Кричим

Ако търсите къде Родопите се срещат с равнината, спрете в Кричим. Точно тук буйната Въча напуска тесните си планински проломи и излиза на простор, а градчето е застанало на самата граница между двата свята. От едната страна остават стръмните гористи била, от другата започват зеленчуковите градини на Горнотракийската низина. Кричим не е място, край което се минава бързо; той е прагът, входната врата, от която тръгва един от най-красивите планински пътища в Южна България. Затова мнозина пътници го запомнят не като крайна цел, а като началото на разходка нагоре по реката, към язовирите и към сърцето на Западните Родопи. Това е град за бавно пристигане и за дълго оставане, ако сте от хората, които предпочитат тишината пред витрините. Първото, което усещате на влизане, е промяната във въздуха; равнинната жега отстъпва пред хладния полъх от пролома, а пейзажът се сменя от ниви към стръмни залесени склонове само за няколко завоя. Този рязък преход е и същината на мястото: за минути минавате от подредената равнина в дивата планина, без дълго пътуване и без усилие.

Където Въча излиза от Родопите

Реката е истинският герой на това място. Въча е една от най-силните родопски реки и точно при Кричим тя завършва дългото си спускане през планината, преди да продължи към Марица. Десетилетия наред този участък е укротяван от каскада язовири, които превръщат пролома в редица сини огледала между склоновете. Точно над града е разположен Кричимският язовир, а малко по-нагоре по течението започват следващите стъпала на голямата водна каскада по Въча. За пътника това означава едно: тръгне ли се по пътя от Кричим нагоре, на всеки завой те чака нова гледка към водата, притисната между гористите ридове. Шумът на реката и хладният въздух от пролома са усещане, което в равнината просто не съществува. Дори в най-горещия летен ден тук духа от водата, а сянката на склоновете държи прохлада до късния следобед. Точно затова мнозина спират именно тук, поемат си дъх и едва тогава поглеждат нагоре, към планината, от която слиза реката. Водата мирише различно, светлината пада различно, а времето сякаш забавя ход още с първите завои над брега.

Пътят нагоре към Девин и сърцето на Родопите

Кричим е началото на едно от класическите родопски пътувания. Оттук тръгва шосето, което следва пролома на Въча нагоре към Девин и още по-дълбоко в планината. Това е път за бавно каране, със спирания за снимки и с дъх, който секва на завоите над водата. Малцина бързат тук; самата отсечка е преживяване, а не само връзка между две точки. По нея се отварят гледки към стръмните склонове, към тесните клисури и към язовирните стени, които стъпаловидно удържат реката. Стените се редуват с участъци, в които пътят почти докосва водата, и с други, където реката остава дълбоко под колелата. Ако сте тръгнали към минералните бани на Девин или към платото около Доспат, Кричим е естествената ви отправна точка и последното равнинно градче, преди планината да ви погълне напълно. Тук добре е да напълните догоре резервоара и да си купите вода, защото нагоре магазините се разреждат, а отбивките стават по-редки. Колкото по-малко бързате, толкова повече ще получите от този път.

Градините на равнината и поминъкът на Кричим

Слезете ли обратно в самия град, ритъмът се променя напълно. Кричим е разположен в плодородния край на низината и животът тук открай време е свързан със земеделието. Топлото тракийско лято и водата от планината са направили тукашните зеленчукови и овощни градини известни в целия Пловдивски край. По тези места узряват ранни домати, пиперки и плодове, които пълнят сергиите на пазарите надолу към равнината. Тази селскостопанска душа личи и в облика на града; той е спокоен, работлив и непретенциозен, далеч от шумотевицата на големите курорти. Именно затова Кричим се харесва на пътниците, които търсят автентична, неподправена България, без подреждане специално за туристи. Тук още има дворове с лозници, сезонни сергии край пътя и хора, които ще ви упътят, без да бързат. Ако минете в края на лятото, въздухът мирише на узрели плодове, а пазарната суетня е същинска картина от друго време. Това е страна, която не позира; тя просто си живее, а вие сте добре дошли да я погледате отстрани. Спрете при някоя крайпътна сергия и купете каквото е сезонно; плодовете тук обикновено са брани предишния ден и нямат нищо общо с подредените лъскави щандове в големия град. Малките разговори с продавачите често струват повече от всеки пътеводител; от тях ще научите кога е най-хубаво нагоре по реката и кой завой крие най-добрата гледка.

Тиха разходка край реката и старите чешми

В самия Кричим най-доброто, което можете да направите, е да забавите крачка. Градът се обхожда пеша, а сенчестите улички и старите каменни чешми разказват за времето, когато водата е била център на всекидневието. Приятна е разходката към покрайнините, където равнината преминава в първите хълмисти склонове и където погледът се отваря към входа на пролома. Тук няма натрапчиви забележителности с опашки от посетители; има тишина, зеленина и онова усещане за провинциална България, което е все по-рядко. Пейка на сянка, бавно кафе и звукът на близката вода стигат, за да усетите характера на мястото. За семейство с деца или за двойка, която иска кратко бягство от Пловдив, един спокоен следобед край реката е напълно достатъчен. Вземете удобни обувки и шапка през лятото; почти всичко интересно се случва пеша, на ленив ход, без план и без бързане. Понякога именно липсата на програма е най-доброто, което един малък град може да ви предложи.

Близо до Пловдив, но в друг свят

Голямото предимство на Кричим е местоположението му. Намира се само на около двайсет и пет километра западно от Пловдив, в едноименната община и Област Пловдив. Това го прави идеална еднодневна цел: тръгва се сутрин от града под тепетата и за по-малко от час вече си на прага на Родопите. Близостта отваря и десетки възможности за комбинирано пътуване. На изток е Асеновград с прочутата си средновековна крепост, а оттам пътят води към Бачково и към свежия Бачковски водопад в гънките на планината. На запад, през съседните котловини, се стига до Брацигово и до историческия Батак с неговото язовирно огледало и тежка памет. Така Кричим се превръща в удобна точка, от която тръгват маршрути в няколко посоки наведнъж, а планината и равнината са еднакво близо. Можете да закусите в Пловдив, да обядвате край реката и да преспите високо в планината, и всичко това в рамките на един спокоен ден. Малко места в Южна България предлагат такъв избор на толкова къси разстояния. Затова Кричим си заслужава да го впишете в маршрута дори когато не е крайната ви цел; той е удобната спирка, в която равнината и планината се срещат, и от която тръгва голяма част от хубавото наоколо.

Кога си заслужава да дойдете

Кричим е целогодишна спирка, но различните сезони показват различно лице на мястото. Късната пролет и ранното лято са най-щедри: реката е пълноводна, градините цъфтят и въздухът от пролома е свеж. През есента склоновете около Въча пламват в жълто и червено, а пътят нагоре към планината се превръща в цветен тунел. Дори зимата има своето тихо очарование, когато язовирите застиват под ниското небе и градът утихва съвсем. Изберете деня според онова, което търсите: пълноводна река и зеленина напролет, узрели градини в края на лятото или цветни склонове наесен. През топлите месеци тръгнете рано, докато въздухът още е прохладен, а реката блести на меката утринна светлина; следобедите в равнината могат да бъдат тежки и горещи. Носете удобни обувки и нещо за пиене, защото нагоре по пролома спирките се разреждат, а изкушенията да слезете до водата са много. Ако обичате да снимате, есента е безспорният фаворит, но всеки сезон тук има свое настроение и своя цвят. Каквото и да решите, не бързайте; Кричим възнаграждава онези, които спират, поемат си дъх и поглеждат нагоре, към мястото, откъдето слиза реката. Делничните дни са по-тихи от почивните, а ранната сутрин и късният следобед дават най-меката светлина за снимки край водата. Това е неделя, която няма нужда от програма; стига само желание да повървите бавно и да оставите реката да определя темпото.