Крибул

Крибул е малко планинско село в западната част на Стара планина, наредено в долината на река Бързия, на около 650 метра надморска височина. Административно принадлежи на община Берковица, област Монтана. За много пътуващи то остава транзитна точка по пътя към Берковица или Чипровския водопад, но точно в тази незабележимост се крие причината да се спре и да се погледне наоколо. Планинската долина е щедра и тиха, каменните зидове на стопанствата стоят от десетилетия и от нито едно прозорче не се вижда рекламен билборд.

Бързия, реката, която определя всичко

Река Бързия е левият приток на Огоста, който събира водите на Берковска планина и ги отнася надолу към Монтанска низина. В Крибул тя е все още млада: бистра, бърза, с каменисто дъно и обрасли с елши брегове. Самото название на реката е достатъчно описание: водата тук наистина бърза. Дори в средата на август, когато долините на Западна България задъхват от жеги, тук се усеща хлад, идващ директно от водата.

Долината, която Бързия е изкопала с хилядолетия, е едновременно тясна и щедра. Тясна, защото планинските склонове я стискат от двете страни; щедра, защото дава равна ивица земя, достатъчна за ниви, градини и малки стопанства. Край Крибул реката тече успоредно на пътното трасе и е постоянен спътник на всеки, който влиза или излиза от селото. Спри се за малко на някой от мостовете в края на лятото. Водата е толкова бистра, че се броят камъните на дъното.

За онези, които обичат риболова, Бързия е позната с пъстърва. Горното течение, далеч от населените места, е сред по-добре съхранените риболовни зони в тази част на Западна Стара планина. Разрешителните се вземат от рибарско сдружение в Берковица и важат за строго определени отсечки, така че ако се планира ден с въдица, уточни условията предварително.

Буковата гора над селото

Тъкмо над Крибул буковият пояс е съхранен в почти неразрушен вид. Гората започва веднага след последните огради и се изкачва стръмно по северните склонове на Берковска планина, плътна, тъмна на цвят, с дебели стволове. Пролетта тук пристига с около две седмици закъснение спрямо Берковица, но затова пък идва с онова особено светлозелено, което буковата шума дава само за броени дни, докато листата са още млади.

За гъбари това е класически терен. Горски шампиньони, сърнела и манатарки се срещат в буковите постелки след влажните месеци. По-нагоре, там където гората прорежда, пасищата са отворени и дават обширен изглед обратно към долината. От там се вижда цялото трасе на Бързия, извиваща се като сребърна нишка между тъмнозелените страни на склоновете.

За планинска разходка без технически трудности трасето нагоре по склона над селото е напълно достъпно дори без специална екипировка. Единственото условие е да не се разчита на маркировка: в тази отсечка пътеките са неофициални и се водят от местни жители и ловци. Ако се ориентира добре в гористо землище, излизането нагоре по главния рид дава достъп до обширни поляни, откъдето в ясен ден се вижда Дунавската равнина на север. Тишината нагоре е абсолютна, понякога с изключение на ветреца в короните и кълвача, ако му се попадне.

Есента превръща тези склонове в нещо, което заслужава отделен път. Буковите листа сменят цвета си от края на октомври и за около три седмици планинските страни над Крибул горят с цветове от оранжево, жълто и медно кафяво. Пасищата стоят вече изпразнени от стадата, утринната мъгла се задържа дълго по ниските части на долината, а само нагоре всичко е ярко и кристално. Мало хора знаят за това; мало хора идват.

Берковица на 14 километра

Административният и търговски гравитационен център на цялата долина е Берковица, на около 14 километра по добре поддържан асфалт. Там са болницата, пазарът, банките и по-сериозният ресторантьорски избор. За посетителите на Крибул Берковица е логистичната база: отсяда се там, а Крибул и долината на Бързия се изследва с ден разходка.

Берковица е известна с онзи особен микс от провинциален ритъм и планинска близост, който малко градчета успяват да постигнат. Центърът има хубаво кафе, пазарни петъци с местни плодове и зеленчуци и стабилна хотелска инфраструктура. За пребиваващите в района многодневно тя е удобна база за излети към Бързия, Чипровци и планинските пасища над цялата зона.

От Берковица е достъпен и проходът Петрохан, с пътя към Монтана на запад и пресечния маршрут към Ботевград и Средна гора на изток. Районът не е откъснат, просто е достатъчно встрани от главните оси, за да запази тишината.

Чипровци и водопадът на час с кола

Нагоре по долината, след Крибул, се нареждат поредица от малки селища, а накрая на тази нишка стои Чипровци, малкият балкански град с огромна история и неголям, но добре поддържан музей. За туриста, обосновал се в района, пътят дотам и обратно е лесна дневна програма.

Чипровският водопад е може би най-известният природен обект в тази част на Западна Стара планина. Той се поддържа от Владишки дол и пада на три степени, като последната е с около 10 метра. Достъпен е с лека кола на по-голямата си отсечка, а последните метри се изминават пеш по добре стъпани пътеки. Летните уикенди носят доста посетители, така че ако се иска по-уединено посещение, ела в работен ден или рано сутринта.

Освен водопада Чипровци пази и паметта на въстанието от 1688 година, едно от най-ранните антиосмански въстания на Балканите, жестоко потушено, но оставило дълбока следа в историческата идентичност на западните Балкани. Местният исторически музей представя тази страница с оригинални документи и артефакти. За пълното историческо четене на района Чипровският водопад и Чипровци допълват разказа, който Крибул сам по себе си едва загатва. Двата места заедно правят пълен ден, а с хубаво темпо дори ден и половина.

Поминъкът на долината

Крибул е типично планинско село, чийто традиционен поминък се е въртял около животновъдство и дърводобив. Говедовъдството в долините на Берковска планина е исторически документиран поминък, тясно свързан с наличието на горски пасища точно над горната граница на буковия пояс. Районът е включен в мрежата от пасища, използвани при сезонното преместване на стадата нагоре и надолу в зависимост от сезона, практика позната из цяла Западна Стара планина.

Тютюнопроизводство и овощарство са допълвали икономиката на малкото стопанства. Сливовите градини по долните части на склоновете дават плод с вкус, засилен от планинския климат и дневните температурни разлики. Малкото население днес (селото е изредено до под сто постоянни жители) е следствие на масовото изселване от 60-те и 70-те години на миналия век, когато мнозина са потърсили работа в Монтана и Берковица.

Днес в Крибул живеят предимно пенсионери и семейства, върнали се от градовете за по-тихо съществуване. Лятото добавя и временни жители: деца, изпратени при баби и дядовци, и градски хора, решили за един-два месеца да заменят асфалта с трева. Именно тази сезонна пулсация придава на селото характер: зиме почти пусто, лете изненадващо живо.

Как се стига

До Крибул се стига по пътя от Берковица в посока Чипровци. Трасето е асфалтирано и достъпно за всеки тип автомобил, дори нисководачите минават без проблем. Разстоянието от Берковица е около 14 километра, а от Монтана около 40 километра по добра пътна мрежа.

Пролетта и ранното лято са класическото добро време за тази долина. Реката е пълноводна, гората е в разцвет, а жегите от равнината все още не са стигнали дотук. Есента компенсира с оранжевото и жълтото на буковите листа, което превръща склоновете над Крибул в рядко гледаемо зрелище, особено в периода от средата на октомври до началото на ноември. Зимата предлага тишина и покрит с плътен сняг пейзаж, но пътят към по-горните части на долината може да се окаже хлъзгав; проверявай условията преди да се тръгне.

Важен практичен детайл: в самото Крибул няма заведение за хранене и няма магазин с редовно работно време. Всичко необходимо осигурявай предварително от Берковица: вода, храна, гориво. Именно тази подробност много добре показва с какво се занимава Крибул: предлага пейзаж, гора и тишина, а не туристическа инфраструктура.

Ако се идва от запад, по Е79, отклонението е в района на Берковица. Следва се указателите за Чипровци и Крибул. Пътят е достатъчно широк дори за по-едри превозни средства, а асфалтът е в приемливо, макар и не идеално, състояние. От Монтана разстоянието е около 40 километра по добра пътна мрежа.

-