Склаве

Склаве е едно от онези малки западнобългарски села, за които не пишат пътеводителите, но хората, попаднали там веднъж, се връщат отново. Сгушено в землището на Община Ковачевци и Област Перник, то пази усещането за България, която все по-рядко се среща по-близо до градовете: тясна долина с ридове покрити с дъбов и габъров лес и въздух, в който липсва всичко излишно.

Населеното място е малко по брой жители, но стои на пресечната точка на няколко маршрута, свързващи Пернишкото поле с Кюстендилската котловина. Именно тази случайна стратегическа позиция е дала на Склаве неочаквано богат контекст: в близост минава трасето на историческия път покрай Струма, около него се простира Конявската планина, а на не повече от десетина километра реката пробива прочутия Земенски пролом. За туриста, дошъл тук с готовност да гледа и да ходи пеш, всичко това е повече, отколкото се очаква от едно толкова тихо място. Западна България изобщо има навика да изненадва именно така, с мащаб, скрит зад скромен фасад.

Струма под Конявска планина

Реката е централният герой на тази местност. Струма протича в близост до Склаве и оформя тясната долина, в която селото е наредило своите къщи и ниви. Коритото тук не е нито бурното, нито широкото Струма от по-нататък, а спокойна планинска вода с бистро дъно, покрита на места с върбалак и елши, а по-нагоре по склоновете дъбовите гори минават незабелязано в широколистна смес с габър и ясен.

Конявска планина се издига на север и изток. Тя не е висока в алпийски смисъл, но е хубава с тази специфична хубост на ниските западнобългарски планини: гъста, непрозрачна гора без туристическа претрупаност, с пътеки, по които почти не срещате хора. От по-високите й части се отварят гледки към Пернишкото поле, а в ясен ден на хоризонта се очертава Витоша. Това е планинска среда за разходки в спокоен темп, без алпийско оборудване, без маркирани веломаршрути, просто с добри обувки и ориентация. За хората, уморени от претъпканите маршрути около столицата, Конявска е освежаваща промяна.

Селото е обградено от хълмист терен, характерен за прехода между котловините. Тук релефът никога не е монотонен: ридове се сменят с малки суходолия, а всеки завой на пътя отваря различна гледка към долината под него. Есента прави пейзажа особено изразителен, когато широколистните гори придобиват тази комбинация от охра, тъмночервено и зелено, характерна за Западна България и почти непозната по Черноморието.

За природолюбителя, търсещ тишина без компромис, Склаве и Конявска в комбинация дават точно това. Липсата на масов туризъм тук не е недостатък, а особеност, която следва да се цени, докато все още я има.

Земенският пролом на десетина километра

Ако пристигнете в Склаве с нагласата, че едва ли има какво за гледане наоколо, Земенският пролом ще ви разубеди бързо. Той е на не повече от десетина километра по долината, и е едно от природните явления в западна България, за чието посещение наистина си заслужава да направите специален отбив, дори да не сте планирали нощувка в района.

Проломът е дълбок и тесен разрез на река Струма с дължина от 22 километра, свързващ Кюстендилската и Радомирската котловина. Скалите тук падат стръмно към водата, по-стръмно отколкото изглежда на снимка, и ако следвате пътя покрай реката в ранни часове, когато сенките още лежат в дъното, имате шанса да видите нещо доста рядко за българската природа: река в ждрело, непокътната и необлагородена с туристически удобства. Водата удря в скалите, птиците се чуват от гората горе, а шумът на пролома заглушава всичко останало.

До Земен стигате бързо по третокласен път, а от там е лесно да включите разходката покрай пролома в маршрута. Трасето покрай реката е достъпно за обикновени автомобили и частично може да се извърви пеш. Имайте предвид, че теренът по-надолу край водата е неравен и мокър.

Земенският манастир и средновековният кръг

В Земен на километър от центъра стои Земенският манастир „Свети Йоан Богослов”, основан в 11 век и съхранил стенописи от 14 век, за чиято художествена стойност специалистите спорят отдавна: библейски сцени с характерна иконографска смелост, оцелели въпреки вековете и безредиците. Манастирът не е действащ, но е отворен за посетители и поддържан. Самото пространство около него е тихо и засенчено дори в горещ ден, с дебели каменни стени, захлупили вътрешността от летния пек.

Ако разглеждате средновековния край по-обстойно, на около 3.5 километра от Земен е Жабленският манастир „Свети Йоан Предтеча”, а малко по-нататък е Пещерският „Свети Николай”, и двата действащи. Трите обекта се обхождат в рамките на едно полудневно шофиране, ако изходната ви точка е Склаве или самия Земен, и заедно очертават плътен религиозно-исторически слой в иначе природен пейзаж.

Наблизо се намират и останките на средновековната крепост Землънград, наредена на полуостров в Струма на около 5 километра от Земен. Тя съществува поне от 13 век, а данни сочат дейност на обекта и от много по-рано. Разкопките са скромни, но позицията на крепостта сред скалите и водата говори сама по себе си дори без археологически надписи.

Язовир Ковачевци и водата в пейзажа

Ковачевци е общинският център, на около 10 километра от Склаве. Едноименният язовир, изграден по поречието на Струма, е сравнително нов обект в пейзажа, но вече е интегриран в него така, че изглежда като природен. Водното огледало обграждат планинските ридове и особено в пролетта, когато горите са с нова зеленина и снегът по по-високите части едва е стопен, видът от пътя над язовира е от онези, за които не ви трябва специален повод да спрете колата.

Около самия язовир средата е хубава за спокойни разходки край водата. Липсата на развита туристическа инфраструктура тук означава, че имате брега почти само за себе си. За риболовци язовирът представлява интерес от съвсем практично естество и е известен в тесни кръгове, без претенции за масовост.

Пролетта е може би най-богатото време за тази местност. Реките пълнеят, горите зеленеят, а по склоновете на Конявска и прилежащите ридове имате шанс да видите пролетното цветене, което по тези латитюди трае по-дълго, отколкото долу в полето.

Ковачевски бани и минералната вода в равнището

Не особено далеч от Склаве, в землището на Ковачевци, съществуват минерални извори, известни като Ковачевски бани. Водата е с умерена температура и без претенции за балнеологичен лукс, но за туриста, прекарал деня по планинските пътеки около Конявска, тя е точно достатъчна.

Западна България е богата на топли извори, разпръснати из котловините между Перник и Кюстендил. Самият Кюстендил е известен с лечебните си минерални бани от римско време, и е на около час шофиране от Склаве. За почиващите в района маршрутът към Кюстендил лесно се нанизва към останалите обекти по долината.

Хубавото на маршрутите с начало Склаве е именно тази гъвкавост: проломът, манстирите, язовирът и баните се вписват в различни комбинации в зависимост от разполагаемото ви време и интереси, без да изискват многодневно планиране.

Перник, Кюстендил и как да стигнете до Склаве

Перник е областният град, на около 35-40 километра от Склаве по директния маршрут. Той не е туристическа цел сам по себе си, но функционира като удобен логистичен хъб: снабдяване, транспортни връзки и базата, ако изберете да наредите обиколката на западна България оттам. От Перник до Склаве пътят минава покрай Breznik и характерния за тази зона хълмист пейзаж, смесен между земеделски земи и иглолистни ленти по ридовете.

Ако идвате от посока Кюстендил, пътят е дори по-приятен: преминавате покрай Земенския пролом и влизате в долината откъм юг, с пролома зад гърба и Конявска пред очите. Общото разстояние от София е около 60-70 километра, което прави Склаве и цялата зона около Ковачевци лесно достижима за еднодневна или уикенд обиколка без нощуване.

Тази западна ивица на Пернишка Област е останала встрани от масовия вътрешен туризъм, но точно това е причината, поради която носи нещо, което по-натоварените дестинации вече нямат: спокойствие, хора, которым не им е все едно кой идва на гости, и природа, в която все още можете да се ориентирате по реката, а не по указателите.

Любопитен детайл за ориентация: в съседната Земенска котловина теренът е достатъчно равен, за да усетите рязкото встъпване в пролома по изменението на скоростта на реката. Тази природна граница между котловина и ждрело се усеща физически дори от автомобила и е нещо, заради което маршрутът от Склаве надолу по Струма изплаща времето, вложено в него, с лихва.

-

Въпроси и отговори за Склаве

В коя Община и Област се намира Склаве?
Склаве е село в Община Ковачевци, Област Перник, в западната част на България.

Кои са най-близките забележителности до Склаве?
Земенският пролом, Земенският манастир „Свети Йоан Богослов”, язовир Ковачевци и Ковачевски бани са на не повече от десетина километра. Всички се обхождат в рамките на един ден.

Подходящо ли е Склаве за туризъм сред природата?
Да. Селото е отправна точка за разходки из Конявска планина и по поречието на Струма. Теренът е достъпен без специализирано оборудване, а природната среда е запазена и непретрупана с туристическа инфраструктура.

Как да стигна до Склаве от София?
От София се поема по магистрала „Люлин” до Перник, след което се следва пътят за Ковачевци и Земен. Пътуването е около 60-70 минути в зависимост от изходната точка в столицата.