Бел камен

Бел камен е малко планинско село в община Угърчин, Ловешка област, наредено по северните склонове на Централна Стара планина на около 600 метра надморска височина. Едва ли ще го намерите в повечето пътеводители, и точно затова хората, открили го веднъж, неизменно се връщат. Букови гори покриват хълмовете наоколо, поточета слизат от балканските дерета и пред вас се открива онзи облик на провинциалния Балкан, незасегнат от туристическото внимание. Тишина, нарушавана само от вятъра в короните и от далечното звучене на дребен добитък по паството.

Пътят натук минава покрай ниви и ливади и никаква сувенирна торговия не ви посреща в края му. Просто балканското село в естествения му вид, с чешма на площадчето, с потъмнели от времето дървени рамки по прозорците и с онова особено, трудно обяснимо усещане, че времето тук тече малко по-бавно от навсякъде другаде. Бел камен не прави шоу от себе си. Просто е.

Буковите гори и горският терен за разходки

Непосредствено южно от селото гористите склонове на Стара планина предлагат гъсти букови масиви, непроменени от десетилетия. Буковата гора тук е различна от тази в по-ниските части на Балкана: по-тъмна, по-влажна, с характерния мирис на листна почва и мъх. За любителите на пеши разходки без маркирани пътеки и наредени табели това е находка. Може да се върви на юг по горски пътеки, следвайки водовадите нагоре към по-открити билни поляни с широк изглед към Ловешкото поле.

Теренът около Бел камен е умерено хълмист в северния си дял, а в посока Стара планина набира постепенно височина. Именно тази стъпаловидност го прави подходящ за хора, които не търсят алпийско изкачване, а спокойна полупланинска разходка с хубав пейзаж на финала. Буковите масиви са особено впечатляващи есента, когато горите се запалват в наситено оранжево и ръждиво, а листата по горските пътеки шумят под краката. Пролетта пък ливадите около селото цъфтят с жълти и лилави горски цветя, а въздухът носи онзи характерен мирис на влажна почва и разпуклата кора на буките.

На юг теренът набира бързо височина и след около час ходене достигате до открити поляни с гледка към северните склонове на Главния балкански рид. Тук се усеща онзи специфичен балкански ветрец, студен дори в средата на август, с мирис на планинска трева и смола. Не е нужно да продължавате до билото, за да получите усещането за Стара планина. Достатъчни са тези поляни.

Горските пътеки в тази зона не са маркирани за масов туризъм, което означава, че ще срещнете малко хора, но и ще имате нужда от ориентиране по терена или от местен водач. Ако имате поне базов опит в планинско ходене, теренът не крие изненади. Той е четим и логичен, воден от дерета нагоре и от горски пътища надолу. Тишината в тези букови гори е различна от тишината на равнината. Тя не е просто отсъствие на шум, а нещо положително, осезаемо, почти плътно: звук на листа, на капки след дъжд, на птица, която не знае, че е наблюдавана.

Дерето, изворната вода и характерът на Ловешкия Балкан

В много планински балкански села водата е характер, не просто комунална услуга. Бел камен не прави изключение. Из селцето може да се намерят чешми с изворна вода, захранвани от планинските дерета. Водата е студена дори в разгара на юлската топлина и е различна от онова, което тече от градската чешма. Тя носи вкуса на варовика и смолата на иглолистите горе по склона.

Дерето, което минава в близост до селото, се оттича към поречието на Вит, реката с широк водосборен басейн, обхващащ значителна част от Ловешкия Балкан. В по-дъждовни периоди дерето шуми и мътнее, а след засушаване намалява до тих поток. За туристи с деца пресичането на подобно дере по камъни е точно толкова приключение, колкото е нужно: без риск, с достатъчно вълнение.

Изворите наблизо не са отбелязани на карта и не са обзаведени с маси и пейки. Намирате ги, като следвате звука на водата в буките. Точно тази „нелансираност” е тяхното качество.

Самото наименование на селото подсказва нещо. Бел камен означава бял камък и вероятно идва от варовиковите скали, изпъкнали тук-там от горската покривка по склоновете. Белите скали в зелена гора изглеждат по особен начин след дъжд, когато варовикът се измива до блясък и контрастът с тъмната буковина е рязък и красив. Топонимите в тези краища рядко са случайни. Те са наблюдения, натрупани от хора, живели достатъчно дълго на едно място, за да му забележат характера.

Животновъдство и занаятчийски поминък в Угърчинско

Бел камен, като повечето малки балкански села в Ловешка област, е свързан исторически с животновъдството и горския поминък. Угърчинското краище традиционно е произвеждало млечни продукти: бяло саламурено сирене, кашкавал и кисело мляко, чиято традиция се крепи на местните породи и на пасищата по планинските склонове.

В района и до днес може да се срещнат малки ферми, чиито стопани поддържат по няколко крави или овце. Продуктите рядко стигат до магазина, но ако имате връзка с местни хора, шансът да опитате прясно сирене директно от фермата е реален. Такива срещи с автентичния провинциален живот не могат да се резервират онлайн. Случват се, когато изкъртите достатъчно далеч от туристическите магистрали и когато имате търпение да поговорите с хората.

Традицията на дървообработването също е присъствала в историческото стопанство на района. Буковата дървесина от Ловешкия Балкан е захранвала малки местни дърводелски занаяти, а следите от тази дейност все още могат да се открият в архитектурата на по-старите постройки в селцето: в дебелите греди на стрехите, в дървените прозоречни рамки, в капаците, потъмнели от времето. Всичко това е живот, нетелевизиран и нелансиран, но именно затова оставащ в паметта по-дълго. Онзи, когото дразнят сувенирите и наредените туристически маршрути с дигитален касов апарат, тук просто ги няма. Наместо тях има дворове с лозе и орехово дърво, стопани, навикнали да разговарят с непознати по-бавно и по-внимателно, и вечерна тишина, в която чувате собственото си дишане.

Малките разселища около Бел камен и Балканец

Бел камен е съседен на редица малки разселища, разпръснати по северния балкански пояс в Ловешка област. Тези места споделят обща съдба: обезлюдяване след средата на миналия век, запустели стопански постройки, но и запазени характерни балкански къщи с каменна зидария и дървени стрехи.

Разходката между тях е своеобразна пешеходна вертикала на времето и пред очите ти изниква онзи свят на балканското село, описан от класическата ни литература. Нищо не е реставрирано за туристи, нищо не е пребоядисано в ярки цветове и нищо не е сложено на щанд с ценова табела. Всичко е оставено, каквото е. Точно затова посещението носи онова усещане за автентичност, което все по-рядко може да се намери в по-посещаваните места из Балкана.

Тетевенските водопади и гъстата горска среда на Тетевенския балкански район допълват естествено един разширен маршрут за онези, които искат да обхванат повече от Ловешкия Балкан в едно пътуване. Комбинацията работи добре и за хора с различен темп на пътуване. По-бавните може да прекарат ден само около Бел камен и съседните поляни, а по-активните да включат и водопадите.

Откъде да тръгнете и как да стигнете до Бел камен

Достъпът е с лично превозно средство. От Ловеч пътят минава през Угърчин и от там нагоре към планинските разклонения. Пътното покритие е асфалтирано в по-голямата си дължина, но последните километри могат да изискват внимание след дъжд. Областният ни град е на около 35 километра и предлага добра база за нощуване с пълен набор от услуги.

Най-подходящият период за посещение е от май до октомври. Пролетта носи цъфтящи ливади и пълноводни дерета. Лятото предлага прохладен подслон в буковата гора срещу равнинната жега, а разликата в температурата между подножието и планинския пояс около Бел камен е усетима и приятна. Есента е безспорно най-колоритна. Зимата е красива, но снегът затруднява достъпа без верижни или с кола с повишена проходимост.

На изток, по протежение на Стара планина, са Априлци и долината на река Видима, по-развити туристически, но принадлежащи към същия балкански характер. На запад, в подножието на планината, е Етрополе и неговите водопади. Между тези две точки Бел камен стои като тихо средище, незабелязано от транзитния турист, и именно затова запазено такова, каквото е.