Бунцево

Бунцево е малко планинско село в западния дял на Стара планина, скрито в едно от онези кътчета на страната, до които повечето хора стигат случайно, а после не съжаляват. Селото е в община Берковица, Монтанска област, и дели тишина с горите и рекичките, спускащи се от балканските склонове наоколо. Малко на брой жители, широко небе и горски пътеки, по които крачи само онзи, който наистина е потърсил спокойствие. Бунцево предлага тъкмо онова, за което много хора теглят нагоре от градовете, но не винаги намират.

Намирате се в хълмисто-предпланинска зона, на около 600-700 метра надморска височина. Оттук се открива добър достъп до по-стръмните хребети на Западна Стара планина. Самата Монтанска област е по-рядко срещана в туристическите справочници спрямо съседните Врачанска и Видинска, но тъкмо тази пренебрегнатост е пазила тези места в по-непокътнат вид. Тук не са съграждали крепости и не са водили битки, от които да остане поменик в учебниците. Бунцево е правело това, което векове наред са правили малките балкански села: гледало нивята, пасяло добитъка по ливадите и оцелявало. И именно в тази незаписаност е притегателната му сила за онези, на които масовият туризъм е спрял да стига.

Бунцевска река и горите по нейните брегове

Около селото тече рекичка, чиито води слизат от по-висогорските части на балкана. Малка, камениста, бистра, от онзи тип потоци, край които се спира неусетно, само за да чуете как бълбука, и после не знаете как е минал половин час. По бреговете горите са гъсти и смесени: дъб, габър, цер в по-ниските части, а нагоре към хребетите влиза бук и дори ела по-нагоре.

Тези гори не са туристически обект с табла и маркирани екопътеки. Точно затова имат нещо, на което масовите дестинации не могат да се похвалят: истинска, неразтревожена природа. Разходката покрай реката не изисква карта и не ви поставя на опашка зад група с туристически гид. Поемате надолу по долината или нагоре по склона и селото постепенно изчезва зад горите. Звуците, до които сте привикнали в градска среда, остават отзад някъде след третия завой.

Пролетта тук е особено красива. Снегът по върховете още не е съвсем стопен, а в ниското вече цъфтят крайречните дървета. Водата е пълноводна и шумолива, и в ранния следобед свети срещу слънцето по начин, за който фотографите щяха да идват специално. Есента пък превръща гората в нещо, за което градският жител специално тегли нагоре. Буковите листа се оцветяват в топъл охра, каквото не може да се смесва с думи и трябва да се види на живо. Между октомври и ноември, когато повечето туристически места вече са затворили или изпразнели, районът около Бунцево е в пика на визуалната си красота.

В сянката на Берковица и западнобалканската традиция

Бунцево не е изолирано от по-широкия свят на Монтанска област. На двадесетина километра е Берковица, малкият, но оживен планински град, чийто пазар и улици предлагат всичко необходимо за ежедневието. По-надалеч, но пак в обхвата на еднодневна обиколка, е Монтана, областният център с по-пълна инфраструктура.

Западна Стара планина е може би най-малко опознатата туристически верига в цяла България. Тя няма нито шумния блясък на Рила, нито мистиката на Родопите. Затова пък предлага нещо друго: усещане за ненатовареност, за пространство, което още не е разпределено между туристически агенции и хотелски вериги. Бунцево е типична точка в тази непретупкана верига.

На запад от района е легендарното злато на Чипровци. Не само сребърните и златни изделия, прочути от вековете, но и историята на Чипровското въстание от 1688 година, един от малко познатите, но трагични епизоди на българската съпротива срещу османската власт. Чипровци е на около 40-50 километра западно и с удобство се включва в маршрут, ако идвате в района за повече от ден. Бунцево и околните планински села дялат с Чипровци онзи западнобалкански дух: дух на хора, живели малко по-далеч от главните пътища и точно затова запазили повече от самите себе си. Историята на планинското население тук не е история на войни и въстания, а на трудолюбие, на преходи с добитъка, на занаяти предавани от баща на син в малки дворове с портата откъм гората.

Поминъкът на едно планинско село

Животновъдството и дребното земеделие са белязали ритъма на Бунцево по-дълго, отколкото могат да помнят живите хора. По ливадите около селото и сега може да срещнете стада, основно говеда и овце, каквито са нормалната гледка в тази по-хладна и влажна планинска среда. Кошерите също не са необичайна гледка в района. Планинският мед от тази част на Западния Балкан е с концентриран, богат вкус, белязан от дивото цвете по склоновете: бял равнец, жълт кантарион, синя горска какула.

В годините след 1990 голяма част от младите напуснаха. Останаха предимно по-възрастните, привържениците на земята и онези, на които животът в планината стигна за компания. Тази демографска картина е обща за стотиците малки села в балканските общини. В Бунцево тя не поражда тъга, поражда тишина, а тишината, ако сте стигнали дотук с кола, е именно онова, за което сте дошли. Не всяко ценно нещо се рекламира на магистрален билборд. Понякога ценното е там, където никой не е мислил да поставя надписи.

Дребното земеделие тук е предимно за лични нужди: картофи, зеленчуци в малки градинки, овощни дървета по дворовете. Сливи и ябълки зреят в края на лятото с онзи плодов аромат, за какъвто в супермаркета можете да платите двойно, без да получите нищо близо до него. Тук плодовете зреят в собствен ритъм, не в оранжерии и складове.

Преходи от Бунцево към Западния Балкан

Истинската туристическа стойност на Бунцево се крие в достъпа до неизходени терени и в близостта му до по-известни точки в Монтанска и Врачанска област. За пешеходния турист, готов да носи раница, да следва горска пътека без маркировка и да спи без резервация в хотел, тази западна планинска дъга е неразкрита скъпоценност.

Враца и Врачанският балкан са на около час и половина с кола, достатъчно близо, за да се комбинира посещение на Бунцево с преход по-нагоре. По-близо е и районът на Георги Дамяново, откъдето маршрутите се свързват с прохода Петрохан и по-нататъшните планински пътеки. Планиращите многодневни преходи в Западна Стара планина много добре могат да включат Бунцево като отправна точка или нощувка по маршрута.

Добре дошли са и фотографите. В ранните утринни часове мъглата лежи по долините около Бунцево по начин, по който трудно може да се хване на снимка, ако не сте тук именно тогава. Светлината след изгрева пробива между чуковете и преоткрива селото всеки ден наново. Тази дифузна, влажна утринна светлина е фотографска находка, особено в периода от юли до октомври, когато температурите не карат никого да се мотае излишно.

Пътят до Бунцево и как да планирате посещение

До Бунцево се стига по четвъртокласен път, отбиващ се от главния маршрут в района на Берковица. Пътят не е без изненади: в едни сезони добре поддържан, в други изпотрепан от зимата и ранната пролет. С нисък клиренс не е препоръчително, особено когато размразеният терен зарязва пътното покритие. Но тъкмо тази лека недостижимост пази Бунцево от онова превръщане в туристически обект, което е убило характера на много красиви места.

Идете с нормален клиренс, добро гориво и без бързане. Около Бунцево времето тече по-бавно от пътното разстояние. Вземете вода от Берковица, защото в самото село не разчитайте на магазин. Планирайте пристигане достатъчно рано, за да имате светлина за разходката и да се ориентирате в терена преди да е потъмняло. Нощем тук е тъмно с тъга: без градско осветление небето се отваря с такъв пробив от звезди, какъвто в низината не можете да видите.

Ако планирате посещение в района, добре е да съчетаете Бунцево с Берковица, откъдето лесно се стига и до другите интересни точки на Монтанска област. Самата Враца с прочутия си Врачански пролом и скалните маршрути около него е логична следваща спирка за онези, на които едното село не им е достатъчно. Западният Балкан е поредица от такива места: всяко само по себе си тихо и скромно, а заедно образуват маршрут, за какъвто си заслужава да се отделят не по-малко от три дни.

-

Въпроси и отговори за Бунцево

В коя административна единица се намира Бунцево?
Бунцево е село в община Берковица, Монтанска област, в западния дял на Стара планина.

На каква надморска височина е Бунцево?
Селото е в хълмисто-предпланинска зона, приблизително на 600-700 метра надморска височина, в подножието на по-стръмните части на Западния Балкан.

Какво може да се прави около Бунцево?
Пешеходни разходки покрай рекичката и в горите около селото, наблюдение на природата и фотографиране на планински пейзажи. За по-организирани преходи районът около Берковица и Георги Дамяново предлага маркирани маршрути към по-високите части на Западна Стара планина.

Кое е най-близкото по-голямо населено място до Бунцево?
Берковица е на около 20 километра и е основният административен и търговски център за района. По-нататък е Монтана, областният град.