TravelAgency.bgТуристическа енциклопедия · от 2015

Лозеница

В пътеводителя за Лозеница
  1. Накъде гледа Лозеница и кое е наоколо
  2. Природен парк Странджа, горски свят около селото
  3. Традиционната странджанска архитектура на селото
  4. Нестинарската традиция в странджанския пояс
  5. Преображенското въстание и паметта на Странджа
  6. Горски маршрути, тихи реки и нощното небе
  7. Въпроси и отговори за Лозеница

Лозеница е малко българско село в Община Царево, Бургаска област, наредено сред гъстите горски масиви на югоизточния ъгъл на страната. Ако търсите тишина, автентичен странджански дух и пейзаж, в който векове наред нищо не се е променило до неузнаваемост, тук е точното място. Гостите на Лозеница не идват за плаж или нощен живот. Те идват заради гората, въздуха и онова усещане, че светът може да бъде и много по-тих от всичко познато. Странджа е специфична и различна от всяка друга българска дестинация, и Лозеница е едно от местата, в които тази разлика се усеща с цялото си тегло.

Накъде гледа Лозеница и кое е наоколо

Селото е наредено в полите на Странджа, на надморска височина около 150 метра, заобиколено от вековни дъбови и горунови гори, характерни за тази единствена по рода си планина в България. Административно Лозеница спада към Община Царево и Бургаска област. Малко Търново е най-близкият административен и стопански център, на около 20 километра на запад по планинските пътища. Там може да намерите пазар, аптека и исторически музей, преди да се потопите в тишината на по-малките селища наоколо.

До селото се стига по асфалтиран горски път, отклонен от основната ос Малко Търново, Царево. Пътят минава покрай гъсти горски масиви и сам по себе си е малко пътешествие преди да сте стигнали до дестинацията. Южните склонове на Странджа са само на около 30 километра от Черноморието в посока Приморско, така че комбинацията море плюс Странджа е съвсем реалистична при посещение с няколко дни.

Най-близките села са Бродилово, Кондолово и Граматиково. Всички те принадлежат към същото очарователно и слабо населено пространство на вътрешна Странджа, в което Лозеница се е наредила спокойно и без излишна суетня. Районът е гъсто осеян с малки черкви, параклиси и кръстове, разпръснати из горите, всеки от тях разказва история, ако се знае кой да се попита. Местните жители са малко, но са искрено приветливи към гости, които идват с уважение към природата и бавния темп на живот тук.

Природен парк Странджа, горски свят около селото

Лозеница е буквално обхваната от горите на Природен парк Странджа, най-големия природен парк в България с площ над 116 000 хектара. Това не е просто число на хартия. За посетителя то означава, че от последните къщи на селото до плътна гора има метри, не километри. Нищо в Лозеница не е откъснато от природата, тя е навсякъде наоколо, и горе, и долу по склоновете.

Горите около Лозеница са смесени, предимно от горун и благун, на места с примес от леска и дива ябълка. Разнообразието от птици е изключително, тук гнездят редки видове, включени в европейски защитни списъци, и орнитолозите намират района за едно от по-интересните места в Бургаска област. Маршрутите, преминаващи покрай и около селото, водят към речните корита и долините на малките притоци в тази отсечка на Странджа. Теренът е умерено хълмист, маршрутите са достъпни и за хора без планинарски опит.

Горещите летни месеци тук са значително по-поносими, отколкото на морето или в низината. Гористото покривало задържа влагата и прохлада, а в малките речни долини дори в юли-август въздухът е свеж и леко влажен. Тези, които комбинират морска почивка с ден-два в Странджа, казват, че Лозеница изглежда като друга страна.

Традиционната странджанска архитектура на селото

Онова, което прави дори бегъл поглед върху Лозеница запомнящ се, е начинът, по който е застроено. Характерните за Странджа жилищни сгради са двуетажни, с масивни стени, обковани с дъбова дъска, и широки стрехи. Прозорците са малко и малки, а единственият по-широк отвор е входната врата. Архитектурата е пряко следствие от климата и начина на живот на хората, населявали тези гори векове наред, когато задебеляването на стените е означавало оцеляване в студената зима.

Такъв тип строителство е запазен и в съседните Бродилово, Кости и Малко Търново. За разлика от черноморските курорти с тяхната масова нова застройка, вътрешността на Странджа е пощадена от строителния бум на последните десетилетия. Лозеница е запазила облика си в степен, която рядко се среща другаде в България.

Разходката по улиците на Лозеница е разходка назад. Дворовете са широки, с каменни огради, а пред старите сгради нерядко се срещат стари орехи и дюлеви дървета. В редица дворове има кладенци, все още използвани. Именно тази цялостна картина, а не само изолирана забележителност или паметник, е причината да се ходи на такива места. Туристът, търсещ автентичност, ще намери тук нещо, за което се плаща скъпо в обновените „туристически” села, а тук просто съществува.

Нестинарската традиция в странджанския пояс

Лозеница се намира в сърцето на нестинарския пояс на Странджа, ареала, в който древната традиция на ходене по жар е жива и до днес. Макар самото нестинарство да е най-тясно свързано с Бродилово и съседните села, то е неделима обща памет на целия странджански регион, включително Лозеница и нейните околни селища.

Лятото в тази зона е белязано от ритуали, в центъра на които е огънят и специфичната музика, гайда и тъпан в характерен ритъм, различен от всяко друго музикално наследство по нашите земи. Нестинарството е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, а Странджа е неговото ядро. За гостите, попаднали на нестинарски събор в района през юни, преживяването е от тези, за които след години ще се разказва.

Не всяко лято е лесно да се планира посещение в точния момент. Но ако се успее да се нареди дните така, че да се съвпадне с ритуалите, а те се провеждат около Еньовден на 24 юни, ще се види нещо, което никое музейно представяне и никой документален филм не може да предаде по начина, по който се преживява на живо.

Преображенското въстание и паметта на Странджа

В началото на август 1903 година в цялата Странджа се вдига въстание. Преображенското въстание е сред най-масовите въоръжени прояви в тракийската история на 20-ти век и е тясно свързано с усилията на ВМОРО за освобождение на Тракия. Лозеница и цялата околност се намират в зоната на въстанието, а последвалите наказателни действия опустошават редица странджански села до основи.

Въстанието потъпква и отминава, но паметта остава. Параклисите и каменните кръстове, разпръснати из горите около Лозеница, мълчаливо отбелязват минали трагедии. Малко Търново е центърът, в който тази история е събрана и документирана, тамошният исторически музей притежава богата колекция от свидетелства за Преображенското въстание и е задължителна спирка за всеки, пристигнал в района.

За всеки гост, интересуващ се от историята на Странджа, маршрутите около Лозеница имат и историческо измерение освен природното. Средец е друго ключово място в тази история, лежащо по-на запад в Бургаска област, и двете селища заедно очертават мащаба на борбата на тракийските българи.

Горски маршрути, тихи реки и нощното небе

Реките на Странджа текат тихо, но постоянно, а малките им притоци около Лозеница са достъпни за разходка по бреговете им. Крайречната растителност е гъста и свежа, и тук-там се срещат малки бързеи и водопадчета, достатъчни да освежат следобед в горещо лято. Хората, пристигащи от Бургас или от крайбрежните курорти, намират тези малки реки за нещо почти приказно, чисти, студени и съвсем непретенциозни. Никой не ги е оградил, никой не продава влизане. Просто вода и камъни и тишина.

Сред горите около селото се пресичат маршрути, подходящи за колоездачи и пешеходци. Странджа е сред малкото планини в България, в която конни бази и предлагането на ездитурски услуги е реална опция. Нощуването в Лозеница се различава коренно от хотелския престой: кукуригането на петел сутринта, миризмата на дъбова гора и пълната липса на светлинно замърсяване правят нощното небе над Лозеница зрелище само по себе си. В ясна нощ Млечният път се вижда без телескоп, плашещо близо и плашещо красиво.

Зимата в Лозеница е сурова и влажна, но не скучна. Горите са в друго измерение, когато са покрити с мъгла и сняг, и дори разходка от час по замръзналите горски пътища е напълно различно преживяване от всичко друго. Пролетта е може би най-богатото визуално преживяване, горите се будят постепенно, а разцъфналата подлесна растителност покрива земята в ниска зеленина седмици преди листата по вековните дъбове да са разтворени напълно. Есента пък превръща склоновете в мозайка от ръжда, злато и тъмна зелена четка, която е задължителна за фотографите, избрали Странджа за своята дестинация.

-

Въпроси и отговори за Лозеница

В коя административна единица се намира Лозеница?
Лозеница е село в Община Царево, Бургаска област, и попада изцяло в границите на Природен парк Странджа.

Как се стига до Лозеница?
Достъпът е по асфалтирани горски пътища, отклонени от трасето Малко Търново, Царево. Препоръчително е превозно средство с добра проходимост, особено при влажно или зимно време.

Каква е природата около Лозеница?
Около селото се простират смесени вековни гори от горун и благун в рамките на Природен парк Странджа, най-голямата защитена природна зона в България. Районът е изключително богат на птици и редки растителни видове.

Свързана ли е Лозеница с нестинарството?
Селото е в нестинарския пояс на Странджа. Самото нестинарство е жива традиция в съседните Бродилово и Кости, но е обща памет на целия регион и е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното наследство. Ритуалите се провеждат около Еньовден.

Пътуване до Лозеница

Цялото пътуване на едно място, съвсем скоро.

Търсиш почивка или екскурзия до Лозеница?Очаквайте скоро
Хотели в ЛозеницаКъде да отседнеш
Екскурзии и билети в ЛозеницаПреживявания на място
Кола под наем в ЛозеницаСвободно придвижване
Трансфер до ЛозеницаОт летището до хотела
Пътна застраховка за ЛозеницаСпокойствие по пътя

Подбираме надеждни доставчици за всяка услуга. Очаквайте съвсем скоро.

Често задавани въпроси

Къде се намира Лозеница?
Лозеница е малко село в Община Царево, Бургаска област, наредено сред гъстите горски масиви на югоизточния ъгъл на страната, на надморска височина около сто и петдесет метра. Попада изцяло в границите на Природен парк Странджа. Малко Търново е най-близкият административен център, на около двайсет километра на запад.
Каква е природата около Лозеница?
Около селото се простират смесени вековни гори от горун и благун в рамките на Природен парк Странджа, най-голямата защитена природна зона в България с площ над сто и шестнайсет хиляди хектара. Районът е изключително богат на птици и редки растителни видове. Гористото покривало прави летните месеци значително по-поносими, отколкото на морето.
С какво е характерна архитектурата на селото?
Характерните за Странджа жилищни сгради са двуетажни, с масивни стени, обковани с дъбова дъска, и широки стрехи, с малко и малки прозорци. Този тип строителство е пряко следствие от климата, когато задебеляването на стените е означавало оцеляване в студената зима. Вътрешността на Странджа е пощадена от строителния бум и Лозеница е запазила облика си.
Свързана ли е Лозеница с нестинарството?
Селото е в нестинарския пояс на Странджа. Самото нестинарство е жива традиция в съседните Бродилово и Кости, но е обща памет на целия регион и е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното наследство. Ритуалите с ходене по жар, гайда и тъпан се провеждат около Еньовден на двайсет и четвърти юни.
Как се стига до Лозеница и какво още си струва да се знае?
Достъпът е по асфалтирани горски пътища, отклонени от трасето Малко Търново, Царево, като е препоръчително превозно средство с добра проходимост при влажно време. Южните склонове на Странджа са на около трийсет километра от Черноморието в посока Приморско, така че съчетанието море и планина е реалистично. Районът пази и паметта на Преображенското въстание от 1903 година.
Оценка на читателите
4.4/5
от 100 читателски мнения
Дайте своята оценка:
Питай нас първо

Твоето следващо пътуване започва тук

Стотици проверени места в България и по света, описани от български поглед. Намери своето и тръгни подготвен.