Ново Кономлади

Ново Кономлади е малко родопско село в община Лаки, Пловдивска област, затворено между горски склонове и речни долини на Западните Родопи. Тези места не предлагат курортни удобства и претенции, предлагат нещо по-рядко срещано в туристическата карта на страната: тишина, жива природа и онова усещане за България отпреди петдесет години, което все по-трудно се открива другаде. Идва се тук не защото си прочел рецензия, а защото си се изгубил по карта или защото някой с опит в планината те е насочил натам.

Селото е наследник на по-старото Кономлади, а самото му местоположение в дълбокия вътрешен масив на Родопите го е отделяло векове наред от големите пътища и динамиката на равнинния живот. Планинските общини в тази зона са едни от най-слабо населените в България, а обезлюдяването след 60-те години на 20 век е видимо по изоставените дворове и обраслите с треви тераси. Но именно тази откъснатост е причината да се отбие тук днес, защото неразработеното е по-ценно от добре наглаженото, ако се знае какво се търси.

Долините около Ново Кономлади и речните пътеки

Западните Родопи в тази част са наситени с вода, ручеи, притоци и горски потоци, които захранват по-крупните речни системи на региона. Речните долини тук са тесни, с добре засенчени брегове и скални стени, от каквито по-известните родопски маршрути извличат репутацията си. Водата е студена дори в юли, тресавищата край бреговете цъфтят с жълт имортел и пропадаш до щиколото, ако не внимаваш.

За пешеходния турист тези долини са естествени пътеки без обозначения. Следва се водата нагоре по течението и планината постепенно се отваря или се стеснява в зависимост от капризите на терена. Не е нужно специално снаряжение, достатъчно е здрава обувка и готовност да се мокри ходилата. Камъните край водата заместват пейките, потокът заглушава всичко останало и часът бързо изчезва.

Около Ново Кономлади речната мрежа е особено разклонена. Малките чешми и вирове, разпръснати по склоновете, са оставали животоспасяваща инфраструктура за животновъдите от предишните поколения. Някои от тях са запазени, маркирани с грубо одялан камък или врата от метална тръба, случайни находки, разказващи за времето, когато тези пътеки са виждали ежедневно движение.

Летните бури отнасят мостчета и размиват коловозите, но пролетните потоци са пълноводни и звучни до края на май. Ако се дойде точно тогава, речните коридори са рамкирани с дива ягода и орех, влажни камъни и непрекъснат шум на вода. Тишината, за която говорят за Родопите, не е абсолютна тишина, тя е тишина от хора, запълнена с природен звук, и тук тя е на своето място.

Общината Лаки и смолянската граница

Ново Кономлади административно принадлежи към община Лаки, една от най-малките и слабо населените общини в Пловдивска област, но с природен потенциал, надминаващ много по-шумни дестинации. Общинският център Лаки е на около десетина километра и представлява удобна опорна точка за ориентация в района. Там има горско стопанство, учебни заведения и здравен пункт, минималната инфраструктура на функционираща, макар и миниатюрна, административна единица.

Западната граница на общината докосва Смолянско, а усещането за преход между двата административни свята е забележително: Пловдивска Родопа е по-суха, по-отворена, с поле в хоризонта в ясен ден; Смолянска е по-затворена, по-тъмна, по-дълбока. Ново Кономлади стои точно в онова междинно пространство, където двата характера на планината се припокриват. В едно и също следобедно разходване може да се мине от бучак с изглед към полето до пролом, в който не достига дневна светлина.

Най-близките по-значими центрове в ниското са Кричим на изток и Перущица по-надолу към полето, и двата дават достъп до магистралния път към Пловдив, намиращ се на около 60-70 километра от тази планинска периферия. Разстоянието на часове зависи много от сезона и от това дали горският път над селото е проходим. В рамките на по-широкия регион Пещера и Ракитово са допълнителни опорни точки за ориентация, свързани с по-добра пътна инфраструктура.

Буковите гори и горският масив над селото

Водоразделните гори над Ново Кономлади са смесени широколистни масиви с преобладаващ бук и горун, прекъсвани от поляни, където при добра видимост може да се срещне следи от дивеч. Сърни, глигани и лисици живеят на тези склонове, не като туристическа атракция, а просто като факт на живота в непокътнат планински район. При тихо ходене сутрин срещата не е изключена.

Буковите гори стават особено впечатляващи наесен, когато листата минават през цялата цветова гама от жълто до тъмно червено. Октомври е може би най-хубавият месец тук: въздухът е бистър, мъглата се появява и изчезва внезапно, а горите светват с цветове, за които снимките никога не са достатъчни. Светлината на залез, пречупена през мокри букови листа след дъжд, е едно от онези безплатни зрелища, за каквито по-богатите туристически места продават скъпи гледки от хотелски прозорци.

Горите са стопанисвани от държавното горско стопанство, което поддържа горски пътища, достъпни и за нетерен автомобил при сухо време. Тези пътища са едновременно начин да се придвижи из масива и покана за случайни открития, поляна с панорама, изоставена колиба, извор без надпис. Пролетта носи свои изненади: горски цветя по поляните, ранни ягоди в края на юни, гъби още от началото на юли при навлажнено лято.

Бачковски манастир и Асеновата крепост наблизо

Ако Ново Кономлади е покоят на изолацията, то в двучасово разстояние живеят места с много по-богата туристическа история. Бачковският манастир е на около 40-45 километра и е един от двата най-значими действащи православни монастири в България. Основан е от грузинския военачалник Григорий Бакуриани през 1083 година, притежава три черкви и трапезария с фрески от 17 век, рисувани от Захари Зограф. Иконата на Света Богородица Бачковска е обявена за чудотворна и привлича поклонници от цялата страна.

Асеновград е на около 35 километра и от него се достига до Асеновата крепост, средновековната твърдина над Асеновата клисура с черквата „Света Богородица Петрична” и изглед към Тракийската низина, разпрострял се на юг докъдето окото стига. Комбинацията Ново Кономлади плюс Бачково плюс Асеновата крепост в един ден е напълно реалистична при рано тръгване и е едно от онези неформални родопски маршрути, за каквито по-рядко се пише, но местните говорят с нетаена гордост.

За разлика от по-посетените части на Родопите, районът около Ново Кономлади не е претъпкан. Дори в летните уикенди тук може да се ходи по горски пътеки, без да се срещне друг освен случаен горски работник. Това е ценно за онзи вид турист, за когото тишината не е недостатък, а целта.

Животът в селото и оцелялото наследство

Ново Кономлади е едно от множеството малки родопски села, чиято история следва общия ритъм на региона: заселване в османския период, развитие на животновъдство и горски поминък, и постепенно обезлюдяване след средата на 20 век. Традиционният поминък е бил скотовъдството, допълнено от дърводобив и малко земеделие по речните тераси. Родопската овца е давала мляко, вълна и месо, три приходни потока, достатъчни за изхранването на семейства, свикнали с малко.

Старата родопска архитектура, камъни до кръста и дърво отгоре, покрив с плоски каменни плочи, е оцеляла в различна степен на запазеност. Не всичко е реставрирано и представително, но именно тази нестегната автентичност прави разходката из селото различна от разходка в официален архитектурен резерват. Тук не се гледа съхранено минало зад стъкло, а се стъпва в него. Двор с купа сено, кокошки и ниска каменна ограда не са декор, а ежедневие.

Жителите, останали в селото, поддържат градини и животни. Среща с кошер до пътя или коза, вързана на пасище, не е сценография. В по-топлите месеци може да се купи прясно мляко или сирене директно от стопанин, транзакция без касова бележка, но с пожелание за добро пътуване. Такива случайни срещи оставят по-трайна следа от всяка атракция с входна такса.

Тези родопски села са пазели традицията на нестинарството, на курбана за дъжд, на обредните хора за Гергьовден. Не всичко е доживяло до днес в активен вид, но паметта е жива в по-старите хора. Ако се има търпение и не бързаш, разговорът на чешмата или на стъпалата пред стопанска постройка може да те прехвърли в история, каквато не е записана в никой наръчник. Устното предание в тези краища е все още по-богато от всеки туристически информационен стенд, и то ако е запечатано, запечатано е в хората, а не в текстове.

FAQ

Как се стига до Ново Кономлади?
Селото е достъпно по четвъртокласен път от посока Лаки или по трасетата, свързващи вътрешността на Западните Родопи. Пътят е асфалтиран на отсечките до по-близките центрове, но в самата дълбочина на планината качеството намалява. Препоръчва се автомобил с добър просвет, особено при посещение извън сухото лятно сезонно прозорче.

По кое време на годината е най-добре да се посети?
Пролетта (май-юни) и есента (септември-октомври) са най-подходящите периоди. Лятото е приятно заради хладината на горите и слабия туристически натиск. Зимата затваря много горски пътища и достъпът до по-дълбоките части на масива е ненадежден.

Има ли места за нощувка в селото или наблизо?
В самото Ново Кономлади няма организирана туристическа инфраструктура. Най-близките варианти са в Лаки или по пътя към Кричим и Асеновград, откъдето може да се организира и дневна разходка до района.

Какво не бива да се пропуска в района?
Освен самото село и горите около него, не бива да пропускате Бачковския манастир и Асеновата крепост, и двата са достъпни в рамките на един ден от базата в района. Комбинацията от дива родопска природа и средновековна история е трудно повторима другаде в страната.