Две могили

# Две могили

Две могили е малко градче в Северна България, сгушено в южната част на област Русе, там където равното поле бавно се нагъва и се прорязва от дълбоките каньони на Ломовете. Повечето пътници го подминават, а това е грешка. Оттук тръгват пътеките към най-интересните места в целия край, а самото градче е административен център на едноименната община и пази онази спокойна, ненатрапчива атмосфера, която все по-рядко се среща из България.

През него минава железопътната линия между Русе и Горна Оряховица, така че се стига удобно и с влак, без напрежение и без търсене на паркинг в непознат град. Името идва от две могили в землището, служили открай време за ориентир на пътниците и дали облика на градския герб.

Удобна база за каньоните на Ломовете

Силата на Две могили не е в самото градче, а в онова, което го заобикаля. Намирате се на крачка от природния парк Русенски Лом, една от най-впечатляващите и най-малко познати местности в цяла Северна България.

Реките Бели и Черни Лом са изваяли тук дълбоки, обрасли каньони сред иначе плоската Дунавска равнина. Точно затова контрастът между поле и пропаст е толкова поразителен, а гледката спира дъха на всеки новодошъл.

Излизате от полето и под вас изведнъж зейва зелено дефиле. Отвесни скали, виещ се речен ръкав и тишина, която чупят единствено птиците, посрещат всеки, стигнал до ръба. Тук гнездят черни щъркели, египетски лешояди и редица скални грабливи птици, заради което паркът отдавна е любимо направление на орнитолозите от цялата страна. Наблюдателни укрития и маркирани пътеки помагат на посетителя да ги открие, без да ги обезпокои.

От градчето дотам се стига за минути, а пътят е приятна разходка през полето и лозята. Долината крие и редица скални манастири, изсечени във варовика през Средновековието.

Тук вярата е останала жива в камъка. Насред скалите на същата тази долина се крие Басарбовският манастир, единствената действаща скална обител в България, изсечена право във варовика над реката. Монаси още обитават килиите му, а стъпалата към храма са дялани от човешка ръка преди столетия. Малцина места в равнинна България пазят такова усещане за тиха и много древна святост край водата.

Паркът се обхожда по мрежа от маркирани екопътеки, които слизат до самата вода и се качват до ръба на скалите. Наградата горе е широка панорама към меандрите на реката, каквато трудно се очаква насред равнината, и заради нея си струва всяко изкачване. Велосипедистите пък оценяват тихите черни пътища между околните села, където почти не минават коли и въздухът мирише на прясно окосена трева.

Освен птиците долината пази лисици, диви котки, костенурки и богат подземен свят от пещери. Карстовите извори поддържат зелени поляни дори в сухото лято, а сенчестите брегове стават истинско спасение в най-големия летен пек, когато равнината наоколо се напича до бяло.

Сезонът променя всичко. Пролетното пълноводие облича каньоните в свежа зеленина, а есенните мъгли над реката им придават почти приказен облик. Затова мнозина се връщат тук по няколко пъти в годината, за да видят долината различна.

Орлова чука и подземният свят

Има едно нещо, заради което си заслужава да дойдете, и то се казва Орлова чука. Пещерата е в землището на село Пепелина и е сред най-дългите проучени пещери в страната, с галерии, които се простират на много километри навътре в скалата. Достъпната за посетители част е щедра и оставя силно впечатление дори у непосветения човек, а сводовете, образувани през хилядолетия, се редят един след друг.

Вътре температурата е ниска и постоянна. Дори в разгара на юли тук е истински прохладно, а тишината се нарушава само от капещата вода някъде в дълбокото.

Пещерата е важно зимовище за прилепи, затова достъпът понякога е ограничен в студените месеци, за да не се безпокоят колониите по време на зимния им сън. В околностите ѝ са открити следи от живот още от дълбока древност, така че разходката дотам е пътуване не само в пространството, но и във времето.

Орлова чука пази и своя тайна за учените. В нея са намерени костени сечива и следи от праисторически хора, а изключителната ѝ акустика понякога събира публика на подземни концерти под каменните сводове. Малко пещери в страната съчетават толкова история и красота на едно място.

Самият път до входа минава през приятна местност, а изкачването се възнаграждава с широка гледка към долината. Вземете топла дреха и обувки, които не се хлъзгат, защото вътре е влажно. Проверете предварително и работното време, тъй като обектът не е отворен всеки ден.

Покрай реката и през селата

Общината е изпъстрена с тихи села, в които животът тече по старому. Табачка, Пепелина, Широково и Кошарна сякаш отдавна са спрели да бързат, а наоколо се редуват лозя, ниви и горички.

Районът е благодатен за бавно пътуване с кола или колело, без предварителен план. Спира се точно там, където гледката го заслужава, слиза се до реката или сядаш под някоя сянка. Землището е известно с лозарството и винарството си, а гроздето узрява добре благодарение на меките, дълги дунавски лета. В по-големите дворове още работят малки семейни изби, в които виното се прави по стар обичай.

Из крайречните пътеки край Черни Лом ще откриете тихи кътове за почивка, малки бродове и скални козирки, под които приятно се спира в горещ летен ден. В дворовете още се пазят стари каменни чешми и ниски къщи с дървени порти, онзи неизкуствен бит, който трудно се намира из обновените туристически села.

Тук времето се мери не с часовник, а със смяната на светлината над нивите. По тукашните пътища рядко ще срещнете друг турист. Именно тази недокоснатост е голямата ценност на края, защото наоколо няма курортна суматоха, а само поле, река и небе.

Крепостта Червен и скалните църкви

Две могили е разположено така, че за един ден събирате изненадващо много неща наведнъж. Наблизо е средновековната крепост Червен, един от най-важните български градове през Второто българско царство, чиито каменни кули и до днес се изправят над завоя на Черни Лом. Запазената ѝ бойна кула е толкова емблематична, че е служела за образец при възстановки на други крепости в страната и дълго е красяла една от банкнотите ни.

През Средновековието Червен е бил голям град с църкви, работилници и болярски домове, а не просто крепост. Днес личат основите на десетина храма, каменни улици и водопровод, които говорят за някогашния му разцвет. Мълчаливите руини над каньона правят силно впечатление на всеки, изкачил се до тях.

В същия район са и прочутите скални църкви. Те правят съседното Иваново известно далеч извън България с добре запазените си средновековни стенописи, едни от най-ценните на Балканите и включени в световното наследство.

Близостта до Русе и Дунава пък означава, че големият град с бароковата си архитектура и крайбрежна разходка е винаги под ръка. За един следобед минавате от тишината на каньона към оживените улици на дунавския град и обратно. Рядко толкова кратки разстояния крият толкова различни светове, събрани на един ден път от малкото градче.

На юг се отварят пътищата към Бяла и нейния прочут стар мост, дело на майстор Кольо Фичето, а оттам е близо и съседното Борово, край което някога е открито забележителното тракийско сребърно съкровище. Малко са местата в страната, където толкова разнородни забележителности се събират в такъв тесен кръг.

Ритъмът на тихото градче

Самото градче е скромно и нешумно, с ниска застройка, дворове, пълни с овошки, и онази дунавска делничност, в която нищо не става набързо. Поминъкът открай време е свързан със земята, със зърнопроизводство, лозя и животновъдство. Железопътната гара дълго е била важна връзка с останалата част на страната, а и до днес влакът остава удобен и спокоен начин да пристигнете, ако решите да оставите колата у дома.

Не идвате заради забележителности в самото градче, а заради усещането, че сте се отдалечили от забързаното ежедневие. Краят показва най-доброто от себе си през пролетта и ранната есен, когато каньоните на Ломовете са най-зелени, а въздухът е свеж за дълги преходи. Лятото е горещо и сухо в равнината, но точно тогава прохладата на Орлова чука и сянката край реката стават истинско спасение от жегата.

Тръгнете рано и не бързайте. Две могили няма да ви заслепи от пръв поглед, но ще ви възнагради богато, ако му дадете шанс да ви отведе по-навътре в Ломовете.