Клепало

Клепало е село в Пернишка област, наредено в полите на ридовете, които оформят водосборния басейн на река Струма в нейния горен курс. Малко е, тихо е и точно това го прави привлекателно за онзи пътешественик, който е изморен от пренаселени курорти и търси нещо по-автентично. Областта около него е може би най-непретенциозното туристическо предложение в Западна България: без рекламни плакати, без опашки, без задължителен маршрут.

Селото влиза в административните граници на община Перник и е заобиколено от характерния за Западна България релеф: хълмове с дъбови гори, разлети ниви и долини, по чиито дъна водата не спира да брои камъните. Тази картина се повтаря от село на село в района, но Клепало има своя ритъм и своя тишина, която рядко се среща толкова близо до областния център. Да се дойде тук означава да забавиш крачка, не по необходимост, а защото пейзажът сам те кара да се направи.

Реката, която задава характера на Клепало

Струма е онзи невидим ос, около който се е наредил целият живот в тази част на Западна България. Поречието й тук е тясно и горско, реката лъкатуши между склоновете и сякаш се колебае кой път да поеме. За жителите на Клепало тя не е просто географска особеност: водата е определяла земеделието, мелниците и сезонния ритъм на труда векове наред. Когато мелниците са работели, е имало звук; когато са замлъкнали, е останала само реката.

Летният дебит е малък и реката може да изглежда скромна, почти незначителна в разгара на юли. Но пролетта, когато снеговете се топят по Витоша и Люлин, тя се изпълва и напомня, че е жива артерия с характер. Разходката по поречието в края на май, когато орехите листват, а трополенето на водата се смесва с птичи гласове, е едно от онези безплатни преживявания, които се запомнят по-добре от скъпоплатените екскурзии. Не е маркирана пътека с указателни знаци, не е организирана: просто вода, дървета и тишина.

Земеделският поминък и занаятите от миналото

Клепало никога не е имало промишлено значение и може би затова е запазило нещо, което по-едрите селища са изгубили. Малкото стопанства тук са разчитали на лозята, овощните градини и животновъдството, а подземните рудни богатства на района са работили другаде, в мините около Перник. Тук нещата са вървели по-бавно и по-тихо. Земята е раждала по силите си, а не по план.

Старите хора в района помнят времето, когато всяко домакинство е имало ракиджийски казан и когато сливовата ракия се е произвеждала не за продан, а като знак на домакинска щедрост. Тази традиция не е изчезнала изцяло. В дворовете все още има сливи, а сушеното сливово, наредено в торбичка за зимата, е присъщо за кухните на целия пернишки край. Жените на селото са знаели кога точно сливата е готова за бране и кога трябва да чака още ден-два. Тази точност се е предавала устно и е по-ценна от всеки агрономически наръчник.

Лозарството в района се е развивало по хълмовете с южно изложение, а вино са правели за домашна употреба. Пернишката котловина не е прочута с виното си, но в Клепало и съседните села е имало традиция на домашно производство, несравнима с нищо в промишлен смисъл. И все пак тя е съдържала онова знание за местния климат и почва, което се натрупва само с поколения.

Земенският манастир: на половин час в съседство

Малкото Клепало не може да се разглежда откъснато от своя по-известен съсед. Земенският манастир „Свети Иван Богослов” е на не повече от няколко километра и задължително влиза в маршрута на всеки, прекарал дори само един ден в района. Построен е в скалите над Струма, в едно от онези места, където природата и архитектурата са решили да се договорят, вместо да се борят.

Вътрешността на параклиса пази стенописи от XIV век: лица, одеяния и сцени, нарисувани с такава точност на изражението, че е трудно да се повярва, че вече са на седем века. Цветовете са потъмнели, но не са мъртви. Охрата и синьото, с което са работили средновековните майстори, изглеждат сякаш са изсъхнали миналата есен, а не в епохата на Иван Александър. Земен е административното село около манастира и оттам пътят до Клепало е кратък и живописен. Ако сте в района, комбинацията от двете места е почти задължителна.

Самият параклис е малък, интериорът се побира в двадесетина квадратни метра, но точно тази стесненост прави преживяването по-интензивно. Стои се лице в лице с рисуваните светци и разстоянието между теб и XIV век изведнъж изглежда по-малко от едно протегнато ръце.

Скалите на Земенския пролом и природата наоколо

Струма е прорязала скалите до Земен с такава сила, че е оформила един от най-внушителните природни пейзажи в Западна България. Земенският пролом е обявен за природна забележителност и макар Клепало да е леко встрани от пролома, планинският характер на цялата местност е един и същ. Отвесните варовикови стени, оцветени от лишеи в цветове от жълто до тъмно зелено, са зрелище, което не изисква обяснение, а само очи.

Дъбовите гори по хълмовете са дом на дивеч. В полите им орелът ловец понякога описва кръгове с онова характерно сгъване на криле, което накара толкова много хора да спрат и загледат небето. За любителите на птиците районът е добре познат: влажните зони по поречието привличат видове, рядко срещани другаде. Долината на горна Струма е посочвана сред добрите места за наблюдение на грабливи птици в Западна България и не само заради орела: сивите чапли и зимородците са редовни посетители на тихите водни участъци.

За пешеходни излети районът предлага неформални пътеки по склоновете: без обозначена инфраструктура, но и без тълпи. Ако сте любители на самостоятелното ориентиране в природата, това е точно такова място. Есента е може би най-добрият момент: горите светят в охра и ръжда, въздухът е чист след първите дъждове и дори обикновената разходка по черен път добива нещо пътеписно.

Перник: областният град в близост

Трудно е да се говори за Клепало, без да се спомене Перник. Областният град е на малко повече от двадесетина километра и е логистичната база за всяко посещение в региона. Перник има собствен характер, различен от всяко друго западнобългарско място: рудникът е оформил и архитектурата, и хората, и начина, по който се разказват истории тук. Не е градът, в който се отива заради красотата на сградите, но е градът, в който се усеща пернишкото: плътно, конкретно, без украса.

От Перник до Клепало пътят минава покрай части от пернишката котловина. Ако пристигате от София, която е само на около 30 километра от областния център, маршрутът може лесно да се превърне в еднодневна обиколка: сутринта Земенски пролом и Земенски манастир, следобед разходка по поречието на Струма, вечерта обратно в столицата. Близостта до главен път е рядка привилегия за толкова спокойно и незасегнато от масовия туризъм място. Не всяко тихо кътче е достижимо без офроуд и навигатор: Клепало е изключение в добрия смисъл.

В Перник си заслужава да отделите час-два за Регионалния исторически музей и за кукерските традиции, с които градът е широко известен. Ежегодният фестивал „Сурва”, провеждан в края на януари, вади на улицата стотици маскирани участници и привлича зрители от цяла България. Ако съчетаете посещение на Клепало с „Сурва”, ще разберете Пернишко на два напълно различни регистъра.

Брезник и западната дъга на Пернишко

На запад от Клепало пейзажът продължава в същия дух: ридове, горски масиви и малки реки, докато се стигне до Брезник, чийто край е известен с минералните си извори и балнеоложкия туризъм. Брезнишката минерална вода е добивана оттук от десетилетия и е позната в цялата страна. За пътешественика, обичащ да нанизва места по маршрут, а не да скача между курорти, тази западна ивица на България предлага последователна и неподправена картина на живота в малките планински общини.

Кюстендил е по-на юг и е достатъчно близо, за да стане втора дестинация в рамките на удължен уикенд. Кюстендилските бани, крепостта Хисарлъка и прочутите кюстендилски череши са аргументи, към които трудно може да се каже „не”. Между Клепало и Кюстендил пътят носи онова усещане за дълбока провинция, което изчезва само когато се влезе в по-голямо населено място. И се усеща особено остро, ако преди пет дни си бил в претъпкан туристически град.

-