Беляковец

Беляковец е малко село в Община и Област Велико Търново, разположено на около 5 километра северозападно от старата столица. Точно в неговото землище е документирано едно от най-ранните праисторически селища в България, причислявано към късния палеолит. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят 864 души, а преброяването от 2011 година показва, че 99,2 процента от жителите се определят като българи. Селото се свързва с града чрез редовния градски транспорт и се достига по третокласен републикански път. А най-близките съседни населени места са Самоводене и Леденик.

Областният център Велико Търново е толкова близо, че Беляковец на практика се е превърнал в негов периферен квартал, без да губи облика на малко търновско село. Тук дълбоката праистория съжителства с духовното наследство по поречието на Янтра и с непосредствената близост до забележителностите на старопрестолния град, което прави селото удобна и подценявана отправна точка за всеки любопитен пътешественик.

Палеолитното находище в землището на Беляковец

Най-старият пласт от историята на мястото лежи буквално под нозете на днешните жители, макар мнозина от тях изобщо да не подозират за него. В землището археолозите са регистрирали праисторическо селище от късния палеолит с площ около 200 декара, което е забележителен обхват за толкова ранна и мъглява епоха. Това го нарежда сред най-обширните находища от онова далечно време в цялата страна. Размерът подсказва не за временен ловен бивак, а за трайно обитавано пространство, върнало се в полезрението на изследователите едва през последните десетилетия.

При теренните проучвания тук са намерени множество кремъчни сечива, както и фрагменти от предмети с всекидневно битово предназначение. Всичко това говори за уседнал, а не мимолетен живот в подножието на бъдещата средновековна столица. Изобилието на кремък в района е давало суровина за острия и стъргала направо на място. А в близките пещери са открити каменни оръжия и оръдия на труда чак от ранния палеолит.

Находки от такъв мащаб са рядкост и подсказват, че долината на Янтра е била населена много по-рано и много по-плътно, отколкото издава днешната ѝ тишина. Така районът около селото очертава дълга и почти непрекъсната линия на човешко присъствие. Тази линия започва десетки хилядолетия преди появата на първите държави по тези земи. Не е изяснено кога точно възниква самото селище, нито дали обособяването му е свързано с израстването на Търново като столица на Втората българска държава.

Землището не е превърнато в музей под открито небе и не се предлага като подредена туристическа атракция. И все пак знанието, че по тези склонове е кипял живот още в каменната епоха, придава особена дълбочина на всяка спокойна разходка край селото.

Преображенският манастир над завоя на Янтра

На около 2,5 километра от селото, на самия бряг на Янтра, се издига Преображенският манастир „Преображение Господне”. Той е четвъртата по големина обител в България след Рилската, Троянската и Бачковската. Смята се за основан през 13-14 век, а възникването му се свързва с втората съпруга на цар Иван-Александър, Сара-Теодора, и сина им Иван Шишман, дарители на голяма част от средствата за издигането му.

Първоначалната обител е била на 400-500 метра от днешната. През вековете тя е разрушавана многократно, а възстановяването ѝ всеки път е било въпрос на упорство и вяра на местните хора. В сегашния си вид манастирът е изграден през 1825 година. Стенописите в притвора на главната църква са дело на Захарий Зограф. А прочутата му композиция „Колелото на живота” и до днес привлича посетителите. Обителта е кацнала на тераса високо над завоя на реката, а над нея се възправят отвесните скали на Дервентския пролом, които понякога заплашват със срутвания.

Заради тази близост на нестабилните скали над манастира периодично се налагат укрепителни работи. Въпреки капризите на терена обителта остава едно от най-посещаваните духовни средища в целия търновски край. Гледката към завоя на Янтра изпод манастирските тераси е сред най-запомнящите се картини по цялото поречие. Пътят дотук от Беляковец е кратък. И минава през приятна, сенчеста местност, подходяща за спокойна разходка по всяко време на годината.

Стенописите на Захарий Зограф превръщат посещението в истинска среща с върхово възрожденско изкуство. Затова мнозина пътешественици планират престоя си в района именно около тази прославена обител.

Светата Троица и почеркът на Кольо Фичето

Срещу Преображенската обител, на отсрещния бряг на Янтра, се намира патриаршеският манастир „Света Троица”. Той е отдалечен на около 4 километра от Беляковец и на 6 от Велико Търново. Църквата му е построена през 1847 година от прочутия майстор Кольо Фичето. А през 1913 година е сериозно повредена от силното търновско земетресение и по-късно грижливо възстановена. Днес обителта е действащ девически манастир и пази тиха, съсредоточена молитвена атмосфера.

По време на Второто българско царство тук работи прочута книжовна школа, свързвана с патриарх Евтимий. Маршрутът между двете обители минава по живописни пътеки високо над Янтра. И е напълно по силите на средно подготвен пешеходец. Именно възможността двата манастира да се обходят за един спокоен ден прави селото удобна база за тръгване към околността.

Оттук пътят води и към Дряново с прочутия Дряновски манастир, и към старопланинския град Елена. Така от едно тихо търновско землище се отваря цяла верига от манастири и възрожденски градчета.

Янтра, водопадът Картала и скалата Чуйпетел

Природата около селото е неразривно свързана с река Янтра, която описва тук едни от най-драматичните си завои. В реката има условия за риболов и къпане. А тихите ѝ брегове привличат мнозина за кратък отдих далеч от градския шум. Водата прорязва дълбоко варовиковите масиви. И оформя серия от теснини с почти каньонен характер. Тази неспирна игра на вода и камък дава на цялото поречие неочаквано суров и приказен облик.

По пътя между Преображенския манастир и Велико Търново се откроява водопадът Картала. Той е висок около 10 метра и отстои на близо 3 километра от селото, скрит сред гъстата зеленина край пътя. Целта е удобна за кратка пешеходна разходка и е особено пълноводна напролет. Тогава топящите се снегове усилват струята и нейния равномерен, успокояващ шум. През сухите летни месеци водата отслабва осезаемо и водопадът губи част от силата си. Затова най-подходящото време за посещение остава ранната пролет.

Друга забележителна точка по поречието е скалата Чуйпетел, изправена насред дервентския пролом на Янтра. От нея се разкрива широка гледка към целия пролом и към потъналите в зеленина гори наоколо. Отсреща се вижда и Преображенският манастир, рядка перспектива, която свързва наведнъж реката, скалите и обителта в едно поле на погледа. Характерната форма на скалата е дала и името ѝ, останало в местния говор от много поколения насам. Всеки местен жител го познава добре и лесно ще упъти любопитния посетител натам.

Заради тази рядка концентрация от вода, скали и гори землището на селото е удобна база за неприпрени разходки край реката. За по-опитните пешеходци районът предлага и по-дълги маршрути по билото високо над пролома. От тези височини в ясен ден се открояват далечните силуети на Търновград. Именно съседството между реката, скалите и обителите превръща селото в спокойна изходна точка за бавно обхождане на цялата долина.

Пролетта преобразява цялата тази картина. Тогава реката е пълноводна, а околните склонове бързо се раззеленяват. Тогава разходките край Янтра носят най-силно усещане за уединение и свежест.

Какво още да обходите от старата столица наблизо

Понеже селото е на крачка от областния център, най-естественото продължение на престоя е неспешна обиколка из самото Велико Търново с неговите калдъръмени улици. Градът пази многобройни паметници, сред които монументът „Майка България”, паркът Марно поле и църквата „Свети Никола”. Към тях се нареждат Стамболовият мост и внушителният паметник на Асеневци, кацнал високо над завоя на Янтра.

Любителите на музеите ще открият тук къщата-музей на Петко Славейков и дома на писателя Емилиян Станев. Търсещите автентика поемат към оживената Самоводска чаршия и към Сарафкината къща. Там и днес работят майстори ковачи, грънчари и тъкачи, съхранили старите занаяти от миналото. В радиус от няколко десетки километра се редят удобни цели за еднодневни обиколки. Сред тях са музейното село Арбанаси с църквата „Рождество Христово”, транспортният възел Горна Оряховица и винарското Драгижево. По-нататък на запад остава майсторският град Габрово с архитектурния резерват Боженци.

Така от едно тихо търновско село се отваря цяло ветрило от посоки за любознателния пътешественик. Тези посоки покриват наведнъж древността, Средновековието и Възраждането на този български край.