Кърпелево

Кърпелево е малко село в Ловешка община, наредено сред мекия хълмист релеф на Предбалкана, на около десетина километра от областния град Ловеч. Ако търсите място, от което туристическият шум е далеч, а балканската природа е съвсем близо, тази кътчица на Ловешко ще ви изненада с тихотата и уютния си пейзаж.

Селото е административно в обхвата на Ловешка община и Ловешка област, в терен, характерен за северния Предбалкан: поляни, горски масиви и ниски ридове, прорязани от речни долове. Пролетта тук идва бавно и миришеща на акация, а лятото задържа прохладата по-дълго, отколкото в близката Дунавска равнина. Именно тази мека преходност между низина и планина прави Ловешкия край толкова приятен за излети в почти всеки сезон. Не е случайно, че хората от Плевен и Ловеч знаят тези ридове като свои задни дворове и идват тук за онзи особен вид почивка, при която се ходи без план и се връща без умора.

Хълмовете на Предбалкана около Кърпелево

Пейзажът в околностите на Кърпелево е типично предбалкански: хребети с тревисти върхове, гъсти широколистни гори и малки речни долини, в които времето сякаш тече по-бавно. Земеделската земя в района е плодородна, каквато е навсякъде в Ловешко, а горите около селото предлагат прекрасна среда за разходки без конкретен маршрут и без туристически инфраструктурни претенции. На пролет ливадите се покриват с дива напръстника и горска теменуга. На лято гористите ридове задържат влагата и дори в юлска горещина въздухът под короните на дъбовете остава поносим.

Любителите на тихия природен туризъм ще намерят задоволство в самото скитане по черните пътища и горските пътеки, без вериги, без входни такси, без тълпи. Тук природата остава в по-дивото си и по-честното си лице. Гъбарите познават района добре. Есента след дъжд боровите и дъбовите гори около Предбалкана дават щедра реколта и местните хора не бързат особено да разкриват конкретните котловинки, в които берат. Разбирате се без думи: попитате на края на селото, усмихнат старец маха с ръка нагоре по рида. Намирате сами.

Теренът около Кърпелево не е планински в строгия смисъл на думата. Той е предпланински, с релеф, в който колата минава почти навсякъде, а пешаците намират хубаво ниво на натоварване без алпийски предизвикателства. За деца и по-малко трениращи хора това е точно правилният вид природа. Нито твърде лесна, нито заплашителна. Просто хубава за бавна, мисловна разходка. Дори и без конкретна цел, без маршрут, без карта, излиза се от колата и се върви. Ловешкият Предбалкан те пуска лесно.

Поречието на Осъм и водата, която свързва всичко

Река Осъм е гръбнакът на цялата Ловешка низина. Тя тече на няколко километра от Кърпелево и определя характера на целия регион. Ловеч е именно благодарение на нея един от по-старите градове по средното течение на дунавските притоци, а по поречието на Осъм пътят е лесен, теренът е приятен за колело и за пеша, а гледките към скалистите речни брегове на места напомнят далечно за скромни каньони.

Хотнишкият водопад, известен и като Кая Бунар, се намира в неголяма дистанция от района и е едно от онези места, до които спират хора, преминаващи покрай Ловешко. Хотнишки водопад е висок над 30 метра и е скрит в гора, без особена туристическа инфраструктура, точно в духа на тихата природа около Кърпелево. Добра идея е да се включи в един ден заедно с разходка из Ловеч и близките села. Комбинацията работи добре и за семейства с деца, тъй като нито едното, нито другото изисква специална подготовка.

По-надолу по реката, в самия Ловеч, покритият мост на Кольо Фичето е повече от забележителност. Изграден е в средата на 19-и век и е единствен по рода си на Балканите. Осъм тече право под него, а по магазинчетата в моста може да намерите хубави сувенири преди да продължите по пътя назад към тихите ридове на Кърпелево.

Тихото ежедневие на едно предбалканско село

Кърпелево принадлежи към типа дребни ловешки села, чийто живот е организиран около малкото читалище, параклиса и съседната нива. Всяко такова село е микрокосмос на отминаващата селска България: старите каменни основи на стопанските постройки, дворовете с лози, овощните дървета наредени покрай плета, кокошките, за чиито яйца пишат думи в интернет, но вкусват само тези, които знаят правилните врати.

Животновъдството и зеленчукопроизводството традиционно са поминък в Ловешко, а дребните домакинства около Кърпелево не правят изключение. Ако имате познати в региона, домашното сирене и прясното мляко от местните стопани са аргумент сами по себе си за пресичане на тези ридове. Забравете магазина. Тук храната идва от по-близо. Плодовете зреят в реда на сезоните: ягоди в края на май, череши в юни, сливи в края на август. Ловешките сливи, включително от малките семейни градини, са нещо отделно от онова, което се вижда наредено в каратите по пазарите.

Селото е спокойно. Без атракции, без реклама, без организирани посещения. Точно затова привлича хора, които искат точно това и са разбрали, че не всяко хубаво място се рекламира. Ловешкото село, свито между ридовете, е запазило нещо, което по-известните точки по картата отдавна са изтрили от себе си: усещането за нечия истинска всекидневна действителност, видяна от любопитен и уважаващ поглед. Тук не се отива на екскурзия. Тук се отива на гости на живота, какъвто е бил преди всичко да се ускори.

Крушунски водопади и Тетевенският балкан в съседство

На около тридесетина километра западно се намират Крушунските водопади, едни от най-живописните карстови водопади в цяла България. Каскадите, изградени в синкаво-зелен варовик, минават под свода на горичка и образуват басейнчета с изумрудена вода. Комбинацията от обиколка на района около Кърпелево и Крушунски водопади се вписва естествено в еднодневен маршрут с изходна точка Ловеч. Пътят между тях минава по приятни вторични пътища, покрай малки ловешки и луковитски села с неразгадан характер.

На юг Балканът се издига видимо. В района на Тетевенски водопади природата вече е по-сурова и хралупеста, с добре изразена вертикална градация от предпланинска до планинска. Самият Тетевен е на по-малко от час с кола и предлага допълнителни интересни опции за разходки в Стара планина. Троянският балкан е само малко по-нататък, с прохода Беклемето и Троянския манастир, единствения действащ ставропигиален манастир в Ловешка епархия. Тези маршрути вървят добре наедно: предбалкански хълмове сутринта, истинска Стара планина следобед.

Целият ловешки предбалкански пояс се събира в един естествен туристически маршрут: ниските хълмове, водопадите, речните долини, горите, старите пасища. Кърпелево не е кулминацията на такъв маршрут, но е добра спирка по него, от онзи вид, при която се спира, изключва се двигателя и се слуша. Обичайно се чува само птици и вятър. А в Ловешко птиците са много: горски зидарчета, синигери, чухали, дивечовите сезонни гости. Гледа ли се около себе си с търпение, природата сама ти показва какво е подготвила.

По пътя от Ловеч към Кърпелево

Ловешка област разполага с добре изградена мрежа от второ и третокласни пътища, така че дори малките села се достигат без особена мъка. Кърпелево се достига по асфалтиран черпак в непосредствена близост до Ловеч. Градът е свързан с Плевен на север по пряк път, а на юг пътят продължава към Троян и прохода Беклемето. Пътят е бърз и лесен откъм магистрала Хемус при Яблани, откъдето Ловеч е само на двадесетина минути.

Добра отправна точка за разглеждане на Ловешкия регион е самият Ловеч с неговия покрит мост, квартал Вароша и Историческия музей. Кърпелево е удобна спирка в маршрут, включващ и по-известни дестинации от района. Не е самоцел, а е онзи вид място, за което се казва „минах и оттам” с усещане, че си видял нещо истинско. А в Ловешко истинското не е оскъдно. Дали ще е зима с тихи снежни ридове, или лято с прохладни горски разходки, сезонът не прави голяма разлика. Трябва само да се знае накъде да се завие от главния път. Кърпелево е точно такова завиване. Завива се, пристига се, поема се въздух и се пита защо не си го направил по-рано.

-