Сухострел

Сухострел е от онези малки села, за които не се чува в рекламите, а се натъква на тях по пътя, когато карат нагоре от равнината към планината. Кацнало в Предбалкана на Област Враца, в землището на Община Роман, то носи около себе си онзи спокоен и ненатруфен облик, с който се разпознават селищата на северния български скат, там където хълмовете вече надигат рамене и полето се огъва в нещо по-стръмно и по-зелено. Тук не се идва за музеи и туристически маршрути с обозначена табела, а за тишина, поглед към ридовете и за усещането, че пътуването понякога е най-вярно именно тогава, когато се спира без голяма причина.

Селото е малко, каквито са повечето селища в тази отсечка на Западния Предбалкан. Въздухът миго напомня, че планината е близо, дори когато не се вижда цялата. Откъм юг ридовете на Стара планина стоят постоянно в периферията на погледа, ту прикрити от дърветата, ту изненадващо близо зад някой завой. Именно тази близост между равното поле и планинската гранка е характерна за целия Роман-Мездренски край, и Сухострел я носи пълноценно.

Река Скът и влагата на хълмистия край

Водата обяснява много за характера на едно село. В Община Роман основната водна нишка е река Скът, която прорязва хълмистия Предбалкан на запад от Роман и поема към Дунавската равнина. По течението й и по притоците й животът в тези земи е бил уреден от векове, полето е влажно и плодородно, горичките са редки и домашни, а кладенците пазят вода дълго след сухото лято. Не е нужно да сте геолог или ботаник, за да усетите разликата между тази зеленина и тази по безводните хълмове по-нататък на запад.

Разходката край водата наоколо е непретенциозна, но честна. Ливадите по коритото запазват свежестта си чак до август, а жабите привечер са по-силни от всяка акустична инсталация в природен парк.

Тази влага е и причината земеделието в Роман-Мездренско да пази устойчивост дори в години с оскъдни валежи. Трайните насаждения, лозята по по-слънчевите склонове и оранжерийните стопанства са видими по пътя и напомнят, че изоставането на малкото село не е общата история тук. Въпреки демографските вълни, преминали по цялата Врачанска и Ловешка предбалканска зона, части от землищата около тези водоснабдени долини продължават да се стопанисват, и почвата го показва. Кафявото на засятата нива, оформено с трактор в правилни ивици, е един от онези скромни знаци за живот, от които разбирате, че едно село не е съвсем спряло.

Предбалканският характер на Сухострел

Има нещо по-интересно от красотата в тези предбалкански хълмове. Поколения са живели тук с усещането за планината зад гърба, с полето пред тях и с тесния поземлен фонд между двете. Тъкмо тази теснота е оформила дребния строй населищата в Роман-Мездренско: компактни, свити около черквата и чешмата, без излишно разстояние между двора на съседа и твоя. Сухострел не прави изключение.

Хълмовете около селото носят онзи смесен характер на Предбалкана, където дъбовата гора редува по-открити пасища и стари ниви, оставени да отдъхват. Стои се на по-висока точка и се вижда наведнъж кафявото на изорания терен, зеленото на горичките и сивкавото на изоставени зидове, загубени в тревата. Пейзажът не е помпозен, но е жив и непреструван. За фотографа с търпение или за акварелиста с навикнало на Предбалкана око, това е щедра, непрелъстена гледка.

В селото и по пътеките около него рядко ще срещнете туристическа тълпа. Тук другите хора са главно местни и ако отделите малко разговор с тях, ще разберете за пътеките, за изворите и за историята на землището по-бързо и по-точно, отколкото от всеки пътеводител.

Именно такива места пазят живо народното знание за района: кой чешмичен извор е най-студен, по кой гребен вятърът спира преди дъжд, кои орехи берат последни. Градският пътник не знае тези неща, защото никой не ги е поставил на указателна табела. Но в едно кратко спиране и разговор с възрастен жител пред портата той получава карта, много по-точна от всяка приложение.

Какво да прочетете в пейзажа около Стара планина

Ридовете на Стара планина, видни от окрайнините на Сухострел, са повече от декор. Те слагат граница на облаците, менят цвета си с всеки час на деня и служат като безмълвен хоризонт, около който времето изглежда по-бавно. Тъкмо тук, в зоната, в която планинската верига започва да се снишава към равнината, пейзажът е в своята преходна, хибридна красота: вече не е суровото кварцитово було на склоновете, но не е и безкрайното поле на севера.

Ако дойдете след дъжд, когато ридовете са сини и ниски облаци им лягат по върховете, ще разберете защо именно в такива места са се настанявали ония хора, за които планината не е опасност, а закрила. Усещането за прикритост е старо и дълбоко, колкото самото земеделие по тези склонове. Гледате ли нагоре при такова небе, лесно забравяте, че населените места наоколо се броят на пръсти.

Есента в тази зона е особено щедра. Буките и дъбовете по хълмовете се запалват в охра и ръжда, сякаш пожар тлее бавно по склоновете без дим, и дори хората, които смятат, че са виждали всичко в планината, спират да снимат.

Пролетта пък носи по-плахо, но не по-малко честно откровение. Когато снегът по горните ридове все още не е съвсем изчезнал, а по ливадите долу вече са избили жълтите и белите цветя на ранните тревисти видове, картината е от онези, при които се усеща как сезоните се сменят на живо, не в прогноза, а пред погледа. Тази преходна красота, напластена в рамките на едно следобедно разходване, е може би най-неочакваният аргумент за идване в Предбалкана извън туристическия летен пик.

Пътят от Роман и как се стига до Сухострел

Сухострел е в пределите на Община Роман, чийто административен център, градчето Роман, е най-близката по-голяма точка по пътя. Оттам отивате нагоре по хълмистите пътища, каквито са тези в целия Роман-Мездренски край, и землището на селото ви среща без особена церемония. Пътят не е на магистрала, но именно това спестява усещането за транзит и прибавя онзи ритъм на малко пътуване, в което завоите са повод за поглед, а не пречка.

На запад от общинския маршрут, почти между нивата, лесно попадате на пресечката към Мездра, портата към Искърския пролом, което означава, че едно посещение в Сухострел лесно се плете в по-голям маршрут: Роман, Сухострел, Мездра, Искърският пролом и нагоре към Враца с нейната крепост и Врачански Балкан. На изток, по равнинния Подбалкански коридор, достигате до Луковит и по-нататък към Ловеч. Тази свързаност е може би едно от главните предимства на района. Дребните предбалкански селища тук не са изолирани острови, а точки по един жив, свързан западен пояс.

Тишината като аргумент

В доста туристически текстове тишината влиза като клише. Тук тя е буквална и проверима. Сухострел е малко, трафикът около него е скромен, а животът в него тече по ритъм, различен от градския. Идвате ли с намерение да се отдалечите за един ден от шума, това е именно онова разстояние, което трябва да измерите: не хиляди километри, а само толкова, колкото отделят полето от предбалканските хълмове.

Птичите гласове тук се чуват отчетливо, защото нищо не ги заглушава. Пчелини из градините, говор иззад плет, някоя кола по пътя веднъж на половин час. Ако сте от хората, на които малко от тишината стига за презареждане, ще разберете защо тези места не губят стойността си, дори и без нито една маркирана туристическа забележителност.

Идването тук е акт на замедляване, а не на консумация. Спирате, обхождате, слушате. Никой не ви очаква с разпъната шатра и сувенири. Всичко, което намирате, е истинско, понеже никой не го е нагласил за вас, и точно това ценят хората, запознати с характера на Криводол, Бяла Слатина и другите малки градчета в тази отсечка на Враца.

Сухострел е малко на картата, но е голямо в онова, което предлага на умора. Не всяко пътуване трябва да завършва с разгледани музеи и маркирани маршрути. Понякога е достатъчно да заспреш двигателя сред хълмовете на Предбалкана, да се изгледа как облаците преминават по билото над главата и да се поеме нататък с главата малко по-чиста. Само такива спирки превръщат прекарания уикенд в нещо повече от километри.