Колибите

Колибите е малко балканско село в Община Габрово, наредено по стръмните склонове над долината на Янтра, на около десетина километра южно от Габрово. Името звучи точно толкова просто, колкото е и самото място: никаква помпозност, никакви претенции. Сред хората от региона то е познато с тихия си нрав и с онази гледка, която се открива от по-горните махали към яркозелената котловина долу. Ако сте минавали покрай него по главния път без да спрете, знайте, че точно такива места пазят онова, заради което хората все още идват в Балкана.

Селото се намира на около 450 метра надморска височина и административно е подчинено на Община Габрово, Габровска област. Землището му граничи с горски масиви, а наблизо тече Янтра, чиято долина е пълна с воденични и занаятчийски истории от времето на Възраждането. Самото съществуване на Колибите е тясно вплетено в тази история, не като главен герой, а като спокоен свидетел от хълма.

Янтра под прозореца и горите над него

Реката е първото нещо, което улавяте при слизане по долинното трасе. Янтра тук все още е тясна и бурна, преди да се разшири в Габровската котловина, и прорязва гористите склонове с шум, чийто ехо се чува до последните махали на Колибите. Водата е чиста и студена дори в края на юли, а бреговете са обвити в върбак и леска.

Горите наоколо са смесени, предимно от бук и зелен бор, и при добро утро светлината пробива сред тях с онзи специфичен балкански оттенък, от който се прибирате у дома малко по-различни. Тук гъбарите идват в края на септември, а ловните дружинки познават всяка пътека по-добре от асфалтираните пътища. За пешеходец без местна ориентация гората е достатъчно гъста, за да иска карта или водач, но по-лесните трасета около реката са проходими без специална подготовка.

Птиците са особено активни от ранна пролет до май. За хора, на които сутринта без телефон е лукс, а не наказание, Колибите е точното предложение.

Едно от малкото неща, за които трябва да се подготвите, е пътят. Асфалтът до Колибите не е сред приоритетите на общинската администрация и при дъжд определени участъци изискват внимание. Джип не е задължителен, но висок клиренс е предимство. С разумна скорост и нормален автомобил обаче всичко е изпълнимо.

Занаятчийската нишка от Габровско

Колибите стои в пояса на старите габровски занаятчийски села, и тази принадлежност не е просто административна. Цял регион около Габрово е захранвал текстилните работилници и ковачниците на Балкана с ръце и суровини. Малките землища около Янтра са дали тъкачи, бояджии и железари, чийто занаят е оцелял в имената на местностите, дори след като самите работилници са отдавна затворени.

Ако ви интересува тази история по-пълно я разказва Дряново, съседният балкански град с неговия чаршия и занаятчийска традиция. Колибите не е музей, но е живата, некуриозна страна на същата монета. Старите хора от селото пазят спомени за времето, когато всяка фамилия е имала нещо малко: малко земя, малко добитък, малко занаят, и тази комбинация е осигурявала достойно съществуване в планинска България преди индустриализацията.

Днес поминъкът е различен, горското стопанство е останало, а новите поколения гравитират към Габрово. Селото е по-малко, но не е мъртво. И именно в тази незавършена история се крие автентичността му.

Разходка по старото трасе покрай воденичните места по Янтра е сред по-приятните занимания около Колибите. Воденичните камъни тук-там се разпознават в коритата на реката, а плочестите пътеки, по които са носели брашно и вълна, са все още видими при ниска растителност. Ако имате навика да разпитвате местните, обикновено се намира поне един човек, готов да покаже пътя към кой да е от тези места.

Пещерата и манастирът при Дряново

На около петнайсетина километра от Колибите е Дряново, а от там до Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил” са само няколко минути с кола. Пещерата под него е достъпна и добре осветена, с впечатляваща галерия и подземна речица, и е подходяща за посещение дори с деца. Дяволска пещера, която се намира малко по на изток, е по-предизвикателна и в нея опцията за гмуркане под земята е буквална.

Комбинацията от тези две точки, Дряновският манастир и пещерата, е изпълнима за полудневна екскурзия от Колибите. Сутринта може да прекарате в гората, следобедът да отиде на пещерата, а вечерта в тишината на балканската нощ. За един уикенд без прибързване тази програма не само е изпълнима, ами е и достатъчна.

Манастирът е с история от 12 век и е свързан с битките на Васил Левски в района. Самата крепост на хълма над него, Хисарлъка, е открита за посетители и дава добра гледка към долината.

Районът около Дряново е и отправна точка за няколко маркирани пешеходни маршрута, включително трасета по водопади и гребенни пътеки към по-високите части на Балкана. При по-дълъг престой в Колибите тези маршрути могат да бъдат разпределени за отделни дни, без да се налага всекидневно придвижване с кола.

Боженци на дванайсет километра

Резерватът Боженци е на практика онова, което много туристи търсят, но рядко очакват да намерят толкова близо до Габрово. Каменните улички, сухоложките огради и непокътнатите възрожденски къщи изграждат картина, при която усещането за 19 век е физически осезаемо, не само описано на информационна табела. Боженци и Колибите са в едно и също балканско землище, само нагласите на посетителите им се различават.

Разстоянието между двете е около дванайсет километра. Пътят минава по горски трасета, с което е подходящ за кола и за по-физически подготвени велосипедисти. Пеша е изпълнимо при наличие на добра ориентация и достатъчно светъл ден.

Боженци е влязло в редица документални филми за автентична балканска архитектура и е посещавано от ученически групи от цялата страна. При посещение в делничен ден тишината е значително по-пълна и е много по-лесно да усетите духа на мястото, без да се налага да се промушвате сред туристи с фотоапарати.

Тиха база за Централния Балкан

Колибите не е откъсната. Казанлък е на около осемдесет километра при добра пътна видимост, а Шипченският проход е близо час с кола. Именно тук, в тези предпланински и балкански разстояния, Колибите печели своята туристическа карта: малко хора, тихи нощи, изгрев над Янтровата долина и никакво тълпене.

В Централния Балкан, чиито южни ридове стигат почти до подножието на Колибите, се намират редица защитени зони и маркирани пътеки. Близкото горно поречие на Янтра и биосферните резервати в тази зона са за по-опитни планинари с подходящо оборудване и добра физическа подготовка. Около самото село обаче теренът е проходим и за семейства с деца при по-умерени маршрути.

Самото Колибите е подходяща нощувна база, от която сутринта може да поемете на изток към Дряново, на север към Габрово и Боженци, или на юг по билните пътеки. Трите посоки водят към три напълно различни преживявания, и това е рядкост дори за балканските стандарти. Три дни са напълно достатъчни, за да усетите региона без да бягате от едно място към друго.

Областният център е с добра пътна връзка и предлага допълнителни опции: Музеят на хумора и сатирата е може би единственото по рода си в Европа, а Архитектурно-историческият резерват Боженци е само дванайсет километра. За по-голяма обиколка може да комбинирате с Дряново или да слезете на юг към Казанлък и Розовата долина.

Защо хората идват тук

Честният отговор: Колибите е за хора, на които им трябва тишина, прохлада и изглед без фасада. Тук няма ски писти, нощни барове или уредени туристически центрове. Няма и сувенирница на ъгъла, нито ресторант с меню на четири езика.

Има горски въздух, прохладни нощи дори в август, пеене на птици рано сутринта и усещането, че Балканът наоколо не е хотелски курорт, а истинска природа с характер и история. За хора, на които туризмът е управляван преход между атракции, Колибите ще се стори скучно и непълно. За хора, на които туристическата точка е самото усещане за място, то е точното предложение в точния регион.

Пролетта и ранната есен са безспорно най-добрите сезони. Май носи цъфнали поляни и пълноводна Янтра, а септември и октомври оцветяват горите в цялата гама от кехлибар и ръжда. Зимата е тиха и студена, с възможен сняг, но пътищата обикновено се поддържат. Лятото е приятно в сравнение с жегите в низините, но в пика на август може да е многолюдно в близките дестинации.

-

Въпроси и отговори за Колибите

В коя община е Колибите?
Колибите е село в Община Габрово, Габровска област, на около десет километра южно от областния град Габрово.

Каква е природата около Колибите?
Селото е заобиколено от смесени балкански гори с бук и бор и се намира в горното поречие на Янтра. Теренът е хълмист и горист, с добри условия за пешеходни излети в по-спокоен темп, подходящи за семейства.

Близо ли е Колибите до Боженци?
Да, резерватът Боженци е на около дванайсет километра от Колибите и е сред най-лесно достъпните туристически обекти в района. С кола разстоянието се изминава за около петнайсет минути.

Кога е най-добре да се посети Колибите?
Пролетта и ранната есен са най-приятните сезони. Май предлага цветяща природа и пълноводна Янтра, а септември и октомври носят балкански цветове в гората. Лятото е прохладно в сравнение с ниските части на страната, а зимата е студена, но тиха и с характер.