Стара планина

Стара планина е най-дългата българска планина и се простира на около петстотин и тридесет километра от сръбската граница чак до нос Емине на брега на Черно море. Именно тази верига някога дава на целия планински пояс звучното старинно име Балкан, което и до днес живее в народните песни, в старите предания и в самото усещане за българската история. Най-високата ѝ точка е връх Ботев с 2376 метра, ала истинската ѝ сила съвсем не се измерва само с надморска височина. Тук са се крили хайдути и тук са минали руските войски през Шипка, затова планината стои в самото сърце на българската национална памет.

Тя е сърцевината на раздела Планини и върхове и въвежда в най-историческата българска планина, чиито била помнят въстания, хайдушки чети и вековни народни предания. Планината има много лица. Опознава се бавно, парче по парче, сезон след сезон.

Дължина, била и северните водопади

Профилът на планината е подчертано несиметричен и този контраст личи още от пръв поглед. Южните склонове са полегати и меки, застлани с широки поляни и букови гори, докато северните ридове се спускат стръмни и насечени, разсечени от дълбоки и студени долове, в които слънцето влиза едва за час. Централните части пък пазят най-високите върхове и най-буйните водопади.

На изток хребетът се снишава плавно към морето при нос Емине. Там свършва дългият каменен гръбнак на страната.

Точно на север, под самото главно било, водата е издълбала през вековете едни от най-прочутите български водопади. Тук се спуска Райското пръскало, най-високият постоянен водопад на Балканите, чиято тънка струя пада от близо сто двадесет и пет метра право под върха Ботев и се пени върху тъмните мокри скали. Скрит в стръмен и труднодостъпен циркус, той остава невидим за случайния минувач. Показва се само на онзи, който тръгне нарочно към него.

Наблизо е и Карловското пръскало, чийто висок скален праг привлича туристи през топлите месеци, докато през зимата същите отвесни стени примамват катерачи на лед от цялата страна. Северните долове крият още десетки подобни прагове, малко познати и рядко отбелязани по картите. Най-красиви са напролет, когато топящите се снегове ги пълнят с шумяща бяла вода и въздухът трепти от глухия им грохот.

Главното било пък е удобно за дълги преходи. По него върви пътеката Ком-Емине, най-дългият български планински маршрут, който пресича цялата верига от запад на изток за няколко седмици и свързва в едно мекия зелен юг с отвесния скалист север.

Шипка, Бузлуджа и паметта на планината

Никоя друга българска планина не носи толкова национална памет. На прохода Шипка през 1877 година се разиграва едно от решаващите сражения за Освобождението на България, следено по онова време от целия свят. Днес на връх Свети Никола се издига внушителният Паметник на свободата, до чиито каменни стъпала се изкачват хиляди българи всяка година. Вътре малък музей пази оръжия и знамена от онази бурна епоха.

Гледката оттам обхваща и двете лица на страната. На юг се ширят розовите полета на Тракия, докато на север погледът се спуска към равнината и далечния Дунав. Недалеч, на върха Бузлуджа, стои изоставеният паметник на бившата власт, чийто странен летящ силует привлича любопитни от цял свят и се превръща в една от най-фотографираните изоставени сгради в цяла Европа. Контрастът между героичната Шипка и призрачната Бузлуджа прави този участък особено наситен със смисъл.

Историята тук стои изсечена право пред очите на всеки минувач. Затова мнозина идват заради срещата с миналото, а после остават заради самата планина.

Възрожденските градове в подножието

В подножието лежат градове с възрожденска душа и жива каменна памет. Копривщица е истински музей на открито от времето на Възраждането, с калдъръмени улици, пъстри дюкяни и къщи, в които е тлеело Априлското въстание. Наблизо е и Казанлък с прочутата Долина на розите и тракийските гробници под закрилата на ЮНЕСКО.

Старопланинските манастири наоколо добавят своята жива история. Сутрин може да се обиколи възрожденска къща музей, а следобед да се поеме по стръмна пътека към високото било над каменните покриви. Каменните чешми, резбованите тавани и белосаните стаи връщат посетителя цял век назад. Всяка къща тук пази своя история за майстори, богати търговци и първите глътки свобода. Затова подножието се превръща в удобна база за бавно и спокойно опознаване на планината, откъдето тръгват повечето къси маршрути към водопадите и билото.

Природните паркове и дивата фауна

По цялата дължина на планината са обявени няколко защитени територии. Най-голямата е Национален парк Централен Балкан около връх Ботев, чиито вековни букови гори са под закрилата на ЮНЕСКО като световно природно наследство. В дълбините му се крият строги, почти непристъпни горски резервати, които пазят едни от последните напълно диви кътове на целите Балкани.

Тук живеят мечка, вълк, дива коза и благороден елен, а високо горе кръжат орелът и соколът. През лятото билата се превръщат в пъстри цветни ливади, между чиито боровинки и диви цветя растат десетки лечебни билки, които местните хора берат още от времето на дедите си. Растителният свят е сред най-богатите в страната. Всяка отделна височинна ивица подслонява свои цветя, треви и дървесни видове, а колкото по-нагоре води пътеката, толкова по-сурова и по-рядка става зеленината около нея.

Планината дарява и истинска дива природа и тиха разходка под старите буки често крие изненади. Неочакваната среща с пасящо стадо диви кози остава сред най-силните спомени оттук, а понякога високо над дълбоката пропаст се мярка и силуетът на самотен лешояд, който бавно чертае кръгове над скалите.

Горе тишината е толкова плътна, че се чува единствено вятърът във високата трева. Затова мнозина търсят именно тези била, когато искат да избягат от градския шум.

Проходите и как се пресича планината

Заради голямата си дължина планината се пресича през десетки проходи. Проходът на Републиката край Велико Търново, Шипченският и Троянският проход свързват Северна и Южна България още от дълбока древност. Открай време те са и важни търговски пътища с широки гледки и вечно движение на хора между двете страни на дългото било.

Пътят се изкачва от подножието до билото и слиза спокойно от другата страна. По пътя се редят манастири, водопади и възрожденски градчета, така че за един ден се събират и природа, и жива история. За пешеходците голямото предизвикателство остава билният преход Ком-Емине. Той върви по самото главно било от западния до източния край и постепенно въвежда пътника в най-обширната от българските планини. Мнозина го изминават на части, сезон след сезон.

Практични съвети за пътуващия

Стара планина е достъпна целогодишно, но дори в разгара на лятото винаги иска малко предварителна подготовка. Времето по билото се сменя изненадващо бързо и ясната лятна сутрин може да премине в гъста мъгла, студен вятър и ситен дъжд само за час. Затова дори през топлото лято в раницата трябва да има топла дреха, лек дъждобран и здрави туристически обувки. По голото било подслон дават разпръснатите хижи и заслони.

Тръгването е добре да е рано. Полезно е също да се осигури достатъчно вода и предварително да се провери маркировката, която на много места е избеляла от дългите години, от планинското слънце и от честите бури над билото.

На разклоните ориентирът е картата, а не единствено бледите боядисани знаци. С малко разумно планиране и уважение към планината преходите остават приятни и напълно безопасни за всеки подготвен пешеходец. Няма нужда най-високото да се покорява при първо идване.

Кога да се тръгне и какво да се съчетае

Лятото е най-сигурният сезон за билните преходи и за водопадите, когато пътеките са сухи и дните дълги. Есента пък боядисва буковите гори в наситено злато и отваря проходите при кристална видимост. Зимата обаче е съвсем друга история горе по голото било около връх Ботев с неговите дълбоки преспи, защото там се струпва обилен сняг и духа леден вятър, така че високите части тогава са само за опитни планинари.

Малки семейни зони като Узана в същото време предлагат спокойно каране за начинаещи. Заради голямата дължина и лесно достъпните проходи в един и същи ден спокойно се редят природа и жива история. Сутрин пътят може да поеме към Райското пръскало под върха Ботев, а следобед историческата пътека отвежда до Шипка и Паметника на свободата. Вечерта пък топла гозба чака в Копривщица или Казанлък. Дори такава кратка обиколка оставя усещането за огромно и живо пространство.

За първо запознанство е добре да се започне с достъпните цели около подножието и историческите проходи. Оттам нататък може постепенно да се добавят по-дълги и по-високи участъци, а с повече опит билните преходи и връх Ботев разкриват суровата ѝ страна. Всеки нов сезон разкрива поредното ѝ лице и още някой скрит кът, затова планината заема достойно място сред планините и върховете на страната.

Колкото повече време ѝ се отделя, толкова по-щедро планината се отблагодарява. Точно затова мнозина се връщат при нея отново и отново, без никога да я изчерпят докрай.