Пещера Магурата

Пещерата Магурата е една от най-стойностните природни и културни забележителности в България, прочута с праисторическите си рисунки, положени с прилепно гуано още преди хиляди години. Скрита е в Северозападна България, близо до село Рабиша и недалеч от Белоградчик, в подножието на невисокия хълм Рабишка могила. Общата дължина на подземните ѝ галерии надхвърля два километра и половина, а благоустроеният туристически маршрут преминава през верига от огромни зали с внушителни натеци. Наред с изкуството по стените, пещерата е известна и с необичайната винарна, зреела някога в постоянния ѝ хладен климат.

Малко подземни места в страната събират на едно място толкова много история, наука и природна красота. Затова Магурата отдавна е сред задължителните спирки за всеки, който тръгне да опознае Северозапада.

В подножието на Рабишката могила

Магурата се крие в сърцето на голям варовиков масив, който изведнъж се надига насред равния релеф на Видинско. Пещерата е издълбана във варовици на възраст около сто и петдесет милиона години, отложени някога на дъното на плитко древно море. Подземните води търпеливо са се процеждали през пукнатините хилядолетия наред и малко по малко са изваяли просторните зали и коридори. Така от плътната, глуха скала се е родил цял подземен свят, който и до днес расте с всяка капка.

Над входа се издига обраслият хълм Рабишка могила, напечен от северозападното слънце и открит за ветровете от равнината. От билото му погледът се плъзга далеч на север, чак към ниската мъглива ивица на дунавския бряг. Мястото е тихо и уединено.

Повечето пътници пристигат откъм Видин, най-близкия голям град на реката. Последните километри минават през китни северозападни села, а пътят е кратък и добре обозначен.

Рабишкото езеро и древното селище

На крачка от пещерата блести Рабишкото езеро, най-голямото естествено вътрешно езеро в България. Водната му шир събира отраженията на околните хълмове и на високото северозападно небе. Бреговете привличат рибари и любители на птици, защото тук през годината гостуват десетки водолюбиви видове. През топлите месеци езерото е приятно място за разходка и почивка, далеч от градската блъсканица.

Край водата археолозите са открили следи от праисторическо селище, живяло тук още преди рисунките в пещерата. Хората са ловували, ловили риба и обработвали земята по плодородните брегове. Дирята на човека тук не се къса. Езерото и пещерата се допълват в естествена двойка, която заслужава поне половин ден.

Който подходи бавно, ще усети колко жив е бил този край в самата зора на историята.

Залите на Магурата

Магурата е сред най-обширните пещери в Северозападна България, а галериите ѝ се вият на повече от два километра и половина под земята. Благоустроеният маршрут минава през дълга поредица от огромни зали. Всяка от тях носи свое име, размер и настроение. Сред тях са Триумфалната зала, Срутището, Сталактонната зала и прочутата Галерия с рисунките. Между отделните зали се провират тесни, ниски коридори, които на моменти карат посетителя да се приведе, а после изведнъж се разтварят в нови, смайващо високи и кънтящи подземни простори.

В залите се издигат внушителни сталагмити, а от тавана висят цели гроздове сталактити, лъснали от влагата. На места двете форми се срещат и се сливат в дебели каменни колони, подпрели свода като в древен храм.

Другаде варовикът се стича на тънки, полупрозрачни завеси, които звънят при допир.

Всяка от тези форми е плод на безброй капки вода, падали тук търпеливо, капка след капка, в продължение на цели геоложки епохи, докато плътната скала се е превърнала в каменна дантела. В по-дълбоките и тъмни части живеят колонии прилепи, безшумните истински стопани на подземието.

Именно натрупаното от тях гуано някога е послужило на древния човек като боя за рисунките.

Рисунките, на хиляди години

Най-голямото съкровище на Магурата са нейните праисторически скални рисунки, които я нареждат сред най-ценните паметници от своя вид в цяла Европа. Те са изписани с прилепно гуано направо върху гладките варовикови стени на една от залите. Върху камъка оживяват танцуващи човешки фигури, ловни сцени с животни, слънчеви дискове, растения и множество странни, недоразгадани и до днес знаци, чийто смисъл учените още спорят помежду си. Учените отнасят различните пластове на изображенията към епохи от късния палеолит чак до бронзовата епоха. Това е период, който обхваща много хилядолетия непрекъсната човешка памет, вяра и всекидневен труд, запечатани безмълвно върху студения варовиков камък.

И тук идва може би най-неочакваното. Смята се, че част от изображенията образуват своеобразен слънчев календар, един от най-древните в Европа, отброявал сезоните на праисторическите обитатели. Тази находка превръща пещерата от красива природна забележителност в истински научен паметник от световно значение. Достъпът до самата галерия с рисунките е строго ограничен заради изключителната им крехкост.

Тънкият слой съсъхнало гуано се руши при най-лекото докосване, а всяка рязка промяна във влажността или температурата може да го увреди тихо и безвъзвратно, без никаква надежда за възстановяване.

Затова рисунките се показват само в определени случаи и единствено в присъствието на водач. Опазването им е дълг, който надхвърля любопитството на всеки отделен посетител. Заради стойността си Магурата отдавна е сред обектите, предлагани за престижните международни списъци на културното наследство.

Ценители нерядко я сравняват с прочути пещери като Ласко и Алтамира от другия край на континента.

Слизане под земята с водач

Пещерата е добре благоустроена, с изградени пътеки, стъпала и електрическо осветление, тъй че обхождането ѝ е удобно дори за неопитни туристи. Маршрутът обаче е сравнително дълъг за пещера у нас, затова здравите и удобни обувки тук са особено важни. Постоянната температура от около дванайсет градуса през цялата година пък прави топлата дреха задължителна дори в най-горещите летни дни.

Влизането става само с екскурзовод, на организирани групи и в предварително определени часове. През зимата посещенията понякога оредяват заради студа и по-малкия поток туристи.

През лятото пък групите тръгват често и работното време е чувствително разширено.

Проверете разписанието предварително. Достъпът с автомобил е лесен, а пред самия вход чакат паркинг и малък информационен център.

Оттам нататък подземието поема грижата да ви впечатли.

Виното, което зрее под земята

Освен с рисунките, Магурата е прочута и с нещо съвсем неочаквано за една пещера. В подземните ѝ зали десетилетия наред е зреело българско пенливо вино. Постоянната температура и високата влажност създават почти идеални условия за отлежаване, близки до онези в прочутите изби на областта Шампан. Тъкмо затова тук е почивало вино, произвеждано бавно и търпеливо по класическата бутилкова технология.

Дълбоката тишина, пълният мрак и стабилният микроклимат позволяват на бутилките да отлежават с години, без да ги смущава каквато и да е външна промяна.

Тази необичайна практика превръща пещерата в любопитна спирка и за ценителите на виното, не само за любителите на историята. Малко места в Европа могат да се похвалят с подобна жива история под земята.

Така Магурата събира на едно място праисторическо изкуство, внушителни зали и жив човешки занаят.

Това многопластово богатство я отличава ясно от повечето останали пещери у нас.

Белоградчик и скалите наблизо

На съвсем кратко разстояние от пещерата се издигат прочутите Белоградчишки скали, изваяни от вятъра и водата причудливи каменни великани. Силуетите им менят цвят с часовете. Народът отдавна е дал на най-известните от тях имена като Мадоната, Конника и Ученичката. Всяка скала носи своя легенда, предавана от поколение на поколение по тия места.

Сред самите скали е вградена и старата крепост Калето, издигана още от римляните и достроявана през следващите столетия.

Дебелите ѝ стени умело използват отвесните канари като естествена, непревземаема защита. От върха ѝ се разкрива една от най-широките и драматични гледки в целия Северозапад. Мнозина съчетават слизането в Магурата с изкачване из скалите на Белоградчик в един богат, наситен ден.

Така подземното изкуство и каменните великани над земята се сливат в общ разказ за този недооценен край.

Обувки, яке и малко търпение

Тъй като подземният климат почти не се променя, Магурата може да се посети практически по всяко време на годината. Все пак сезонът влияе осезаемо на пътя дотук и на настроението на самата разходка. Лятото е най-удобно за достъп. Под земята цари прохлада. Есента пък добавя топли багри по околните хълмове и осезаемо по-малко посетители.

Носете затворени обувки с грайфер, защото пътеките под земята са влажни и на места хлъзгави.

Вземете и топло яке заради постоянния хлад, който бързо се усеща след входа.

Под земята не пипайте натеците и не докосвайте рисунките, ако имате щастието да ги зърнете.

Движете се заедно с групата и следвайте внимателно указанията на водача.

Съчетайте посещението с разходка покрай Рабишкото езеро и с още подземни приключения от обзорните Пещери в България.

Наблизо остава и ледената Леденика край Враца, която лесно се вписва в една обиколка из Северозапада.