Септември

Ако обичате влаковете и мисълта за бавно пътуване ви носи повече радост от бързината, в Септември започва едно от най-красивите железни приключения в България. От тукашната гара тръгва прочутата теснолинейка към Родопите, а самото градче лежи кротко в западния край на Горнотракийската низина, недалеч от река Марица. Тук няма крепости по върховете и музеи на всеки ъгъл, но има нещо рядко срещано. Усещането, че си стъпил на прага между равнината и планината, остава с вас за дълго. Хората идват заради тесните релси, а откриват тихо тракийско градче, което си заслужава да опознаете бавно.

Септември е административен център на едноименната община и е част от Област Пазарджик, на около двайсет километра западно от областния град. Разположен е на надморска височина от близо двеста и четирийсет метра, в равнинна и плодородна земя, в която погледът стига далеч, а на юг се надигат първите родопски склонове. Не е голямо градче и точно това му отива. За половин ден го обхождате пеша, а останалото време остава за гарата, за релсите и за разходките навън от него.

Откъдето тръгва най-високата теснолинейка на Балканите

Главната причина да тръгнете към Септември стои на перона. Оттук започва теснолинейката Септември до Добринище, прочутата тясна железница с междурелсие от седемстотин и шейсет милиметра, която се изкачва от равнината чак до сърцето на планината. Това не е обикновена линия, а най-високопланинската железница на Балканите, истинско инженерно чудо, родено в първите десетилетия на миналия век. Първият влак потегля оттук още през двайсетте години и оттогава тесните релси не са спирали да изкачват терени, които изглеждат непосилни за влак. Строежът на линията през онези десетилетия е истински подвиг, защото релсите трябва да преодолеят огромна денивелация по склонове, които дотогава са познавали само пътеки и каруци.

Качването на този влак е преживяване, а не просто придвижване. Композицията се влачи бавно, върти се по серпентини, гмурка се в тунели и прехвърля седловини, а през прозорците сменя цели светове. Тръгва от тракийската равнина, минава през Чепинското корито край Велинград, изкачва се до Аврамово, най-високата гара по линията на близо хиляда двеста шейсет и седем метра, и слиза чак в Разложката котловина. Малко пътувания у нас събират толкова различни пейзажи в едно денонощие.

Заради тази смяна на светове влакчето отдавна се е превърнало в любимец на фотографи и пътешественици от цяла Европа. Бавният ход, който мнозина биха нарекли недостатък, тук е най-голямото предимство, защото оставя време на окото да попие всеки завой, всяко мостче и всяка гара по пътя. За мнозина пътуването с теснолинейката е причината да дойдат в България, а Септември е градчето, в което всичко това започва.

Именно затова Септември отдавна се е превърнал в притегателна точка за хора, които търсят бавния, романтичен начин на пътуване. Тук не се качвате на влак, за да стигнете по-бързо, а за да пътувате по-дълго и по-хубаво. Любителите на железниците идват отдалеч само заради тръгването от тази гара, а мнозина, опитали веднъж родопската теснолинейка, се връщат пак, понякога цели семейства, понякога едни и същи хора година след година.

Възелът между равнината и планината

Септември не е случайна точка на картата. Тук се срещат две Българии, равнинната и планинската, и това личи във всичко. През градчето минава главната железопътна ос на страната, която свързва София с Пловдив, а оттук тръгва и тясната линия нагоре към Родопите. Така една обикновена на пръв поглед гара се оказва ключово кръстовище, място, на което широката и тясната релса се прегръщат. Тук пътникът от бързия влак между двата големи града слиза и се прехвърля на бавното планинско влакче, сменяйки не просто релсата, а и темпото на цялото си пътуване.

Това разположение дава на градчето особен характер. Който пристигне тук, усеща, че е стъпил на праг. На север и изток се ширят тракийските ниви, лозя и овошки, а на юг земята започва да се надига към горите на Родопите. За пътника това означава, че от едно и също място може да тръгне в напълно различни посоки и да открие напълно различна България. Тъкмо тази двойственост прави Септември по-интересен, отколкото подсказва скромният му вид.

Саранбей, Сараньово и пътят до едно ново име

Малко градчета у нас са сменяли името си толкова пъти, колкото това. Дълго време селището и гарата носят името Саранбей, под което остават познати на цяла България в годините, когато се ражда теснолинейката. По-късно идва името Сараньово, а накрая градчето получава днешното си име Септември, наследник на цяла поредица преименувания през миналия век.

Историята на тези земи обаче е далеч по-стара от имената. Районът е населяван от дълбока древност, защото плодородната равнина и близостта на Марица винаги са означавали живот. Тук са минавали древни пътища, тук са се заселвали и сменяли поколения, а гарата, открита още през седемдесетте години на деветнайсети век, превръща едно тракийско селище в железопътен център. Така само за няколко десетилетия Саранбей израства от село в притегателно кръстовище, през което минава половин България.

Когато в първата половина на миналия век започва строежът на тясната линия към Родопите, тъкмо тукашната гара става нейното начало и това определя съдбата на градчето за поколения напред. Железницата носи работа, хора и движение, а малкото селище в равнината се сдобива с име, което познава всеки пътник между София и Пловдив. Историята на Септември е неразделна от историята на релсите, и това личи и днес, в самия дух на мястото.

Тракийската равнина и долината на Марица

Около Септември се простира равнинната, щедра Тракия, една от най-плодородните земи в страната. Лозя, овошки, ниви и тополови алеи изграждат картина на спокойна, трудолюбива низина, която рядко попада в туристическите справочници, но точно затова е автентична. Климатът е мек, преходно континентален, с дълги и топли есени, които правят края на лятото може би най-приятното време за идване насам.

Реката, която дава характер на този пейзаж, е Марица, най-голямата на Балканите, която тук вече се е разлела в широкото си равнинно течение. По бреговете ѝ от хилядолетия се заселват хора, защото водата и плодородната почва тук винаги са значели берекет. Долината на Марица е една от онези тихи, обширни картини, които не правят шум, но са оформили цели поминъци и съдби. Велосипедът тук е по-подходящ от автомобила, защото равният терен и тихите междуселски пътища приканват към бавно, безцелно обикаляне.

Земеделието е сърцето на този край и личи навсякъде. Тракийската равнина около градчето е сред най-богатите в страната и плодовете, зеленчуците и гроздето тук имат вкус, който градският пазар рядко предлага. Който има късмета да попадне на местно стопанство в разгара на сезона, разбира защо тази земя е била винаги толкова желана през вековете. А близостта на Родопите внася в иначе равнинния въздух нещо свежо, особено привечер, когато планината праща надолу първата прохлада.

Един ден на перона и по тесните релси

Не идвайте в Септември с очакване за натоварена програма. Тук стойността е в ритъма, не в броя на забележителностите. Започнете деня на гарата, постойте на перона, разгледайте тесните релси и тръгващите оттук влакчета, защото това място диша с особената романтика на старата железница. Малцина се сещат, че началото на едно толкова прочуто пътуване изглежда така скромно и делнично, и точно в това има своя чар.

После се качете на самата теснолинейка дори само за час-два нагоре. Дори кратък участък от линията стига, за да усетите магията на бавното изкачване през тунели и завои, със сменящи се пейзажи зад прозореца. А ако имате цял ден, оставете влакчето да ви отнесе чак до планината и обратно, защото малко пътувания у нас даряват толкова гледки за толкова малко усилие. Сезонът диктува настроението: напролет белеят овошките в равнината, в края на лятото натежават гроздовете по лозята, а наесен светлината ляга меко върху ожънатите ниви и горите по родопските склонове грейват в багри.

Заради разположението си градчето е и удобна отправна точка. На юг тесните релси водят към Велинград и Чепинското корито, а съседните Ветрен и Белово продължават същата тракийско-родопска картина. На изток е областният център Пазарджик, а малко по-надалеч и големият Пловдив. Малко селища в Тракия предлагат толкова посоки на едно толкова кратко разстояние. Тук пренощувате на тихо, а денем тръгвате накъдето поискате, по широката или по тясната релса.