Седелец

Седелец е едно от онези малки северни села, за които не пишат туристическите каталози, но в чието землище се усеща нещо неподправено: вятъра, идващ от плата, тишина, прекъсвана само от птичи обаждания, и хълмист хоризонт, очертан от дъбови гори. Селото се намира в Шуменска община, Шуменска област, в хълмистата равнина, разтворена в западния дял около прочутото Шуменско плато. Ако търсите да избягате от претъпканите маршрути и да усетите как живее провинциална Северна България, Седелец е точно такъв залог. Заедно с близката историческа концентрация в радиус от 30 километра, това кътче на Шуменско си позволява да твърди, че е средновековната сърцевина на България.

-

Шуменското плато над покривите на Седелец

Малко места в България имат толкова внушителна природна кулиса зад себе си. Шуменското плато се вижда от полето около Седелец почти откъдето и да се обърне. Плато с площ близо 2200 хектара, покрито с вековни дъбови и букови гори, е обявено за природен парк и пази около 900 вида растения, десетки гнездящи птици и рядко срещани в равнината горски обитатели.

За жителите на Седелец то просто е „гората”, онова тъмнозелено ниво, което лятно утро стои в мъгла, а есен пламва в жълто и ориенталско кафяво. За туриста обаче планираното изкачване към Шуменското плато, съчетано с нощувка в района, е едно от най-добре пазените удоволствия в Шуменска област. Пешеходните маршрути от платото водят не само до Паметника на основателите на Българската държава, но и до скалисти ръбове с панорама към Дунавската равнина, която в ясни дни се губи чак зад хоризонта.

Разстоянието от Седелец до Шумен е около 12 до 15 километра по пряк път, така че платото е практически под ръка. Самият Шумен, с крепостта Шуменско кале над града и добре поддържания исторически музей, е достатъчна причина да не бързате с тръгването. Онзи, който е бил на плата в неделно утро, когато мъглата от Дунава бавно се вдига по склоновете и слънцето прорязва короните на дъбовете, разбира защо хората в тази част на България говорят за Шуменско с особено топлина.

Самото плато е продълговато на около 18 километра от изток на запад и се издига на 500 до 503 метра надморска височина. Лесопаркът пази вековни дъбове, под чиито корони горски пътеки се виват тихо и без асфалт. Три основни маршрута с обозначена маркировка пресичат плата: единият минава покрай скална чукара с хубав изглед на Шумен, друг завива към Паметника на Основателите с неговите исполински фигури. Тридесетте метра висок паметник, открит през 1981 година, е вероятно най-разпознаваемата силуетна гледка в Шуменско и при ясно небе се вижда от полето на километри наоколо, включително от района на Седелец.

-

Следите на Плиска и Велики Преслав в близките земи

Намира ли се в Шуменска община, историческата дълбочина наоколо е необичайно голяма дори по български мерки. На около 20 километра от Седелец лежат останките на Плиска, първата столица на Първото Българско царство, а на сходно разстояние е Велики Преслав, втората столица с прочутия Дворцов комплекс и Кръглата черква.

За пътешественика, базиран в района, дори само тези два обекта оправдават пристигането. Плиска пази впечатляващи крепостни стени, базиликалния комплекс и Тронната палата, чиито основи разкриват мащабите на средновековния ни разцвет. Огромното Вътрешното и Външното укрепление, ограждало площ от над 23 квадратни километра, поставя Плиска сред най-мащабните средновековни укрепени столици в Европа по онова време. Разходката по останките изисква повече от час само за главните зони.

Велики Преслав пък е място, което много хора знаят от учебниците, но малцина са разходили с часове. Музейният резерват тук е сред петте най-значими в страната и разполага с уникални за България ранносредновековни артефакти: изящна рисувана керамика, каменни резби, запазили се повече от хиляда години, и богата нумизматична сбирка. Златарицата на Симеон Велики е дала на Преслав прозвището „Велики” и е оставила следи в монетите, накитите и каменните релефи, изложени в музея.

Самото Шуменско плато, погледнато от историческа гледна точка, е ключово за тази концентрация на паметници: билото му е служело за укрепен наблюдателен пункт още в тракийско и после в ранносредновековно време. Областта около Седелец е своеобразна географска точка, от която за няколко часа можете да обходите три различни пласта от националната история: прабългарски, средновековен и природопаметен, без да минавате два пъти по един и същ път.

-

Мадарският конник на двайсетина километра

Едно от нещата, заради които си струва да отидете в тази посока на България, е Мадарският конник. Уникалното скално изображение, издялано на 23 метра височина в отвесната скала на Мадарското плато, е единственият паметник на ЮНЕСКО от ранното Средновековие на Балканите, извайван направо в скалата. Релефът показва конник, пронизващ лъв с копие, и е заобиколен от надписи на гръцки, датирани от VIII и IX век.

Мадара се намира на около 16 километра от Шумен и е напълно достъпна за еднодневно посещение при престой в района на Седелец. Самата скала е висока над 100 метра и по нея личат следи от праисторическо обитаване, тракийско светилище и средновековна крепост. Скалните пещери под Конника са достъпни пеш и дават съвсем различна гледна точка към масива. Добавете и езерото в подножието, и гората около него, и Мадара се превръща в повече от историческа точка на картата. Просто е хубаво място, където се задържа мълчание дори в напъстрен уикенд.

За тези, които обичат да съчетават природа с история в едно, Мадара е задължителна спирка при всяко посещение в Шуменско.

-

Смядово и Провадия по долините на запад

На запад и югозапад от Седелец земите се наклоняват към Смядово и по-нататък към Провадия. Долината на Провадийска река, с варовиковите си скали, стесненията и средновековните крепости по ръбовете, е далеч по-малко посещавана от туристите, отколкото заслужава. При Провадия стои крепостта Овеч, издигната на 130-метров варовиков масив с отвесни стени, с история, простираща се от тракийско до османско време. Изкачването на крепостта е леко, гледката от ръба на варовиковия ръб обхваща широка долина с меандри и зелени поляни, а таблата с легенди разказват за средновековните битки, водени около тези стени.

Покрай тези долини минават и извори, и гора, и умерено хълмист терен, подходящ за разходки с кола или велосипед. Бялото зеле и сливата са традиционни за поминъка на тези земи и ако пристигнете в началото на есента, малките пазари в Смядово и Провадия предлагат сезонна продукция от района. Купувате, почвате разговор с местните и изведнъж губите половин час. Ето кога разбирате, че пътуването в Северна България не е само за забележителностите.

-

Хълмовете и гората около Седелец пеш и с кола

Непосредственото землище на Седелец е пресечено от малки дерета и горски пояси, типични за хълмистото поле в северната посока на Шуменска област. Дъбовите гори по хълмовете в тази посока запазват стара горска структура, рядко срещана в сравнително равнинни части на Отвъддунавска България. Черните пътища, изтъкани в ридовете около селото, са проходими с нормална кола в сухо време и отвеждат до гледки, достъпни само за онзи, който не търси асфалт на всяка цена.

Ако имате интерес към наблюдение на птици, тихите хълмове около Седелец предлагат спокойна среда с разнообразие от видове: канючета, черни щъркели в преходните периоди, а по-натам в плата дори бухали. Пролетта носи прелетни видове, минаващи по долините, а есента привлича хищни птици по ловни маршрути.

Теренът не изисква специална екипировка. Достатъчни са удобни обувки, малко вода и готовност да спрете, когато горската пътека се стесни и пред вас изникне поляна с тревен шал и един самотен орех в средата. Точно онова гледище, заради което пристигате в тези краища.

При по-дълъг престой в Североизточна България районът около Седелец функционира добре като база: Търговище е на около 50 километра на запад и предлага исторически обекти от тракийско и средновековно наследство, включително крепостта Мисионис. Разград е на подобно разстояние в западна посока и е известен с уникалния тракийски и римски некропол при Сборяново, заедно с паметника на Исперихово. Цялата ивица Шумен-Търговище-Разград образува маршрут, богат на история и сравнително малко посещаван от международния туризъм, което го прави привлекателен за онзи пътник, комуто претъпканите места вече са дотегнали. Добавете пазарния ден в някое от малките общински центрове и получавате пълна картина на провинциален Североизток, какъвто рядко видите в туристическите брошури.

-

FAQ

Седелец в коя община е?
Седелец е село в Шуменска община, Шуменска област, в Североизточна България.

Какво да видя наблизо до Седелец?
На по-малко от 30 км са Шуменското плато с Паметника на Основателите, Плиска, Велики Преслав и Мадарският конник (ЮНЕСКО). Всички са достъпни за еднодневни обиколки от района.

Подходящо ли е селото за почивка и нощувка?
Седелец е малко населено място без развита туристическа инфраструктура. Базата за нощувки е в Шумен, откъдето всички забележителности в района са лесно достъпни.

В кой сезон е най-добре да се посети районът около Седелец?
Пролетта (април-май) и началото на есента (септември-октомври) са най-добри: умерено топло, зеленина или есенни цветове на плата, и по-малко туристи по основните обекти като Мадара и Велики Преслав.