва се забелязва, някога е било спирка по оживено трасе между планината и Дунав. Релсите и старият път са като два пласта история, легнали един върху друг, и ако се вслушате, ще доловите и двата. Затова не подминавайте гарата с пренебрежение, защото тя е жив остатък от време, в което такива малки места са имали своето място на картата.

Обновената църква в сърцето на селото

Сред малкото неща, които си заслужава да видите в самото село, е църквата. Тя е наскоро обновена, с пресни стенописи и икони, и стои като тих знак, че въпреки малобройното си население селото пази вярата и духа си. В толкова мъничко място обновена църква е почти подвиг, и тя заслужава отбиване, дори само за да оцените труда, вложен в нея.

Влезте за минута вътре, ако вратата е отворена. Прохладата, миризмата на восък и тишината под стенописите казват за това село повече от всякакъв пътеводител. Тук няма билети и няма поток от посетители, само едно осветено пространство, поддържано с грижа от шепа хора, които не искат светилището им да угасне. За пътешественика, който цени автентичните, нерекламирани места, точно такива тихи църкви са истинското откритие в дълбоката българска провинция.

Името, което стигна до Антарктида

Ето един факт, който малцина знаят и който превръща обикновеното посещение в малка гордост. На остров Брабант в Антарктида има ледник, наречен ледник Палилула, кръстен именно на това северозападно българско село. Тоест името на едно от най-малките селца в страната днес стои на картата на най-южния континент.

Има нещо поетично в това контраст. От една страна, мъничко село, което се преминава за едно запалване на лула, а от друга, ледена шир в края на света, която носи неговото име. За пътешественика това е чудесна история, която да отнесе у дома. Когато стоите на тихия бряг на Ботуня и знаете, че същото име грее някъде в антарктическия лед, светът изведнъж изглежда по-свързан и по-чуден, отколкото предполагате.

Българската антарктическа програма от години кръщава върхове, заливи и ледници на родни селища, реки и личности, и така Палилула попадна на тази необичайна карта. За най-малкото село с най-смешното име това е и нещо като почетен знак. Когато се приберете и някой ви попита какво толкова сте видели в едно северозападно селце, имате готов отговор: място, чието име стигна по-далеч от повечето големи градове.

Тиха база за Северозападния триъгълник

Палилула най-добре се вписва в пътуване не като самостоятелна цел, а като тиха спирка сред по-голям маршрут из Северозапада, и в това е силата му. Областният център Монтана е естествената отправна точка за района, а оттам пътищата се разклоняват към едни от най-красивите места в тази недооценена част на България.

На удобно разстояние е курортното градче Вършец с минералните си бани и алеи, както и планинската Берковица в полите на Стара планина. По на запад ви чакат прочутите скали на Белоградчик, а на юг историческата Враца под Вратцата. Така от едно тихо село край Ботуня имате достъп до цял триъгълник от силни дестинации, без курортните цени за нощувка.

Най-добре е да дойдете в топлите месеци, от късна пролет до ранна есен, когато реката е приветлива, ливадите са зелени и северозападните пътища се пътуват с удоволствие. Лятото тук е горещо, но край водата винаги има прохлада, а ранните утрини са свежи и тихи. Препоръчваме ви да не бързате по тези шосета. Северозападът е беден откъм блясък, но богат откъм истина, и Палилула е малко, честно парче от тази истина. Спрете за едно запалване на лула, разходете се край реката и тръгнете нататък по-богати с една усмивка и една добра история.

Често задавани въпроси

Къде се намира село Палилула?
Палилула е разположено в Северозападна България, в община Бойчиновци, област Монтана, край течението на река Ботуня и на ниска надморска височина.

Откъде идва странното име на селото?
Според легендата един бей запалил лулата си на влизане в селото и я разпалил чак на отсрещния край, толкова малко било мястото. Затова останало името Палилула, тоест „пали лула”.

Има ли с какво да се занимавам в Палилула?
Селото е тихо и малко, но предлага разходки и риболов край защитеното поречие на Ботуня, обновена църква и спокойствие. Удобно е и като база за обиколка на Монтана, Вършец, Берковица и Враца.

Вярно ли е, че има ледник на името на селото?
Да. На остров Брабант в Антарктида има ледник, наречен Палилула именно на това северозападно българско село.