Смядово

Смядово е малко планинско градче в Шуменска област, скътано в южните поли на Преславската планина, там, където равнината на Лудогорието свършва и започват първите истински гънки на Стара планина. Идвате тук не заради едри забележителности и музейни редици, а заради нещо по-рядко срещано днес. Тишина, в която се чува реката, и улици, по които никой не бърза. Ако обикаляте Велики Преслав и Шумен, Смядово е спирката, която превръща маршрута от обиколка на паметници в истинско пътуване през Преславската планина.

Боазът и проломът, който води към планината

Името, което местните произнасят с особена нежност, е Боаза. Така наричат пролома южно от града, тясно дефиле, през което пътят се вмъква между склоновете и оставя равнината зад гърба ви. Тук пейзажът се сменя за минути. Допреди малко сте карали през открити поля, а сега над вас се затварят гористи била и въздухът става осезаемо по-хладен.

Боазът е от онези места, които не са обявени с табели и билбордове, но остават в паметта. Реката се вие до пътя, на завоите се откриват малки полянки, идеални за кратка почивка, а напролет склоновете са плътно зелени и шумят. Който обича да спира колата без предварителен план и просто да слезе до водата, ще разбере защо смядовци държат на това дефиле повече, отколкото на коя да е сграда в града.

Има нещо успокояващо в това да караш бавно през дефиле, в което гората се навежда от двете страни на пътя. Звукът на двигателя се сменя със звука на водата, телефонът губи сигнал, а мисълта се прояснява от само себе си. Тъкмо тази смяна на регистъра е истинската забележителност на Боаза, не отделна скала или панорамна площадка, а самото усещане за преминаване от полето в планината. През топлите месеци няколко удобни поляни канят за импровизиран обяд на тревата, а сянката на дърветата държи прохлада дори в най-горещите дни.

Проломът е и естествената врата към по-високите части на планината. Оттук тръгват черни пътища и пътеки, по които може да навлезете пеша, без да сте алпинист и без специална подготовка за един спокоен следобед сред гората. Това е тонът на цялото Смядово, нищо не е натрапено, всичко е на ръка разстояние и всичко иска от вас само да забавите ход.

Манастирът „Свети Пантелеймон" над града

Над Смядово, в гънка на склона, се е приютил манастирът „Свети Великомъченик Пантелеймон”. Той е действащ и носи онази скромна, неприсъствена красота, която отличава малките български обители от прочутите манастирски комплекси. Няма тълпи, няма сергии. Има двор, дървета и тишина, която сама по себе си е причина за идването.

Пътят дотам е приятна разходка и наградата горе е гледката към града и към полето на север. Това е място за кратка вътрешна пауза, не за фотосесия, и точно заради това си струва. Малките обители като тази имат предимството да не бъдат превзети от туризма, така че идвате не като зрител пред витрина, а като гост, попаднал на тихо място в подходящия момент.

Свети Пантелеймон е почитан като лечител и закрилник на болните, което придава на обителта особена топлина в очите на местните. Тук хората се отбиват не за галерия от стенописи, а за молитва и за минута тишина, и това личи в атмосферата. Ако сте от пътниците, които ценят повече настроението на едно място, отколкото броя звездички в пътеводителя, манастирът над Смядово ще ви даде точно това.

Връх Бялата пръст и Преславската планина

Преславската планина е тих, недооценен дял от Източна Стара планина, и Смядово е една от най-удобните й южни порти. Билата тук рядко са голи. Преобладава широколистна гора, която есен пламва в охра и ръждиво, а напролет се събужда с изненадваща бързина. Маршрутите не са изтощителни и са по силите на всеки що-годе раздвижен човек, който носи удобни обувки и малко вода.

Един от ориентирите в района носи името Бялата пръст, заради светлите варовикови разкрития, които се мяркат между дърветата. Отгоре панорамата събира в едно полето на север и тъмните гънки на планината на юг, а в ясен ден погледът стига далеч към посоката на Велики Преслав. Гледката не е драматична като алпийските циркуси, тя е мека, питомна, точно с мярката на тази планина.

Това не е планина за рекорди и за категории трудност. Тя е за бавно ходене, за обяд на някоя поляна, за оня тип почивка, в който телефонът остава в раницата. И именно с това печели хората, които вече са обходили по-шумните български върхове и търсят нещо по-лично.

Ако планирате по-дълъг преход, добре е да тръгнете рано и да се ориентирате предварително по картата, защото маркировката в по-отдалечените части е оскъдна и пътеките се преплитат. Носете вода, защото чешми по билата почти няма, и не разчитайте сляпо на телефонния сигнал. В замяна получавате гора, в която често няма да срещнете жив човек, а това е лукс, който все по-трудно се намира из България.

Градчето, поминъкът и характерът на хората

Смядово е административен център на едноименната община и част от Шуменска област. Малко е, населението се измерва в няколко хиляди души, и точно затова е истинско. Тук животът тече около земеделието, лозята и стопанството, а районът следва винарската традиция, с която е известна цяла Шуменска област.

Разходката из града е кратка, но искрена. Ниски къщи, дворове с асми, площад, на който възрастните хора се познават по име. Който идва от голям град, тук усеща забавяне на пулса още в първите минути, и точно това забавяне е една от причините да дойдете. Не очаквайте вериги хотели и шумни заведения, очаквайте няколко семейни места, в които ще ви нагостят без церемонии и ще ви разкажат повече за околността от всеки пътеводител.

Поминъкът е скромен и свързан със земята, и това личи по ритъма на деня. Сутрин се работи, следобед се сяда на сянка, вечер площадът оживява за кратко и пак утихва. Този ритъм е същината на мястото и онова, което градският пътник всъщност търси, без винаги да го осъзнава. Тук гостоприемството не е услуга, а навик, и непознатият лесно се вписва в разговора пред някоя чешма или на пейка под асмата. Именно затова Смядово оставя усещане за топлота, каквото големите туристически центрове отдавна са изгубили.

Реката, чешмите и водата на Смядово

Водата е скритият герой на това градче. Реката, която дълбае Боаза, е причината тук да има толкова гъста гора и толкова зелени поляни, а в по-високите части на планината се мяркат малки извори и чешми, изградени с грубо обработен камък. Тази вода определя характера на целия район и обяснява защо лозята около Смядово раждат добре въпреки скромния мащаб на стопанството.

За пътника всичко това се превръща в дребни, но запомнящи се удоволствия. Да се напълни бутилка от студена чешма насред гората, да се чуе реката, преди да се види, да се усети как въздухът над водата е с няколко градуса по-хладен. Това са нещата, които превръщат един обикновен следобед в спомен, и тъкмо заради тях Смядово остава в паметта повече, отколкото предполага размерът му.

Смядово в обиколка на Преславско

Смядово почти никога не е самостоятелна цел и не бива да бъде. То е тихата, истинска брънка в един по-голям маршрут през Преславско. Най-логично е да го вплетете в обиколка, която включва Велики Преслав с неговата старопрестолна история и Шумен с крепостта и паметника, а Смядово да остане за следобеда, когато искате гора, река и спокойствие след музеите.

Най-хубаво е тук в края на пролетта и началото на есента. Напролет Боазът е плътно зелен и реката е пълноводна, а през септември и октомври гората над града сменя цветовете си и въздухът става ясен и прозрачен. Лятото е приятно заради сянката на планината, докато зимата е по-сурова и затваря част от по-високите пътеки.

Ако строите по-широк маршрут из Североизточна България, Смядово ляга естествено между Каспичан, Дългопол и пътя към морето при Варна. А за тези, които предпочитат планинската посока, недалеч остават Котел и Търговище. Смядово не се натрапва, но веднъж видяно, остава в списъка с местата, към които се връща.