Долно Дряново

Долно Дряново е малко предбалканско село в община Габрово, Габровска област, наредено в долния дял на Дряновската речна долина, между хълмистия Предбалкан и началото на балканските гористи склонове. Отстои само на няколко километра от Дряново и се намира в онзи тих пояс, в който реката вече е набрала характер, но долината още не се е стеснила в дефиле. Денивелацията спрямо съседното Горно Дряново, скрито по-нагоре по склоновете, е осезаема веднага щом се поеме нагоре по пътя и въздухът се смени.

Селото не фигурира в туристическите списъци и именно затова е такова, каквото е. Старите овощни градини покрай реката, тихите улички и гледката нагоре по долината към гористата линия на Балкана са нещата, заради които някой би спрял. А отправната точка за пешеходния маршрут към Дряновския манастир и Дряновската пещера минава точно оттук, ако се иска да се изходи долината по-сериозно и отдолу нагоре, а не само да се вози с колата.

Дряновската река, която свързва

Дряновската река е общата нишка на целия район и в участъка при Долно Дряново тя е все още широка, приветлива и обградена с ивица крайречна зеленина, преди да се стесни по-нагоре в по-тесни скалисти участъци. Тук реката не плаши, тя кани. Бреговете са полегати, водата е бистра и на места плитка, а горите, покриващи хълмовете отляво и отдясно, се спускат почти до самата вода.

Речната долина е естествен коридор между Дряново и по-горните балкански села. Пътят я следва почти непрекъснато и това прави придвижването из района лесно и приятно. Самата долина при Долно Дряново задържа мекия климат на Предбалкана, защитена от северни ветрове и отворена на юг. Затова и овощарството тук исторически е имало по-добри условия, отколкото при по-високите балкански села.

Ако искате да усетите реката в най-добрия й вариант, ранното утро е правилното решение. Преди да са пристигнали каквито и да е хора, водата отразява горите и небето, птиците са активни по клоните и коритото свети от влага. В такива моменти тази речна долина е сред по-тихите и по-красиви кътове на Габровска област, без да се налага да се казва с претенции.

Есента е особена по тези места. Когато буковите гори по склоновете над Долно Дряново пожълтяват в края на октомври и ниското следобедно слънце ги осветява срещу себе си, долината придобива онзи охрен и меден тон, заради който хората от Габрово и Велико Търново идват тук без да обясняват особено защо. Тогава реката е пълноводна, шумоли по камъните и покрива другите звуци. Листата падат върху водата и за миг се носят по течението, преди да се задържат край брега. Трудно е да се обясни точно защо такива дребни неща остават в паметта по-дълго от много по-внушителни гледки.

Пътят към Дряновската пещера

Дряновската пещера, известна и като Баачо Кирова пещера, е на съвсем малко разстояние от Долно Дряново нагоре по долината и е сред добре оборудваните пещери в Централна Стара планина, достъпни за широка публика. Пещерата е многоетажна, с добре запазена формация от сталактити и сталагмити и с уредена пътека вътре. Влажността и постоянната ниска температура вътре са поразителни след горещия летен въздух отвън.

Специалното при тази пещера е комбинацията. Само на крачка от входа на пещерата се намират стените на Дряновския манастир. Двете забележителности съседстват в скалния масив по Дряновската река и рядко се посещават поотделно. За посетителя, дошъл от Долно Дряново нагоре пеш, те се появяват в края на похода едно след друго, а усещането за намерено нещо, а не за показано нещо, е съвсем различно.

Детето, което влиза в пещерата след час пешеходен маршрут по реката, получава нещо различно от детето, което слиза от колата директно пред входа. Маршрутът от Долно Дряново нагоре по долината е именно тази разлика в конкретно пешеходно преживяване.

Дряновският манастир отблизо

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил” е основан през дванадесети век и е средновековна обител, изсечена в скалния масив по поречието на Дряновската река. Монашеският живот тук не е прекъсвал дълго, въпреки многократните разрушавания и пожари. Ролята на монастира в Априлското въстание от 1876 година е добре документирана. Отрядът на поп Харитон се е укрепил тук и е издържал осемдневна обсада от турски части, преди стените да паднат.

Тази история не е просто паметна табела. Тя е вградена в самата архитектура на скалния двор, в прокъртаните пролуки в стените и в особената форма на корпуса, наплеснат в теснотата на дефилето. Да се застане пред стените откъм реката и да се погледне нагоре е различно от да се чете за обсадата. Скалите се издигат стръмно от двете страни и логиката на отбраната се разчита сама.

За посетителя от Долно Дряново маршрутът към манастира следва речното течение и отнема около час спокойна крачка. Пътеката не е сложна и не изисква специална екипировка, но изисква удобни обувки, защото теренът е влажен и на места каменист.

Ако вече сте в Дряново и сте видели манастира откъм долния подход с колата, пешеходният маршрут откъм Долно Дряново нагоре по реката ви дава нещо коренно различно. Не по-добро или по-лошо, а с друга перспектива. Отгоре надолу, с дефилето пред вас и скалите, ставащи все по-стръмни с всяка крачка напред. Тази обратна посока на преминаване е любимата на хората, обичащи маршрути, в които пейзажът се разгръща бавно, а не се явява накуп в края.

Самият скален двор на манастира е малък и затворен, но именно заради теснотата му архитектурата оказва силно въздействие. Реката е буквално под стените, дефилето почти не пропуска небе над главата ви и в средата на лятото тук е хладно и влажно дори без пещерата.

Овощните градини и предбалканският поминък

Долно Дряново лежи в онзи климатичен пояс, в който зимата не е балканска, а Предбалканска, по-мека и по-кратка. Тази разлика е направила от района исторически важен земеделски пояс. Овощните градини около селото са видима следа от тази традиция: сливи, ябълки, орехи. Сливата е особено разпространена в целия Дряновски район, а местната ракия от нея е от онзи тип домашно производство, за което не се говори гласно, но почти всяка порта я крие.

Тишината на бавното, традиционно земеделие е различна от тишината на изоставеното село. Долно Дряново е живо в смисъл, в който много балкански и предбалкански места вече не са. Малко постоянно население, но не и напуснато. Дворовете са поддържани, по улиците се срещат хора, а сезоните носят реална работа в градините, а не само носталгична картина.

Близостта до Габрово и до Дряново прави Долно Дряново достъпно за хора, живеещи в областния център и търсещи малко пространство. Не е нужно да дойдете от далеч. Понякога е достатъчно да се завие от главния път и да се спре там, където реката е вляво и орехите хвърлят сянка по огромна площ.

Долното и Горното в един ден

Долно Дряново и Горно Дряново са логична двойка за едно пешеходно изкачване, ако искате да усетите как долината се трансформира от Предбалкана в Балкан. Долното е отворено, слънчево и с меко земеделски характер. Горното е по-тъмно, по-горисото и по-затворено, с каменни стени и балканска суровост. Разстоянието между двете е малко, но разликата в усещането е голяма.

Пътят нагоре по долината от Долно Дряново е самото преживяване, не само средство за придвижване. Реката вляво, горите се сгъстяват, скалите стават по-видими по хребетите отдясно. Когато пристигнете в Горно Дряново, вече разбирате защо каменните стени на старите къщи там са по-дебели и прозорците по-малки.

Съчетанието с Дряново отдолу и с посещение на Боженци в рамките на същия ден е достатъчно за един плътен габровски уикенд, в края на който ще сте изходили и усетили тази долина по-добре от повечето хора, минавали оттук по главния път.

Изборът е прост. Ако тръгнете сутринта от Долно Дряново нагоре пеш, обядвате в Горно Дряново или в горите по пътя, а след обяд се спускате по-бързо надолу по реката покрай манастира и пещерата, стигате до Дряново по тъмно с ясна представа как изглежда цялата долина от единия до другия й край. Такива дни остават в паметта непропорционално дълго спрямо усилието. Не заради нещо грандиозно, а заради онова специфично усещане за уловено разстояние, изходено с крака, а не с колело или кола. Тук то е напълно постижимо, без особена физическа подготовка, само с добри обувки и без бързане.

-