Церово

Церово е едно от онези български села, за които най-добрият синоним е „спокойствие”. Наредено по стръмните склонове над река Искър, в самото сърце на Искърското дефиле, то не е разкрасено с атракции и не изисква специален план. Достатъчно е да дойдете тук с отворени очи и дефилето ще направи останалото: водата отдолу, скалите отвисоко, гората наоколо и тишината, която трудно се среща на по-малко от два часа от столицата.

Селото е малко по население, но голямо по пейзаж. Официално е в Община Мездра, Врачанска област, и административно е свързано с областния живот на Враца. В близост минава главната железопътна линия между Северна и Южна България, така че за пристигащите с влак Церово не е просто спирка: то е дестинация сама по себе си, с всичко, което едно тихо дефилейско място може да предложи на човек, дошъл да се откъсне.

Черепишкият манастир „Успение Богородично"

На броени километри от Церово, по течението на Искъра надолу, стои Черепишкият манастир „Успение Богородично” и той е неизменно първата причина, заради която хората свиват към това кътче на дефилето. Мъжки е, действащ, пази стенописи от четиринадесети век и има онова особено усещане за непрекъснатост, което старите черкви по дефилетата умеят да събудят у идващия.

Изграден е при цар Иван Шишман, обновяван многократно, но истинска история се случва тук в 1612 година, когато в стаите на Черепиш е изработено прочутото „Черепишко Четвероевангелие” с позлатен обков. Сегашните манастирски сгради са от 1836 година, но атмосферата вътре е много по-стара от зидарията. Ако влезете в събота сутринта, вероятно ще чуете служба в малкия храм. Ако влезете в четвъртък следобед, вероятно ще сте почти сами.

Пристигате с кола или с влак, слизате и ако имате добри обувки, следвате пешеходните пътеки нагоре по склона. Отвисоко скалите над Искъра лежат като огромни тъмни плочи, а реката под тях изглежда тясна и тиха. Тази гледка не се снима добре, но добре се помни. Около Черепиш и по пътя от Церово стените на дефилето са толкова отвесни, че горският покров спира рязко и гола скала поема ролята на хоризонт.

Времето за посещение на Черепишкия манастир е гъвкаво, но препоръчваме сутринта, когато светлината прониква косо между скалите и илюминира двора в бяло-злато. Ако дойдете следобед, ще намерите сянка и прохлада, а когато Искъра шуми плъзгайки се по камъните в подножието, звукът достига до портите на обителта като нещо почти умишлено. Постоянната влажност и близостта до водата са причина по стените на по-старите постройки да расте тъмен мъх, и когато го докоснете, ще разберете, че не е украса, а просто неотменна принадлежност към тази климатична ниша.

Ритлите при Лютиброд и дефилето като маршрут

Искърското дефиле не е само едно място, то е протяжен маршрут и Церово седи в средата му. На няколко километра по-нагоре по течението, при село Лютиброд, са знаменитите Ритли, четири отвесни скални стени, всяка около двеста метра, прорязани буквално от железопътния тунел. Ако пътувате с влака, виждате ги отвътре, в тъмното, което е съвсем различно от гледката отвън. Ако сте пешком или с кола, спрете, погледнете нагоре и се запитайте как точно са прокарали тунела в края на деветнадесети век.

Дефилето като цяло е защитена местност. По него минава туристическа пътека, добре позната сред варненци и софиянци, които искат бързо да избягат от асфалта без да пътуват към чуждата граница. По-изопнатото от тях започва при Зверино и се върви с Искъра встрани, докато не те притисне скалата и тесният път не ти каже, че е свършил. Между Зверино и Черепиш пешеходният маршрут е осъществим и за умерено подготвени туристи, стига да отчете денивелацията по отделни участъци.

Препоръчваме да разгледате дефилето в двете посоки, а не само в едната. Гледката надолу по течението и гледката нагоре по течението са различни, не само защото осветлението се мени, а защото скалите са несиметрични. Тясната долина кара светлината да слиза бавно и залезът в Искърското дефиле трае двойно по-дълго от нормалното.

Железницата, която прокопа планината

Малко неща оформят характера на едно място така, както железопътната линия. За Церово тя е исторически факт и ежедневна картина. Линията София,Варна минава точно тук, вкопана в скалите и огъваща се с реката на завоите. Строежът й е сред най-сложните технически начинания в следосвобожденска България: тунели в твърда скала, мостове над бурна река, огромен физически труд в тясна долина.

Строителните работи по участъка в Искърското дефиле продължават с години и са свързани с множество предизвикателства, включително укрепване на неустойчиви скални масиви. Резултатът е функционирал повече от век и продължава да бъде основна артерия. Единственото различие е, че скоростите са нараснали и влаковете вече не спират на малките спирки с толкова охота. Онези, които са пътували по тази линия преди петдесет години, разказват как машинистите са забавяли при Черепиш и при Ритлите не заради разписанието, а защото пасажерите иначе не успявали да видят скалите. Сега пасажерите гледат в телефоните.

Днес влаковете минават предимно за транзит, но от района при Церово може да пресметнете маршрута така, че да се върнете пеша по дефилето, а с влак да се придвижите обратно до Нови Искър или Своге. Съчетанието от влак и пешеходен преход е незаслужено пренебрегвано от по-голямата част от туристите в района. Разходът е минимален, разстоянието е управляемо, а усещането за самостоятелно открит маршрут е несравнимо с платената обиколка.

Балканът над Церово и горите с вековни буки

Склоновете над Церово са буков масив и тук горският туризъм е непретенциозен, но искрен. Не говорим за наредени екопътеки с указателни табели на всеки двеста метра, а за онзи вид пространство, в което трябва да се има карта, да се следи маркировката внимателно и да си готов да се излезе от линейния план. Буките наоколо са стари, достатъчно стари, за да усетите, като влезете в гората, как температурата спада с петнадесетина градуса дори в началото на юли.

Пролетта гората цъфти с горски цветя преди листата да затворят небето. Синчецът, горската теменуга и кукувиче грозде оцветяват почвата под буките в кратко, плътно цъфтене, преди да го изземат сенките. Есента е класическият сезон за Искърското дефиле: жълто и оранжево по склоновете, реката потъмняла, въздухът с мирис на влажен лист. Именно есента привлича фотографите и пейзажните ентусиасти, защото цветовете са концентрирани в тясна долина и изглеждат много по-наситени, отколкото на широко поле. Зимата тук е сурова и рядко туристическа, но когато скалите се покрият с ледени перли след мъглива нощ, дефилето придобива вид на друг свят.

Ако искате по-организирана цел за горска разходка, районът предлага пътеки, свързани с Врачанския балкан в едната посока и с по-ниските части на дефилето в другата. Нищо от тях не изисква специализирано планинарско оборудване, но изисква внимание, добри обувки и достатъчно вода. Хижи в непосредствена близост до Церово няма, затова планирането за по-дълги преходи изисква предварително обмисляне на нощувката.

Река Искър при Церово: риболов и тихи брегове

За разлика от по-шумните и достъпни участъци на дефилето, откъм Церово реката е по-спокойна и по-малко посещавана от случайни туристи. Именно затова тя привлича рибарите. Пъстървата е потърсена тук от много години и риболовът по Искъра в цялото горно дефиле има своята устойчива традиция сред запалените по занаята. Трябва позволително, трябва да уважавате забранените периоди и забранените методи, но ако всичко е наред, тихото стоене над реката с въдица е напълно достатъчна причина за едно уикенд пътуване.

Не е само за рибарите, разбира се. Бреговете на Искъра в този участък са добро място за пикник без да се усеща тъпотата на организираното парково пространство. Намирате нераздвижена поляна близо до водата, поставяте покривката, слушате реката. Звукът на Искъра тук е различен от Искъра в планината: по-тих, по-рационален, повторяем. Реката вече знае пътя и го върви без бързане. Ако не ви се влиза в гората и Черепишкият манастир не е в плановете за деня, проектирането на следобед край Искъра е достатъчно само по себе си.

В горещите летни следобеди водата е хладна и прозрачна дотам, че виждате дъното дори там, където е по-дълбоко. Децата, ако ги донесете, ще намерят занимание без подканване. Реката, дефилето, камъните, гората: природата е устроена тук с особена ефективност.

За по-дълго пребиваване в района, базата може да бъде Мездра или Своге, откъдето дневните излети към Церово и Черепиш се вписват удобно в маршрута.

-

Въпроси и отговори за Церово

В коя община и област се намира Церово?
Церово е село в Община Мездра, Врачанска област. Административният център на общината, град Мездра, е на около 15-20 км по пътя покрай дефилето.

Как се стига до Черепишкия манастир от Церово?
Черепишкият манастир „Успение Богородично” е на няколко километра от Церово по течението на Искъра. Достига се с автомобил по второкласния път, следващ дефилето, или с влак до гара Черепиш. Пешеходното разстояние по брега на реката е около 4-5 км.

Може ли да се стигне до Церово без автомобил?
Да. Железопътната линия София,Варна минава покрай селото и има спирка в района. Влаковете по маршрута са редовни. От Зверино и Нови Искър и двете места имат по-добри връзки към столицата.

Кой е най-добрият сезон за посещение на дефилето при Церово?
Пролетта и есента са по-добри от лятото. Пролетта предлага разцъфтяла гора и пълноводна река; есента дава наситените цветове на листопада в тясната долина, а температурите са приятни за пешеходни преходи. Зимата е сурова, но дефилето покрито с лед и скреж е гледка, която не се среща навсякъде.