Враня

Враня е малко западнобългарско село в Община Земен, Област Перник, настанено по течението на река Струма, само на няколко километра от Земенския пролом. Землището му граничи с някои от най-интересните природни кътчета на Западна България, а животът тук се е завил около водата и планинските склонове откакто в тези земи е имало хора. За пътешественика, който не търси морски плаж или ски писта, а иска да усети старата българска провинция с нейното спокойствие и автентичност, Враня е точната спирка. Мнозина минават покрай него по пътя за Земен или Кюстендил и не се сещат да спрат, именно затова остава тихо и незасегнато.

Враня стена, скалата над реката

Малко места в Западна България предлагат такова съчетание на вода и скала, каквото ще намерите край Враня. Непосредствено до селото се издига Враня стена, висока варовикова скална стена, която Струма е прорязала векове наред, изваяла тесния си пролом с търпение, измервано в геоложко време. Реката тук не е бурна, но е стегната и бърза. Отразява хоризонта в зеленикаво и шуми достатъчно силно, за да не чувате нищо друго, освен собствените си мисли и птичия говор от храсталака по брега.

Скалата над нея е почти отвесна и е забележима от пътя дори за онзи, който просто минава, трудно е да не спрете да я погледнете. Любителите на трекинг и скално катерене познават Враня стена от години. Маршрутите по нея не са официално обезопасени за масов туризъм, но именно затова запазват суровия характер, заради който хората идват. Гледката към Струма отдолу, с тясната ивица зеленина по бреговете, е особено впечатляваща в следобедния час, когато слънцето облива скалите в топъл охра, а сенките по дъното на пролома стават дълги и сини.

Не е нужно да сте опитен катерач, за да оцените Враня стена. Достатъчно е да застанете в полите й и да вдигнете поглед нагоре. Размерът й е едновременно успокоителен и малко смущаващ, точно достатъчно, за да ви напомни колко малки са човешките мащаби пред тези на реката и времето. Варовикът е светъл, почти бял на пряка слънчева светлина, и контрастът с тъмнозеленото на Струма под него е от онзи вид, заради който излизате от колата и оставате на едно място по-дълго от планираното.

Земенският пролом, по течението на Струма

Земен е на около 5 километра, и оттам до Враня може да се мине пешком по трасето, което следва Струма. Проломът с дължина над 22 километра свързва Радомирската и Кюстендилската котловина и е едно от малкото места в България, където железопътна линия, автомобилен път и пешеходна пътека се нанизват успоредно по тесен речен коридор. Ходенето по пролома не е сложно технически, но е физически изразително, планинските стени ту се смъкват към реката, ту се отдръпват, и пейзажът се мени на всеки завой.

Оттегленото положение на Враня в Земенската котловина означава, че по пътя има малко хора. Именно това е неговото предимство. Може да минете целия маршрут до Земен сутринта и да се върнете по-спокойно следобед, без да срещнете тълпи. Ако пък сте с велосипед, теренът е достъпен и до голяма степен плосък в частта покрай реката, което прави маршрута приятен и без претенции. Птиците са богато представени в тази речна влажна зона, ако имате бинокъл, лесно ще вземете десетина вида само за едно сутринно излизане.

Проломът е впечатляващ по всяко годишно време. През март и април водата е голяма и реката изпълва цялото корито. Лятото шумолящите тополи по бреговете превръщат прохода в зелен тунел. Есенните цветове са, може би, най-добрата версия, когато жълтото и ръждивото се четат ясно на фона на сивите варовикови стени.

Земенският манастир и неговите стенописи

Земенският манастир „Свети Йоан Богослов” се намира на около километър от Земен и е основан през 11 век. Стенописите вътре в него са сред малкото запазени в България образци на средновековна живопис от 14 век и заслужават много повече внимание, отколкото обикновено получават. Посещението от Враня е удобно, отивате с кола или пеша, разгледвате и се връщате без да е нужно да планирате отделен ден.

Самата сграда е масивна и ниска, притисната между скалите по начин, по който средновековните строители са умеели да намират правилното място. Вътре е хладно дори в горещо лято. Камбанарията стои малко встрани от основната сграда и е видима от пътя. Ако обичате средновековна история, тук ще намерите нещо за размисъл след всяка снимка, що се отнася до историческата стойност на стенописите, критиците ги поставят в едно семейство с онези от Боянската църква, макар и мащабите да са по-малки.

Посещението може лесно да се комбинира с разходка из самия Земен и след това, с обратния маршрут по реката обратно до Враня. Три часа са напълно достатъчни за всичко.

Жабленският и Пещерският манастир наоколо

Районът около Враня е гъст с малки мана стирски комплекси, разпръснати из горски местности. На около 3 километра и половина от Земен стои Жабленският манастир „Свети Йоан Предтеча”, средновековен, добре запазен и действащ. Климатът тук е сравнително мек за западнобългарски стандарт и дори в края на есента полянките около него са зелени, а дъбовата гора по склоновете над него задържа листа по-дълго от повечето видове. Монасите са гостоприемни, а тишината в двора в делничен ден е от онзи вид, до която не се стига с усилие, а просто съществува.

На обратния път от Жабляно може да включите в маршрута и Пещерския манастир „Свети Николай” в местността Ореховец. Той също е средновековен, реновиран е през 19 век, но опожарен по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) и отново възстановен след нея. Позицията му в местността Ореховец е живописна, склонът е стръмен, дърветата са стари, а малкият комплекс е вкопан в терена така, че изглежда като негова естествена продължение.

И трите обекта се вписват в един ден, ако тръгнете рано. Да се нареди три средновековни места в едно планинско пътуване без да се прекоси повече от десетина километра е рядка привилегия, и районът около Враня го позволява.

Крепостта Землънград и следите по Струма

Пет километра от Земен, в достъпна близост до Враня, се издигат останките на средновековната крепост Землънград. Разполжена на полуостров в Струма, тя може да е съществувала поне от 13 век, а данните за строежи на това място сочат още към 4 век. Досега не са провеждани систематични разкопки, което я прави по-скоро археологическо усещане, отколкото туристически маршрут с пътеводителни табели.

Именно липсата на туристическо оформление е нейната сила: стоите пред камъните и сами трябва да решите как да ги наредите в история. Откритите основи на жилищни и стопански сгради, стена и кула говорят за укрепено средище с военна функция, крепостта е охранявала прохода на Струма и е контролирала движението по него. Реката е видима от останките и гледката надолу по течението, с тясното речно корито между планинските стени, разяснява без излишни думи защо именно тук е имало крепост.

Ако имате навик да се отбивате в подобни непретенциозни исторически места, Землънград е точно такова. Не изисква специална подготовка, не впечатлява с размер, но остава в паметта като едно от онези места, в които сте чувствали реалния обем на времето.

Перник и по-широкият регион

Перник е областният център, отстоящ на около 35 километра на изток, и е естествената врата към Враня за повечето посетители. Разстоянието е малко, но пейзажът се мени осезаемо, от по-индустриалния характер на Перник котловината се отваря постепенно, реката се стеснява и навлизате в съвсем различен свят. Именно тази ненасилствена промяна в пейзажа е нещото, което прави пътуването до Враня и Земен различно от стандартната еднодневна екскурзия от областния град.

За тези, които искат да съчетаят Враня с нещо по-различно, малко по-нагоре в областта е Ковачевци, малка и до неузнаваемост известна природна забележителност, достойна за включване в едносменичен маршрут. Ако планирате да останете в района по-дълго, Радомир на около 25 километра предлага по-голяма база за настаняване с лесен достъп до Враня и Земен за дневни излети.

Районът няма лукс. Няма атракции, модерна инфраструктура или дестилирано туристическо преживяване. Има река, скала, средновековна история и спокойствие, което в днешно време е достатъчно рядко, за да бъде само по себе си причина за пътуване.

-

Въпроси и отговори

Враня в коя община се намира?
Враня е село в Община Земен, Област Перник, в западна България.

Каква е Враня стена?
Враня стена е висока варовикова скална стена над река Струма, непосредствено до селото. Позната е сред любители на трекинг и скално катерене заради суровия си характер и гледката към пролома.

Близо ли е Земенският манастир до Враня?
Земенският манастир „Свети Йоан Богослов” е на около 5-6 километра от Враня, при съседния град Земен. Достъпен е с кола или пешком по маршрута покрай Струма.

Добро ли е Враня за еднодневна екскурзия?
Да. Враня стена, Земенският пролом, трите манстира и крепостта Землънград се побират в наситен, но изпълним маршрут за един ден при ранен старт от Перник или Радомир.