Костадинкино

Костадинкино е малко планинско село в западната част на България, сгушено в Софийска област и община Ихтиман. Селцето лежи на надморска височина от 958 метра, а според статистиките на ГРАО към 2015 година тук постоянно живеят едва 76 души. Като административна единица то е съвсем младо и носи днешното си име едва от втората половина на двадесети век.

Привлича най-вече с близостта си до столицата и с дълбоката тишина, която трудно се намира толкова близо до големия град.

Магистралата минава почти през двора на селото, а планината започва веднага зад последните къщи. Тъкмо това съчетание го превръща в любопитна находка за всеки, който иска да избяга от шума, без да се откъсва от удобствата на цивилизацията. Костадинкино рядко попада в туристическите справочници, но именно тази анонимност му придава очарование.

Описание на селото

Чарът на Костадинкино се крие именно в скромния му размер и в разпръснатия облик на застрояването. Постоянните жители са няколко десетки, а къщите са пръснати на махали сред гори и ливади, далеч от всякаква градска суматоха.

Тук човек диша чист планински въздух и се радва на широки гледки към околните хълмове. Усещането за уединение е рядкост, която все по-трудно се намира толкова близо до столицата. Немалко посетители, начело с жителите на София, идват именно заради тази комбинация от близост и спокойствие. Мнозина столичани дори търсят имоти в района, защото мечтаят за дом сред природата на крачка от работата си.

Надморската височина от близо хиляда метра определя характера на мястото и климата му. Лятото остава по-хладно, отколкото в низините, зимата носи сняг и тишина, а умереноконтиненталният и планински климат прави селото приятно почти през цялата година. Каменните огради, овошките в дворовете и тесните пътеки допълват облика на типично средногорско селище, което напролет се покрива с диви цветя, а наесен горите горят в топли тонове.

Къде се намира Костадинкино

Административно Костадинкино принадлежи към Софийска област и община Ихтиман. Селото се състои от няколко махали, пръснати в накъсания планински терен. Пътищата лъкатушат между хълмовете и следват всяка гънка на релефа. До самото село се стига по малък четвъртокласен път, който отвежда пътника навътре в местността.

Свързаността е изненадващо добра за толкова малко селище. На по-малко от километър на север преминава автомагистрала „Тракия”, която дава бърз достъп до столицата и до другите големи градове по трасето. Тази близост е сред най-силните предимства на селото и обяснява нарастващия интерес към него. Разстоянието до центъра на София е около петдесет километра, които по магистралата се вземат за по-малко от час. Затова Костадинкино се превръща в реална възможност за хора, които работят в столицата, но мечтаят да живеят сред природата. Удобството за пътуване обяснява защо все повече семейства разглеждат района като място за втори дом.

Вакарел се намира на около три километра и е най-близкото по-голямо населено място. Сред съседните селища са Поповци, Банчовци, Пауново, Крушовица и Бальовци. По-нататък по магистралата бързо се стига до общинския център Ихтиман. В обратна посока пътят води към Елин Пелин и към софийското поле. Така селото е удобна отправна точка за обиколка на цялата околност.

Който държи на тишина, но не иска да е откъснат от света, ще оцени именно това положение. Оттук близките градове са на ръка разстояние, а планината започва още на прага. Балансът между спокойствие и достъп е рядкост, която трудно се среща другаде.

Къде да отседнете и какво ви чака

Туристическата база тук е скромна по обем, но изненадващо качествена. Селото разполага с една вила с капацитет от двадесет и две места, която прилича по-скоро на малък хотелски комплекс, отколкото на обикновена къща за гости. Сред удобствата се открояват открит басейн, джакузи, парна баня и масажи, а към тях вървят охраняем паркинг и уютен ресторант с камина.

Истинското богатство на селото обаче е природата наоколо. Районът предлага множество възможности за разходки и за съзерцание на планинските гледки. Горите, ливадите и чистият въздух са основната причина мнозина да избират точно това място за бягство от градското ежедневие. За любителите на активната почивка близките язовири и възвишения се превръщат в удобна база за пешеходен туризъм, риболов и пикници сред природата. Близостта до магистралата пък прави придвижването бързо и без излишно лутане.

Подходящ сезон за посещение е практически всеки период от годината. През лятото прохладата на високото е добре дошла, а есента е идеална за дълги разходки сред пъстрите гори. Зимата пък завива селото в сняг и го превръща в романтично убежище за спокоен уикенд.

Какво има за гледане наоколо

На около километър и половина от селото се издига Вакарелският манастир „Света Петка”. Разположен в Ихтиманския дял на Средна гора, той е сред най-добре запазените манастири в целия район.

Макар да е сравнително нов и създаден през двадесети век, по своя дух той е чисто възрожденски. Обителта представлява съвкупност от жилищна сграда и една черква, потънали сред зеленина. На почти еднакво разстояние от около осем километра, но в две различни посоки, пътникът може да отскочи до язовирите Бозалан и Огняново. И двата водоема са подходящи за излети, риболов и спортни занимания и са любимо място за разходка в почивните дни.

На около десет километра се издига скалистият връх Гарван камък, близо до Нови хан. Той представлява съвкупност от две големи и няколко по-малки скали под тях. Близо до върха е изграден общодостъпен кът за пикник с огнище и маса. Това превръща изкачването в приятен семеен излет с широка гледка към околността. Дори краткото отбиване тук оставя усещане за откриване на нещо скътано.

Околността крие и по-известни природни и духовни забележителности. В района заслужава да се посети язовир Искър, който е най-големият по обем и площ язовир в страната. Наблизо се намират Шишмановският манастир „Успение Господне” и Лозенският манастир „Свети Спас”. За по-дългите обиколки Костенец и Долна Баня са на удобно разстояние по магистралата и предлагат минерални извори и планински маршрути.

Всичко това прави Костадинкино добра база за няколко еднодневни излета. От тук се тръгва в различни посоки и всяка от тях води към нова гледка или манастир. Точно затова мнозина се връщат отново, за да продължат обиколката.

Едно от най-младите села в страната

Историята на Костадинкино е сравнително нова и точно затова е любопитна. За дата на създаването му се приема 1986 година, когато с указ на Държавния съвет на тогавашната Народна република България няколко по-стари махали се обединяват в едно село.

Махалите, влезли в състава на новото село, носят имената Яздирастовци, Брънковци, Млечановци, Полиовци и Семковци. За тяхното възникване се знае твърде малко, за да се определи със сигурност кога са създадени. Съществували са разпръснато в планинския терен дълго преди обединението, населявани от малки родове и семейства. Основното развитие на селото е свързано преди всичко с преминаващата непосредствено до него автомагистрала „Тракия”.

Изграждането на пътната артерия променя облика на района и го свързва с останалата част на страната. Близостта до столицата днес прави селото особено привлекателно и немалко столичани търсят имоти именно тук. Името му пази лично име, типично за местните родове, така че младото на хартия село стъпва върху много по-стар корен от поминък и родови връзки.