TravelAgency.bgТуристическа енциклопедия · от 2015

Сушица

В пътеводителя за Сушица
  1. Река Сушица и животът край нея
  2. Невестинската крепост и средновековното наследство
  3. Пътят към Земенския пролом
  4. Конявска планина, гористият хоризонт на изток
  5. Невестинско между Струма и Кюстендилско

Сушица е малко село в община Невестино, Кюстендилска област, наредено в долината на едноименната река, един от десните притоци на Струма. Тук нищо не се случва бързо. Селото живее в ритъма на сезоните, а землището му граничи с дивите горски масиви, покриващи хълмовете на юг и на изток. За пътника, свикнал с шума на магистралата, пристигането в Сушица прилича на спускане на ниска предавка: изведнъж се вижда по-широко небе, чува се реката и се осъзнава, че сте само на няколко десетки километра от Кюстендил, но се намира в съвсем различен свят.

Самото село принадлежи към общинската мрежа на Невестино и административно е частица от Кюстендилска област. Районът е исторически свързан с поречието на Струма и с пътя, прокаран от незапомнени времена между долините на Западна България и Беломорието. Гористите склонове около Сушица пазят останки от различни епохи, и точно тази многопластовост го прави интересен за посетителя, дошъл не само да почине, но и да разбере малко повече за тукашната земя. Не е случайно, че цялото Невестинско носи в себе си белезите на земя, живяла дълго и тихо: далеч от главните пътища, но достатъчно близо до тях, за да не бъде изолирана. Тази особена позиция е отнела на района популярността, но му е спестила и разрухата на масовизацията.

Река Сушица и животът край нея

Реката, дала името на селото, носи характерния нрав на планинските потоци в Кюстендилско. Напролет тя се буди шумно: мътна вода от снеговете на по-горните склонове препреду камъните по широкото й легло и не оставя никакво съмнение, че зимата е минала. Именно тогава, когато горите наоколо едва прозеленяват, крайречните ливади се напояват добре и за кратко наподобяват миниатюрни мокри поляни, пълни с жаби и птичи хор.

През лятото маловодието свежда Сушица до тих ручей между засенчени брегове, покрити с върба и елша. Тогава тя е най-приятна за ленива разходка по коритото: камъните са изсъхнали и удобни за стъпване, водата е бистра и хладна, а дъбовата сянка от двата бряга прави жегата поносима. Семейства с деца намират тук именно онова, което не може да се купи: тишина, чиста вода и усещане за откритост. Риболовците, пък, знаят, че тези бавни летни участъци крият своите изненади.

Крайречните ливади, разпрострени между селото и горите, привличат птици и любители на природата и в двата посочени сезона. Долината на Сушица е оформена в мека котловинна форма, заобиколена от хълмове, обрасли предимно с дъбови и габърови гори. Тази комбинация от открити пасища и гъста горска шапка е характерна за целия Невестински район и прави пейзажа атрактивен за разходки в почти всички сезони освен в най-тежкото зимно затишие. Летният въздух тук е забележимо по-хладен, отколкото в котловините на по-ниска надморска височина.

Невестинската крепост и средновековното наследство

На около 10 километра от Сушица, в самото общинско средище Невестино, стои едноименната средновековна крепост, несправедливо рядко споменавана в туристическите маршрути на Кюстендилско. Крепостта е заемала стратегическа позиция върху скалист рид над съвременното село и е служела за контрол на важния търговски и военен път по долината на Струма. В средновековния период тези земи са минавали последователно под контрола на Първото и Второто Българско царство, а укреплението е засвидетелствало немалко смени на власт.

Днес от крепостта са запазени части от крепостни стени и основи на кули, а пешеходният достъп до нея предполага кратко изкачване, напълно по силите на всеки. Видяна отгоре, тя предлага рядка гледка към широката долина на Струма и към скалистите ридове на Конявска планина. Тези пейзажи се менят осезаемо в зависимост от часа и сезона: мъглявото есенно утро ги прави тежки и замрели, докато пладнешкото лятно слънце им придава почти средиземноморски вид. Ако вече сте в Сушица и ви е останало половин ден, Невестинската крепост е логичният следващ пункт на маршрута.

Средновековното наследство на Невестинско не се изчерпва само с крепостта. Множество малки черкви, заровени сред горите по склоновете, са дело на различни епохи и показват, че районът е бил значим и в периодите, за които писмените извори мълчат. Пастирският поминък, животновъдството и горарството са задържали хората тук векове наред, дори когато административните центрове са прехвърляли тежестта си на изток или на север. Областта около Сушица е спадала към различни административни единици в зависимост от периода: от средновековното Кюстендилско деспотство до османския санджак и след Освобождението към новото Княжество България. Всяка от тези промени е оставила незначителен, но реален отпечатък върху тукашния начин на живот и върху запазеното архитектурно наследство.

Пътят към Земенския пролом

Само на около 20 километра на север, следвайки поречието на Струма, се разгръща един от най-впечатляващите природни феномени в западна България. Земен и неговият пролом са практически задължителна спирка за всеки, поел от Сушица нагоре по долината. Проломът на Струма тук е тесен и драматичен: скалите от двете страни се издигат стреловидно, а старата железопътна линия и черният път се редят в едва достатъчно широката ивица между водата и камъка. Усещането, когато се пресича пролома по шосето, е, че планината се е свила и те пропуска с нежелание.

Земенският манастир Свети Йоан Богослов, стоящ на около километър от самия Земен, е едно от онези места, за които не се намират правилните думи, докато не се види на живо. Стенописите от 14 век вътре в малката еднокорабна църква са изключителен паметник на средновековното изкуство и рязко контрастират с непретенциозния външен вид на сградата. Сцени от Стария и Новия завет покриват стените в наситени цветове, неочаквано добре запазени след столетия. Ако сте поели от Сушица за целодневна обиколка, Земенският пролом и неговият манастир изпълват смислено всяка минута от деня. Разстоянието е малко, но усещането е голямо.

Конявска планина, гористият хоризонт на изток

Погледнат от Сушица, хоризонтът на изток е воден от масива на Конявска планина. Планинският рид е слабо населен, горите по него са трудно проходими без пътека, но за любителя на тихите преходи точно тук се крие онова усещане за нетронатост, което все по-рядко се среща в по-популярните планински дестинации. Средищата на обитаемост в Конявско са пръснати малки села с намаляващо население, а именно тази опустяла тишина е привлекателна за туристи, дошли не за инфраструктура, а за природа.

От местните пасища около Сушица в ясен ден се очертава силуетът на планинската верига, прекосена от редки черни пътища. Есента е може би най-щедрият сезон за тези гледки: горите по Конявска стават медночервени и златожълти, а въздухът придобива онази чистота, характерна само за октомврийските следобеди в западна България. Точно тогава дори кратка разходка нагоре по склона се превръща в нещо, което трудно се описва на хора, нечели я. Птичият прелет дава на есенния пейзаж допълнителна динамика: ята прелетни птици се плъзгат по въздушните течения над хребета.

Невестинско между Струма и Кюстендилско

Сушица е едно от малките земледелски и животновъдни села в общината, чийто поминък от векове разчита на горите, ливадите и малкия добитък. Скотовъдството е традиционно за целия Невестински район, а дивечовото богатство на горите е привличало ловци от по-широкия регион. Бобошево на юг и Кочериново по-надолу по Струма очертават градска мрежа, с която общуват невестинските села, но Сушица е запазила белезите на истинско, нетуристическо живеене.

Кметство, малка черква, стари каменни огради, дворове с широки, сенчести сливи и гнезда на щъркели по старите покриви. Такъв е образът на селото. За посетителя, потърсил не тълпата, а тишината, Сушица и Невестинско предлагат нещо, трудно открито в по-известни дестинации: усещането, че сте пристигнали преди туристическия вал, а не след него. Дупница на изток и Кюстендил на север са на разумно шофиране и служат за базови точки с пълна туристическа инфраструктура, хотели и ресторанти. Оттам насетне Сушица е на половин час и на цял свят разстояние.

Невестинско като цяло остава встрани от туристическите карти на Кюстендилска област, което е едновременно негов недостатък и силна страна. Липсват масовите туристически обекти, но затова пък липсва и претрупването. Пътят покрай Струма оттук надолу минава и край Земен и предлага маршрут с голяма природна плътност на относително малко разстояние. За пътника с едно свободно уикенде районът е достатъчно богат сам по себе си.

-

Пътуване до Сушица

Цялото пътуване на едно място, съвсем скоро.

Търсиш почивка или екскурзия до Сушица?Очаквайте скоро
Хотели в СушицаКъде да отседнеш
Екскурзии и билети в СушицаПреживявания на място
Кола под наем в СушицаСвободно придвижване
Трансфер до СушицаОт летището до хотела
Пътна застраховка за СушицаСпокойствие по пътя

Подбираме надеждни доставчици за всяка услуга. Очаквайте съвсем скоро.

Често задавани въпроси

Към коя община и област спада Сушица?
Сушица е село в община Невестино, Кюстендилска област, Югозападна България.
Каква е реката, която дава името на селото?
Река Сушица е десен приток на Струма. Тя протича непосредствено край селото и е дала името му.
Какво да посетя наблизо, ако съм в района на Сушица?
Невестинската средновековна крепост е на около 10 км. Земенският пролом на Струма и Земенският манастир Свети Йоан Богослов с уникални стенописи от 14 век са на около 20 км на север. По-нататък е Кюстендил с минерални бани и богата история, а Дупница е удобна транзитна база.
Добро ли е пътното свързване до Сушица?
Районът се обслужва от пътна мрежа, свързана с основните артерии по долината на Струма. Дупница и Кюстендил са удобни за пристигащи откъм западна и югозападна България, а оттам до Невестино пътят следва спокойна долина.
Оценка на читателите
4.4/5
от 100 читателски мнения
Дайте своята оценка:
Питай нас първо

Твоето следващо пътуване започва тук

Стотици проверени места в България и по света, описани от български поглед. Намери своето и тръгни подготвен.