Дружба

Ако чуете някой възрастен варненец да каже „отивам на Дружба“, знайте, че говори за морския курорт, носещ днес официалното име Свети свети Константин и Елена. Това е първият морски курорт в България, сгушен в гъста широколистна гора само на няколко километра северно от центъра на Варна. Тук няма безкрайните плажни ивици на големите комплекси, а нещо по-рядко по нашето Черноморие: сянка, тишина и минерална вода, която блика топла направо до брега. Заради тази смесица мястото остава любимо на хората, които искат морето, но без шума му.

Който идва тук с очакване за типичен летен комплекс, бързо разбира, че попада на нещо различно. Курортът е малък, разпрострян по склона между гората и водата, а ритъмът му е по-бавен от този на големите ни морски градове. Тъкмо тази неприбързаност е причината толкова хора да се връщат година след година и да продължават да наричат мястото с топлото му старо име, сякаш то пази спомена за времето, когато морската почивка у нас тепърва се е раждала.

Защо курортът дълго време се казваше Дружба

Името Дружба не е случайно и не идва от съветската епоха, както мнозина предполагат. Още в началото на двадесети век варненски учители, обединени в дружество с това име, започват да усвояват крайбрежната местност и да я превръщат в място за почивка. Така около 1908 година тук се ражда най-старият морски курорт в страната, дълго преди да се появят Златни пясъци или Албена.

През социалистическия период името Дружба остава официално и се налага трайно в говора на поколения почиващи. Едва след промените курортът връща старото си църковно име, свързано с манастира и параклиса на свети Константин и Елена, които стоят сред гората и до днес. Затова не се учудвайте, че едно и също място го срещате под две имена: на пътните табели и в пътеводителите за Свети свети Константин и Елена пише едното, а в разговорите често чувате другото.

Минералните извори, заради които идват и през зимата

Истинското богатство на Дружба не е плажът, а минералната вода. Под курорта блика топъл хидротермален извор, чиято вода достига температура от порядъка на четиридесет и повече градуса. Точно тя превръща мястото в балнеолечебен център още преди десетилетия и продължава да е причина хората да идват тук извън летния сезон.

Около изворите са изградени балнео и спа хотели, басейни с топла минерална вода и центрове за възстановяване. През студените месеци, когато съседните курорти заспиват, тук все още се може да се потопи в димяща открита вода, докато наоколо стои притихналата гора. Това усещане, морски въздух и топла вода едновременно, е сред малкото неща, които наистина отличават Дружба от останалите ни морски селища.

Лечебните свойства на водата привличат и хора с конкретни здравословни оплаквания, но повечето гости просто оценяват колко приятно е да се редува солена и минерална вода в рамките на един и същи ден.

Именно тази топла вода обяснява защо Дружба се заражда като курорт толкова рано. Още преди морето да стане модерна лятна забава, хората са идвали тук заради изворите, а после плажът и гората само са допълнили картината. Така мястото съчетава две различни традиции на почивка: балнеоложката и морската, които другаде по нашия бряг рядко вървят ръка за ръка.

Гората, която слиза чак до плажа

Това, което поразява всеки, който идва за пръв път, е зеленината. За разлика от голите дюни на много други курорти, тук вековна широколистна гора слиза почти до водата и хвърля плътна сянка над алеите и малките заливчета. Старите дървета, тесните пътеки и каменните стъпала към брега създават атмосфера по-скоро на парк, отколкото на типичен морски комплекс.

Плажовете са няколко, по-малки и приютени между скалните носове. Те не са от най-просторните по нашето Черноморие, но точно затова са по-спокойни, а водата в заливчетата често е тиха дори когато вятърът подмята вълните по откритите ивици. Сутрин, преди тълпите, някое от тези заливчета спокойно може да е почти само твое.

Разходката из гората сама по себе си е преживяване. Алеите криволичат между старите дървета, кацат на височинки с изглед към морето и слизат отново към брега по каменни стъпала. По пътя се среща чешми, кътчета за отдих и тихи поляни, на които почти не достига глъчката на курортния живот. Точно тази зеленина прави Дружба толкова приятна през горещите дни, когато на откритите плажове няма къде да се скрие от слънцето.

Манастирът и параклисът, дали днешното име

В сърцето на курорта, скрит сред дърветата, се намира манастирът „Свети свети Константин и Елена”. Именно той дава днешното официално име на цялото селище и е една от причините мястото да усеща различно от съседните светски комплекси. Малкият храм и параклисът наоколо са тихо кътче, в което се отбиват както вярващи, така и любопитни пътешественици, търсещи нещо отвъд плажа.

Стойността тук е в атмосферата: каменни постройки под високите корони, мирис на гора и море, звук на птици вместо музика от баровете. За половин час разходка се получава съвсем друга страна на курорта, далеч от шезлонгите. Малката обител е действаща и през летния сезон около нея минават немалко гости, които иначе биха подминали тази част на курорта.

Около храма се усеща, че мястото има по-дълга памет от хотелите наоколо. Тихо, сенчесто и леко тайнствено, то напомня, че преди да стане курорт, тази гора е била поклонническо кътче, към което хората са се изкачвали заради водата и заради вярата. Тъкмо това съчетание от свято място и морски бряг придава на Дружба характер, който трудно ще се намери по останалото ни Черноморие.

От горските алеи до спа басейните и центъра на Варна

Най-доброто от Дружба се случва, когато не бързаш. Сутрин започни с разходка по горските алеи, докато въздухът е още хладен и влажен, после слез към някое от приютените заливчета за плуване в по-спокойни води. Към обяд топлата минерална вода в спа басейните е чудесен начин да се отпусне тялото, а следобед си струва да се отбие до манастира сред дърветата.

Голямото предимство на курорта е близостта до Варна. Морската столица е само на десетина минути с кола, така че вечер лесно се може да се слезе до града за разходка по крайбрежната алея, вечеря или концерт, а после да се прибере в тишината на гората. Тази комбинация, спокоен горски курорт плюс жив голям град наблизо, е рядка по нашето Черноморие и е силен довод да се избере точно това място за базов лагер.

Денят се затваря най-добре привечер. Когато слънцето започне да се спуска зад короните, светлината по алеите става мека и златиста, а въздухът се изпълва с мирис на гора и сол. Тогава дори краткият преход от плажа към хотела се превръща в малка вечерна разходка, заради която мнозина се влюбват в Дружба още от първата си вечер тук.

Оттук тръгват и удобни маршрути на север към Кранево и Албена, а любителите на по-оживеното лято бързо стигат и до съседните големи комплекси. Дружба обаче печели точно с обратното: с тишината, сянката и топлата вода, които другаде ги няма.

Защо ранната есен и зимата разкриват Дружба най-добре

Лятото тук е приятно, но не задължително върхът. Ранната есен, когато водата още е топла, а тълпите оредяват, показва курорта в най-добрата му светлина: празни алеи, мека светлина през листата и минерални басейни без опашки. През зимата мнозина идват единствено заради балнеолечението, превръщайки Дружба в едно от малкото живи зимни морски места у нас.

Който търси шумно парти и километрични плажове, ще е по-щастлив другаде. Но ако се иска да се усети как изглежда най-старият морски курорт в България, със сянка, топла вода и манастир сред дърветата, Дружба ще те възнагради богато. Тук морето не крещи за внимание, а просто стои наблизо, спокойно и постоянно, докато горските корони филтрират светлината над главата ти.

Затова мнозина приемат курорта не като еднократна лятна спирка, а като място за връщане. То работи и за двойка, която иска тих романтичен уикенд, и за семейство, търсещо спокойни плажове, и за човек, дошъл единствено заради минералната вода. Малкото, но искрено обаяние на Дружба е тъкмо в това: че предлага морето в по-човешки, по-уютен мащаб.