Белослав

Белослав е малък пристанищен град в Североизточна България, разположен на южния бряг на Белославското езеро.

Намира се само на петнайсетина километра западно от Варна, но пази свой съвсем отделен, воден характер. Тук водата определя всичко, защото каналът на езерната система разрязва града на две части и оставя двата му бряга да живеят като отделни съседи.

Свързва ги не мост, а малък ферибот, който търпеливо снове напред-назад над тъмната езерна вода. Административно градът е център на едноименната община в Област Варна и граничи със землищата на Варна, Девня и Аврен.

Старото му име, останало и до днес в говора на местните, е Гебедже.

Фериботът през Белославското езеро

Малко български градове ви посрещат така свойски, както прави това Белослав в първите минути след пристигането, когато колоната коли бавно се изнизва към чакащия на кея съд. Между двата бряга изобщо няма мост и единственият начин да преминете от единия до другия е фериботът, който денонощно прехвърля през водата коли и забързани хора. Това съвсем не е атракция, измислена за туристите.

То е най-обикновено всекидневие за местните, които с години се качват на палубата на път за работа или на гости у близките отвъд канала. За пътника отстрани обаче дори това кратко прехвърляне през водата се превръща в неочаквано малко преживяване, което помни дълго след като слезе на отсрещния бряг. Качете се без всякакво бързане. Гледката от палубата обяснява характера на този неголям град по-добре от всеки туристически справочник.

Белославското езеро е свързано с Варненското езеро и с Черно море чрез плавателни канали, затова оттук минават истински морски съдове на дългия си път към пристанище Варна-Запад. Стоите на палубата, водата под вас бавно се полюшва, а покрай самия борд се плъзга тежък товарен кораб, по-голям от цяла градска улица. Тъкмо това съчетание на спокойствие и индустриална мощ прави града толкова запомнящ се дори за съвсем случайния пътник. Минете с ферибота поне веднъж в двете посоки, и то привечер, когато водата бавно става медена, а тъмните силуети на крановете отсреща се очертават на фона на гаснещото небе. Корабният трафик към пристанище Варна-Запад държи града буден и през нощта, когато прожекторите по палубите на съдовете лениво пълзят по неподвижната вода. Местните отдавна не вдигат глава към тези стоманени гиганти, но за идващия отвън гост те си остават истинско зрелище.

Побитите камъни между Белослав и Страшимирово

На няколко километра западно от града започва едно от най-странните места в цяла България, Побитите камъни, познати още като каменната гора или Дикилиташ. Между Белослав и съседното Страшимирово от голата земя се изправят десетки каменни колони, някои високи колкото човек, а други още по-яки и масивни. Пръснати са на групи сред пясъчна, почти пустинна шир, и наистина трудно вярвате, че сте само на четвърт час път от голямо езеро.

Феноменът се простира на териториите на общините Варна, Белослав и Девня и е възникнал преди милиони години в резултат на бавни природни процеси, а не от човешка ръка. Между колоните се разхождате напълно свободно, заобиколени от тишина, която нарушава единствено вятърът, свирещ през кухините на камъните. Това е едно от най-фотографируемите места в целия район и е причина мнозина да свърнат нарочно от пътя Варна-Девня. Около феномена има няколко отделни групи колони, разпръснати на голяма площ, и всяка от тях носи свой характер. Едни камъни са набити плътно един до друг и образуват нещо като каменна алея, докато други стоят самотни сред пясъка като останки от изчезнал древен храм. Заради сипкавата почва и оскъдната сянка мястото пламти през лятното пладне, затова е разумно да дойдете рано сутрин или късно следобед, когато меката светлина удължава сенките на колоните и рисува по пясъка дълги тъмни ивици.

Подводницата „Слава“ и музеят на стъклото

Белослав крие две забележителности, които трудно бихте очаквали в толкова малък град. Първата е подводницата музей „Слава“, акостирала на самия бряг на езерото. Да се качиш в истинска подводница и да се мине през тесните ѝ отсеци е рядко изживяване у нас.

Докосвате приборите, надниквате там, откъдето екипажът е следял морето, и усещате колко тясно е било всекидневието на моряците под водата. Това е особено любимо на децата, както и на всеки, който се вълнува от морска или военна история. Самото присъствие на подводница в едно сладководно езеро допълва усещането, че градът живее точно на границата между сушата, езерото и морето. Втората история е тази на стъклото, защото именно тук, на брега на езерото, през 1893 година е открит първият стъкларски завод в България. Оттогава Белослав носи името на стъкларско средище, а традицията днес е разказана в местния музей на стъклото, където виждате как от обикновен пясък се ражда нещо прозрачно и крехко. Пясъкът и водата винаги са наблизо.

Животът край водата и поминъкът

Белослав е воден град.

Целият живот тук е свързан с езерото, с пристанищната дейност и с оживената промишленост покрай каналите, така че това съвсем не е приспивно курортно селище, а истински работещ град със свой автентичен ритъм. Разходката покрай брега обаче е спокойна и непретенциозна, съвсем далеч от блъсканицата по крайбрежните алеи. Можете да седнете край водата и дълго да гледате как фериботът снове между двата отсрещни бряга. Близостта до Варна прави Белослав удобна и нешумна база за пренощуване, ако искате да сте край морето, но далеч от тълпите. Оттук за минути сте в големия град, а вечер се връщате при тихата вода и звездите над езерото. Тук туристът не идва за шезлонг и плаж, а за да види другата, работеща страна на Черноморието.

Какво има наоколо в езерния край

Белослав е удобна отправна точка за обиколка на цялата езерна и индустриална шир на запад от Варна. На първо място е Девня с прочутия си музей на мозайките и с многобройните извори, които ѝ носят прозвището град на изворите. Оттам пътят продължава към Провадия и нейната крепост, кацнала на висока скала право над града. Провадия пази хилядолетна история на солодобив, а гледката от скалата обхваща цялата околна равнина.

Така само за един ден лесно се нижат каменна гора, антични мозайки и средновековна крепост. От другата страна на езерото се простира община Аврен с тихите си села и припечени лозя. Още по на запад, нагоре по красивото поречие на Камчия, е планинското Аспарухово край язовир Цонево. Малко преди него остава и градчето Дългопол, сгушено в полите на Източна Стара планина.

Който има повече дни на разположение, спокойно може да съчетае водните гледки на Белослав с близкия Балкан, със скритите язовири на юг и с тихите планински селца наоколо. Разстоянията между съседните места са къси, затова маршрутите се връзват леко и почти всичко се обхожда за един спокоен ден без бързане. За още идеи разгледайте нашия преглед на българските градове и села в Черноморския район. Така една кратка обиколка спокойно събира на едно място вода, камък и жива история. Белослав не е голяма дестинация, но е честен и запомнящ се град. Показва работещата, водна страна на морето.

Кога да посетим и полезни съвети

Белослав е приятен през по-голямата част от годината, но най-добре се усеща в топлите месеци, когато водата е спокойна, а преминаването с ферибота е истинско удоволствие.

Пролетта и ранното лято обличат Побитите камъни в мека светлина, докато есента носи спокойствие и едни от най-красивите залези над цялото езеро.

Започнете деня с разходка из каменната гора между града и Страшимирово, докато слънцето е още ниско и сенките на колоните се удължават по пясъка. После се върнете в града за подводницата „Слава“ и за музея на стъклото, които стоят съвсем близо един до друг. Оставете време и за самото преминаване с ферибота, защото то е малкото преживяване, заради което изобщо си струва да дойдете дотук. Имайте предвид, че това е работещ град, а не курорт, така че подходете към него с любопитство към водата, корабите и наследството. Близостта до Варна позволява да съчетаете тихия езерен ден с морския живот на големия град. Така Белослав се превръща в спокойно допълнение към шумното крайбрежие, а не в негов съперник.

Точно това го прави запомнящ се.