Вракуповица

Вракуповица е малко планинско село в Монтанска област, настанено сред котловините на Западна Стара планина, в близост до горното течение на река Огоста. Ако търсите място, запазило облика и ритъма на старото балканско село, без туристически агломерации, без шум, без аншлаг, Вракуповица е точно там, отвъд редицата завои по пътя от Георги Дамяново.

Селото е административно свързано с община Георги Дамяново и спада към Монтанска област. Намирането му в дълбините на планинската верига го е пазило векове наред от магистралните пътища и мащабните преобразования, и точно това необезпокоявано спокойствие е онова, което привлича хората, дошли нарочно. Тук не се идва случайно, тук се идва с намерение: за планинска разходка, за риболов, за тишина, или за да се усети нещо от старото усещане за Балкана, което по-посещаваните места отдавна са изгубили.

Котловината, в която е наредено селото, е заобиколена от залесени ридове. Широколистните гори по долните склонове преминават в иглолистен пояс нагоре, а самото землище е прорязано от малки горски потоци, притоци на Огоста. Пролетта тук идва по-бавно, отколкото в равнината, снегът задържа по нависоките северни склонове понякога до края на март, но пък когато дойде, цъфтежът е стремителен и неочаквано богат.

Наброявало е само няколко десетки постоянни жители в съвременността, но е запазило черквата, чешмата и облика на типичното западнобалканско село. Постоянните жители са малко, временните гости все повече, хора, идващи за уикенда, роднини на изселници, туристи, търсещи нещо автентично и незадрасквано от мащабния туристически интерес.

Река Огоста в горното си течение

Огоста е река с двойно лице. Надолу по течението, около Монтана, тя е широка и спокойна, заобиколена от агростопански земи и по-населени места. Но тук, в горните си дялове, реката е съвсем друга: тясна, бързотечна, с прозрачна студена вода, която слиза направо от старопланинските билища. Камъните по дъното се виждат ясно дори на по-дълбоките места и именно тази видимост ориентира рибаря, търсещ пъстървата по засенчените завои под скалния бряг.

Покрай реката теренът е достъпен и без специална подготовка, пътеката следва коритото по-голямата си дължина и е подходяща дори за семейства с деца. Гората по бреговете е гъста, навлиза над самата вода и създава онова специфично усещане за горски свод, под който светлината пробива на парчета. В топлите месеци именно тук температурата е с няколко градуса по-ниска от открития терен нагоре, и рибарите го знаят добре.

Самата Огоста е зарибявана редовно и в потоците на тази местност се срещат пъстърва и мряна. Риболовът край горното течение е занаят за търпеливи и внимателни, рибата чува стъпките по брега, а мятането трябва да бъде точно и безшумно. Рибарите идват тук от Берковица и от Монтана и обикновено не разговарят за точните си места. За онзи, на когото не му е интересен риболовът, разходката покрай реката предлага достатъчно сама по себе си, дори само да седне на един камък за половин час е достатъчна причина да е дошъл.

Горският пояс над 700 метра, букове, борове и тишина

Над самото Вракуповица гората се трансформира постепенно и забележимо. Широколистните букови и дъбови масиви отстъпват на иглолистни насаждения, бял бор и смърч, засадени в по-новата история по голяма част от северните склонове, но и с участия на естествени иглолистни гори по стръмните и сенчести места. Преходът между двата типа гора е зримо четим докато се качва: под около 700 метра, дъб и габър, а над тях шумолежащият стройен бор.

Гъбите са сезонен ориентир за местните и за идващите отвън. Есенните месеци, септември и октомври, докарват ценители на манатарките и лисичките по горските пътеки над котловината. Не е нужна специална карта: само здрава обувка, кошница и малко търпение. Местните знаят кои завои водят към добрите места, а при уважително запитване рядко отказват да насочат. Реколтата зависи от дъждовния август и едва ли има по-точен местен синоптик от оня, който прецакал есена заради сухото лято.

Лятото тук е изненадващо хладно за средно-планинска зона. Разрезът на котловината е такъв, че горещите въздушни маси от юг не влизат лесно, а иглолистните склонове поддържат собствен микроклимат. За хора, бягащи от юлската задуха в по-ниските части на страната, тази разлика се усеща осезаемо след първите двадесетина минути от пристигането. Нощите дори в август изискват одеяло, факт, за който гостите от равнината рядко са предупредени и никога не съжаляват.

Лопушанският и Чипровският манастир, два кивота в планината

В обсега на Вракуповица попадат два от значимите духовни центрове на Монтанска България. По-близо е Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча”, изграден в тази местност още от Средновековието и преживял множество разрушения и възстановявания. Иван Вазов е посещавал манастира и е писал за него с топлота в пътеписните си бележки, оставяйки под впечатление от тишината на гората около него и от усещането за уединение и вечност, което самото място излъчва. Той и до днес е действащ, а посетителите са добре дошли в по-спокойните часове на деня.

Малко по-нагоре по долината на Огоста, на около 8 километра, се намира Чипровският водопад и Чипровският манастир „Свети Иван Рилски”. Чипровският манастир е изграден в началото на Средновековието, разрушаван е шест пъти и всеки път е въставал отново, история, звучаща в тази покрайнина като нещо напълно естествено. Последното му възстановяване е от 1876 година. Комплексът включва църква, триетажна кула с костница и монашеска обител, а самото местоположение в речната долина е живописно в буквалния смисъл, скалите над него и водата под него правят всяка снимка почти автоматично добра. Двете места могат да се обхванат в един ден с кола или с по-дълъг пешеходен маршрут покрай реката.

Следите на Чипровското въстание в тази котловина

Вракуповица стои в географска близост до историческата сцена на Чипровското въстание от 1688 година, едно от найзначимите антиосмански въстания в историята на Северозападна България. Въстанието е подготвяно с подкрепата на Хабсбургска Австрия сред местното католическо население, по-рядко чувано в тази форма за подготовка на въстание в България, и именно затова историята на тези места носи специфичен, по-западноевропейски оттенък спрямо по-известните събития около Търново или Копривщица.

Потушаването е жестоко. Голяма част от жителите на района са прогонени или избити, а оцелялото население се изтегля на север, към Трансилвания и Влашко, откъдето голяма общност от чипровски бежанци дава началото на нова диаспора. Берковица, на около двадесетина километра надолу по долината, е изиграла своята роля в тези събития и в множество следващи исторически сблъсъци, от въстанията на 19 век до Войните.

Вракуповица само по себе си не е документиран пряк участник в конкретни исторически събития, но тази котловина е свидетел на тежки векове. Почти всяко старо селище в тази планина пази намекваща на трагедия история, камък с кръст над реката, заравнено основание на стара черквица, предание за изгорена махала. Тук не се чете Уикипедия, тук се слуша.

Единственото в района: изходен пункт за Западна Стара планина

Вракуповица е в подножието на масив, от който тръгват малко маркирани пътеки, но именно тяхната непопулярност е тяхното предимство. По-организираните туристи ще предпочетат Георги Дамяново като база и изходен пункт за връх Копрен, един от по-достъпните върхове в Западна Стара Планина, достигащ до около 1960 метра. Оттам по билото на запад се разкриват панорами към Сърбия, видими в ясно зимно утро след прясно паднал сняг.

Самата Вракуповица дава достъп до по-ниските пасищни зони, където старите маршрути на пастири и горари не винаги са отбелязани на туристическите карти, но съществуват. Местните ги знаят и в по-голямата си част ги запазват за себе си, което е напълно в реда на нещата. Хижарите и по-опитните туристи могат да намерят допълнителна информация в Берковица или в туристическите клубове на Монтана.

Теренът е по-груб и по-самотен от по-известните маршрути около Враца, но и наградата е съответна: гледки без тълпи, тишина без фон. Планинският тур из тези дялове е по-изискващ откъм ориентация, отколкото маршрутите в Централна Стара Планина, и за първи път идващите е добре да имат компас и физически карта, а не само телефон. Капризният 4G сигнал в котловините е друга история, с която по-добре да не се разчита.

-

Въпроси и отговори за Вракуповица

Вракуповица в коя община е?
Селото е в община Георги Дамяново, Монтанска област, в западните дялове на Стара планина.

Близо ли е Вракуповица до Чипровски водопад?
Да, Чипровският водопад е на около 8 до 10 километра от селото, по долината на река Огоста. Достъпен е с кола или по пешеходен маршрут покрай реката.

Подходящо ли е селото за еднодневна екскурзия от Монтана или Берковица?
Напълно. От Монтана разстоянието е около 50 до 60 километра по планински път. Комбинацията от Лопушански или Чипровски манастир, Чипровски водопад и разходка покрай Огоста запълва удобно един ден.

Има ли настаняване в Вракуповица?
Селото е малко и не разполага с хотелска инфраструктура. Най-близките варианти за нощувка са в Георги Дамяново или в Берковица, откъдето можете да правите еднодневни излети в района.