Полето

Полето е село в Южна България, което носи името си с пълно право. Разполага се в онзи полегат преход между Горнотракийската низина и северните склонове на Родопите, там където хоризонтът се отваря внезапно и широко, а далечните планински силуети изглеждат нарисувани с молив върху посиняло небе. Административно селото принадлежи към Община Брацигово, Пазарджишка област. За повечето туристи то остава незабелязано, просто едно кръстовище по пътя, едно указателно табло, прелетяно с поглед. Само онзи, който е спрял колата и е слязъл на пустия площад в средата на делничния ден, знае колко неочаквано тихо и цяло може да изглежда едно малко тракийско село.

Не идвате тук за кабинкови лифтове или паметни плочи с имена от учебниците. Идвате, защото понякога туристическото пътуване е и търсене на места, в които нищо не ви очаква да се восхищавате по график. Полето предлага точно това: пространство за спокойно присъствие в пейзаж, останал в голяма степен непроменен от десетилетия. Надморската височина на селото е скромна, теренът около него е открит, и при ясно утро от полегатия хълм над крайните квартали се вижда пояс от чернозем и лоза, простиращ се до хоризонта.

Откъм природна страна най-близката отправна точка за разбиране на Полето е Брацигово, малкият планински град, чиято земя включва и районите около селото. Оттам нагоре терените стават по-стръмни, залесени и родопски. Оттам надолу към Полето се отваря онзи характерен преходен пейзаж между равнина и планинска периферия.

Бесапарските ридове и варовиковата гора над Полето

На юг от Полето, там където равнината свършва и земята се набръчква в хълмове, се издигат Бесапарските ридове. Това е нисък, но силно разчленен рид от варовикови скали, обявен за защитена местност. Скалите му са изровени от вода в продължение на хиляди години, а в пукнатините им са се наредили стари черквица, скални ниши и неочаквани поляни. За любителите на пешеходен туризъм с умерено натоварване ридовете предлагат маршрути без техническа трудност, но с достатъчно разнообразие в терена, за да остане разходката запомняща се.

Гледката от билото на Бесапарските ридове е панорамна в пълния смисъл на думата. На север се разстила широката Горнотракийска низина, чиито ниви се сливат с мъгловия хоризонт. На юг Родопите изграждат масивна синя стена, чиято линия приема различен характер в зависимост от часа и сезона, при ясно утро стената е рязка и наситена, при летен следобед се топи в белезникава мъгла. Привечер панорамата придобива онова разтопено злато на залеза, заради което фотографите с търпение чакат часове.

Достъпът до ридовете от страната на Полето е по черен път. При сухо лятно или есенно време пътят е проходим с обикновен автомобил. При дъжд, или след топене на сняг в ранна пролет, настилката се превръща в хлъзгав калест маршрут, по-подходящ за висок автомобил или за пеш от края на асфалта.

Самата местност е посещавана сравнително рядко от организирани туристически групи. Ако дойдете в делничен ден, шансовете са да имате ридовете само за себе си, с птиците, с вятъра и с гледката.

Тракийският поминък, вкоренен в равнинната земя

Полето е земеделско село. Не е бил занаятчийски или търговски център, не е имал прочут пазар или видна фамилия, чието родово гнездо да привлича туристи. Поминъкът тук е бил и остава в земята, в лозята, нивите и зеленчуковите градини, отглеждани с онази практична трудолюбивост, характерна за целия Пазарджишки регион.

Лозарството е вкоренено в тракийската равнина от незапомнени времена. По стопанствата около Полето и до ден-днешен ще видите реденици лози, а по-надолу към низината, зеленчуковите градини, чийто сезон тече от ранна пролет до края на октомври. Ако минете по селото в юлски следобед, ще усетите онзи аромат на нагряла пръст и зреещи домати, с който само тракийските градини имат монопол в спомените.

Тази привидно проста картина крие нещо, което много по-известни туристически дестинации са изгубили с цената на своята слава: автентична среда, незасегната от туристическата козметика. Местните не са свикнали да обясняват селото на непознати, не са нагласили уличките за снимки. Ако спрете и разговаряте с тях, ще чуете истории за земята, за добрите и лошите реколти, за промяната на климата в последните три десетилетия, за децата, заминали към Пазарджик или Пловдив.

Старата черква и именните нива около нея

Как точно е основано Полето и в кой век се е установила трайна общност по тези места, не е документирано с голяма прецизност. Малките тракийски села в Пазарджишко в по-голямата си част са или много стари, или са се заселили наново след размирните векове на османска власт, когато население е изселвано, премествано и после бавно се е завръщало по познатата земя.

Местната черква е материалният свидетел на общностната история. Скромна сграда от дялан камък, тя не притежава архитектурните мащаби на храмовете в Копривщица или Карлово. Иконостасът и стенописите вътре обаче са правени с умелост и вяра, а не с бързина, знакове на майстори, за чиито имена днес не знаем нищо, но чиято работа е просъществувала. За туристи с интерес към скромните светилища на тракийската равнина черквата е достатъчна причина да спрат колата.

Паметта на селото живее и в имената на местностите около него. Нивите, колибите, пътеките и старите кладенци носят имена, предавани устно от поколение на поколение. В тях е вградена цяла география на ежедневния труд, кой праг е бил граница, кой кладенец е поил добитъка, кое поле е давало реколта и в коя година. Тези имена не се срещат в туристическите брошури, но за онзи, който отдели половин час и попита местен жител, те разказват повече за Полето от всеки пътеводител. Черквата остава точката, около която селото се е събирало в добри и лоши дни, и тази функция не се е изменила съществено дори след десетилетия.

Полето като отправна точка за Брацигово и Велинград

Полето не е самоцел за болшинството, минаващи в района. Селото се вписва естествено в по-широк маршрут, обхващащ южната половина на Пазарджишка област.

На изток Пазарджик е областният град с хотели, ресторанти и Историческия музей, където лесно може да се прекара цял следобед сред артефакти от тракийската и античната история на региона. На запад пътят води към Велинград, балнеологичен курорт, известен с минералните си извори, подходящ за многодневен престой. Полето се оказва удобна спирка по дъгата Пазарджик, Брацигово, Велинград, особено за тези, които предпочитат бавния начин на пътуване с многобройни кратки отбивки вместо директен маршрут.

Брацигово е на около 10-12 километра и предлага настаняване, задоволителен местен ресторант и входна точка към родопските маршрути. От Полето до Брацигово пътят е асфалтиран и без усложнения.

За Пловдив разстоянието е около 50 километра, напълно постижимо за еднодневна комбинирана обиколка. Сутринта в Пловдив, обедната пауза с Бесапарските ридове, вечерта обратно в Пловдив или нощувка в Брацигово, маршрутът е логичен и добре попълва деня без прекален километраж.

Кога да дойдете и с какво да сте наясно

Полето не е масова туристическа дестинация. Хората, идващи тук, са с конкретна цел: разходка по Бесапарските ридове, снимки на панорамата, посещение на черквата, или просто почивка в тишина, до която по-известните места вече трудно достигат.

Пролетта е безспорно най-доброто време. От април до юни Бесапарските ридове са покрити с цветущи треви и диви цветя, пътищата са сухи, а температурите са приятни. Лятото в тракийската равнина е горещо, над 35 градуса са обичайно явление от юли до средата на август, а сянката из открития терен около ридовете не е особено щедра. Ако избирате лятото, тръгнете рано сутринта и приключете с маршрута преди обяд.

Есента, особено септември и октомври, предлага второто оптимално прозорче. Лозята са в реколта, въздухът е бистър, а сините сенки на Родопите на юг изглеждат по-наситени отколкото в кое и да е друго сезонно настроение. Зимата не е препоръчителна, не заради студа, а заради черните пътища към ридовете, ставащи непроходими след снеговалеж или размразяване.

Транспортът до Полето е практически само личен автомобил. Обществен транспорт съществува, но с честота и разписание, нагодено за нуждите на местните жители, а не за туристически посещения. Около 60 километра от Пловдив и 25 километра от Пазарджик, за двата по-близки крупни града разстоянията са напълно управляеми.

-

Въпроси и отговори за Полето

В коя административна единица се намира Полето?
Полето е в Община Брацигово, Пазарджишка област.

Какво могат да видят туристите в района на Полето?
Основният природен атракцион са Бесапарските ридове с варовиковите скали, защитената местност и панорамата към Горнотракийската низина и Родопите. Местната черква е интерес за любители на традиционната иконопис и скромната църковна архитектура. За по-широк маршрут: Велинград е на около 30 километра, а Пловдив на около 50 км.

Кога е най-добре да се посети Полето?
Пролетта (април-юни) и ранната есен (септември-октомври) са оптималните периоди: умерено топло, добра видимост за панорамата, ридовете са сухи и лесно проходими. Лятото е горещо и се препоръчва само ранно сутринно посещение.

Има ли настаняване в Полето?
Самото Полето не разполага с хотели или официално организирани места за нощувка. Настаняване се предлага в Брацигово (на около 10 км), Пазарджик и Велинград.