Велющец

Велющец е малко планинско село в Община Мездра, наредено в западните склонове на Стара планина, там където долината на Искър започва да се разширява и поема към врачанското поле. Не е дестинация за масов туризъм и никога не е претендирало да бъде. Тъкмо поради това, ако търсите тихо кътче с гора наблизо, с характерен балкански пейзаж и без струпване от автобуси и туристически групи, Велющец предлага точно онова усещане, което по-прочутите места вече не могат да дадат толкова лесно.

Селото е в Област Враца, а административният му център Мездра се намира на около десетина километра. Районът принадлежи към природно богатите части на Западна Стара планина, а достъпността от главния път по коритото на Искър го прави лесна отбивка при пътуване към Враца или при завръщане от Берковица. Пейзажът по пътя вече подготвя за онова, което предстои: ниски скали, горски масиви и реката, която не бърза.

Долината на Искър под Велющец

Ако има нещо, заради което Велющец заслужава собствен ред в туристическата карта на Врачанско, то е близостта му до течението на Искър в тази отсечка. Реката тук вече е изминала стотиците километри от рилските си извори и носи онзи тъмнозелен цвят на дълбоко планинско течение, познат на рибарите и на онези, които са имали търпение да наблюдават вода достатъчно дълго.

Брегът не е облагороден с перила и туристически табели, което е предимство за онези, на които им е дошло до гуша от изкуствените туристически зони. Скалните масиви по левия бряг на Искър в тази отсечка са непрекъснато менящ се фон при всяка разходка по черния път покрай реката. Рано сутрин, когато мъглата не е изтеглила от котловините, цялата долина изглежда изваяна наново. Хората от Мездра познават тази картина добре и предпочитат тъкмо тук да идват за риболов в почивните дни.

Мряната и клена са постоянни обитатели на тези води, а пъстървата при подходящи условия се среща в по-горните притоци. Рибарят, който е прекарал утрото тук и не е хванал нищо, рядко съжалява, защото мястото само по себе си дава достатъчно. Тишината, прекъсвана само от водата и птиците, е нещо, за каквото хората плащат все по-скъпо по-нататък в планините, а тук просто е налице.

Черквата „Свети Никола" и храмовият живот на селото

В самото Велющец е запазена стара черква, посветена на Свети Никола, покровителя на пътниците и моряците. Строена е в онази характерна за Балкана традиция на малките селски храмове, в които камъкът и дървото са единствените материали, а мерилото за красота е пестеливостта. Такива черкви не се афишират с туристически табла, но когато се намери, усещането е непосредствено: иконостасът носи следи от различни ръце и времена, а пространството е толкова малко, че петима души вече запълват кораба.

Празникът на Свети Никола се чества на 6 декември, но пролетният Никулден на 9 май е популярен в много от врачанските планински села. Ако попаднете в района около тази дата, ще видите събралото се малобройно, но живо село с хора, дошли от градовете и от близките общини, за да запалят свещ и да се видят отново. Черквата е онова ядро, около което животът на малкото планинско селище все още се върти, дори когато постоянното население се брои на десетки.

Горите над селото и пътеките към Стара планина

Западният дял на Стара планина над Велющец е обрасъл с широколистни гори, в които букът и дъбът се редуват в зависимост от конкретната височина и изложение. На около 500-600 метра над морското равнище, каквато е приблизителната позиция на района, дърветата са достатъчно стари, за да дават онзи особен хоризонтален полумрак под короните дори в средата на лятото. Горещините от долината спират почти мигновено, щом се влезе в гората.

По черните пътища нагоре към балканските ливади не се срещат маркировки, но и заблуждаването е трудно. Следвай водата нагоре и ще се стигне до пасищата, а после и до гребена. Гледката към врачанската котловина оттам е широка и непосредствена, без монументалната драматичност на Врачанския балкан, но затова пък без туристите, автобусите и очакванията.

За планинарски преходи от по-сериозен тип районът граничи с маршрутите, водещи към Ботевград и западните части на Стара планина, свързани чрез мрежа от стари пастирски пътеки. Тези пътеки не са маркирани по съвременен стандарт, но са изходени от стотици генерации овчари, дървари и поклонници, и помнят повече от всяка туристическа карта.

Есента в тази гора е отделна глава. Буковете се окисляват в оранжево и кафяво чак до края на октомври, а мъгливите сутрини в долината долу контрастират на ярките върхове горе по начин, за който обикновеният фотоапарат едва се справя.

Мездренското землище и животът покрай него

Велющец административно принадлежи на Мездра, а тази принадлежност носи и практически смисъл: сравнително добра пътна инфраструктура за района, достъп до железопътното кръстовище и близост до обслужващата база на по-близката административна мрежа. Поминъкът в Велющец, както и в по-голямата част от планинските врачански села, исторически е бил свързан с животновъдство и дърводобив.

В наши дни постоянното население е малобройно, но земята не е изоставена. Ливадите около селото се косят, овощни градини все още дават плод и по края на август в района ухае на сушени билки от самосевните стрлисховете и маточина по припеците. Малко неща говорят по-ясно за едно оцеляло село от прибраното сено в навеса и от прясно варосаната ограда.

Врачанският регион е сред онези в България, където планинският живот е запазил нещо от по-стария си ритъм. Не заради туризъм или съзнателно съхранение, а просто защото промяната е минала оттук по-бавно. Ловеч на изток и Монтана на запад дефинират административните координати на пространството, а между тях Велющец заема своята скромна и неброшурирана позиция.

Скалните венци около Велющец и Врачанската природна зона

Не може да се говори за Велющец без да се спомене, че цялата тази отсечка на Стара планина попада в по-широкото поле на Врачанската природна зона. Скалните масиви в района принадлежат към характерния карст на Западна Стара планина, с множество малки суходолия, скални ниши и пещери, повечето от които непосещавани и непроучени.

Боровият камък, добре известен в Враца, е най-ефектният пример за тези скални образувания в областта, но около Велющец и съседните махали се намират по-малки, по-скромни, но не по-малко впечатляващи варовикови стени. Те се виждат добре от пътя по течението на Искър и дават на цялата долина онзи характерен профил, за който Врачанско е известно.

Пролетта, когато снегът по гребена все още не е отстъпил, а в долината вече е разцъфтял дивият трън, контрастът е зрелищен по начин, непредвиден в нито един туристически наръчник. Бялото горе, бялото долу и тъмнозеленото на реката помежду им е картина, която повтаря единствено самата природа. Тъкмо тези преходни периоди между сезоните са, когато карстовият пейзаж около Велющец е на върха на изразителността си и всеки завой по пътя носи нова гледка.

Защо Велющец е добра спирка по пътя към Врачанско

Само по себе си Велющец не е тежка самостоятелна дестинация. Но ако пътувате по долината на Искър и ви е омръзнало да гледате асфалт, отбивката към селото и реката отнема двадесетина минути и ви дава усещане за неустановеното, пропускащото се Врачанско, каквото нито Врачанският пролом, нито Лепеница предлагат по маркираните си пътеки.

Летният и ранноесенният период са най-удачни за посещение. При ясно небе брегът на Искър под селото свети белезникаво от кварцитните скали, а гората над него е в онзи тъмен, наситен зелен, характерен само за август. Есента носи горски цветове, за каквито в равнините на Врачанско няма аналог. Зимата, ако пътят е проходим, е мълчалива до степен, заради която хората специално се впускат в такива места.

Не очаквай ресторант или магазин. Очаквай тихо балканско село с гора, река и черква, каквото България все още има, но рядко знае да покаже. За хора, свикнали с организирания туризъм, Велющец може да изглежда празно. За хора, свикнали да гледат внимателно, всяка подробност в пейзажа около него е достатъчно красноречива. Ако си от тези, за които пустото шосе и брезовата гора са по-добро начало на деня от хотелски закуски, Велющец ще те разбере. Районът около Искър и Бели Искър е пълен с подобни места, но Велющец е едно от малкото, до които се стига лесно.

-

Въпроси и отговори за Велющец

В коя община и област се намира Велющец?
Велющец е село в Община Мездра, Област Враца. Административният му център е градът Мездра, намиращ се на около десетина километра.

На каква надморска височина е Велющец?
Селото е наредено в подножието на Западна Стара планина, в района на долината на река Искър, приблизително на 400-600 метра над морското равнище.

Какво може да се види в района на Велющец?
Основните атракции са природни: долината и брегът на река Искър, широколистните гори по склоновете на Стара планина и черквата „Свети Никола” в селото. Районът е подходящ за разходки, риболов и кратко потапяне в планинска природа.

Как се стига до Велющец?
Селото е достъпно от Мездра по пътя, следващ коритото на Искър. Разстоянието до Мездра е около 10 километра, а до областния град Враца около 30-35 километра.