Самуилова крепост

Самуилова крепост е село в Благоевградска област, чието название носи директна препратка към един от най-мощните владетели на средновековна България. Насред хълмовете над долината на Струма, в широкото подножие на Пирин, стои крепост, издигната векове преди да получи днешното си название. Малкото село под нея пази тишина, каквато трудно ще намерите другаде в тази страна на активен балнео и ски туризъм.

За човека, навикнал на по-познати дестинации като Банско или Сандански, идването тук е малко изненадващо. Не намирате курортна суета, не намирате сигнализирани маршрути с информационни табла на всеки ъгъл. Намирате каменни зидове, хълм, гледка надолу към реката и усещането, че времето тук се е движело малко по-бавно от навсякъде другаде. Селото е скромно по размери, от онези, в които броят на жителите не вълнува много туристически справочници, а самото то рядко попада в стандартните обиколки на Благоевградска област. Но точно тук, в онова отстояние от асфалтовата шумотевица, обектът, заради който идвате, е запазил атмосферата, която обявените за музей крепости рядко имат. Можете да прекарате час при зидовете и да не срещнете никого.

Крепостта над долината

Средновековните укрепления в тази местност са сред малко изненадващите археологически обекти в Благоевградска област, защото видимите останки, макар и частично проучени, говорят за сериозна отбранителна позиция от времето на Първото и Второто Българско царство. Крепостта е свързана с името на цар Самуил, владял огромна по размерите си Българска държава от края на Х до началото на XI век, а стратегическото положение над долината на Струма обяснява защо именно тук е имало укрепен пункт. Контролът над речния коридор е бил жизненоважен, защото по него минавали търговски и военни пътища, свързващи вътрешните земи на царството с Беломорието.

Изкачването до крепостта изисква малко физически усилия и добри обувки, но трудът се изплаща с изглед, заради който отдавна биха поставили табела и входна такса, ако се намираше в по-посещаван район. Отгоре виждате долината плавно да се разширява на юг, хълмовете на Беласица вдясно, а в ясен ден и до Кресненското дефиле. Зидовете са от ломен камък, а на места строителите са ползвали тухли от по-ранни антични постройки, колкото да се сетите, че животът в тази местност не е започнал с цар Самуил. Пластовете идат отдолу, от римски и тракийски времена, а крепостта е само видимият им връх.

Самите стени, доколкото са запазени, очертават контурите на значителна по мащаб крепостна система. Несиметрична по план, приспособена към естествения релеф на хълма, тя е разчитала на неравния терен за защита, а не само на дебелината на зидовете. Подобен тип укрепления е типичен за средновековното строителство в Македония и Тракия и свидетелства за добре организирана отбранителна линия по западния фланг на царството. Специалистите, изследвали обекта, свързват строителната фаза с периода на Самуиловото управление, макар по-ранни следи да показват, че върхът е бил използван за наблюдение и преди това.

Никаква уредена инфраструктура, никаква касичка. Крепостта е свободна за посещение, каквото е положението с повечето необявени за музей обекти в планинска България. Именно затова идването тук има усещане за откритие, за лично разчитане на пейзажа без ламиниран наръчник наблизо.

Цар Самуил и западният фронт на царството

Самуил управлява Първото Българско царство от около 997 до 1014 година и прави от него държава, чиито граници достигат до Адриатика на запад и Егейско море на юг. Тракия, Македония, Мизия, части от Сърбия и Албания са под негова власт в различни периоди. Стратегическите позиции по долината на Струма са имали ключово значение за комуникацията между различните части на царството и защитата на западните проходи. Именно крепостите по тези хълмове са наблюдавали движението по реката и са подавали сигнал при приближаване на византийска армия.

Битката при Беласица от 29 юли 1014 година слага край на царуването му. Тогава византийският император Василий II разбива главните войски на Самуил и заповядва ослепяването на около 15 000 пленени български воини. Историите разказват, че когато цар Самуил вижда ослепените си воини, умира от скръб два дни по-късно, на 6 октомври 1014 година. Беласица, която се вижда от хълма над Самуилова крепост, е именно тя, планинският рид, под чийто северен склон се е разиграло едно от най-трагичните събития в средновековната ни история. Тази близост прави посещението на крепостта нещо повече от разходка до стари зидове. Тук гледате едновременно към двете места: укреплението, от което Самуил е контролирал прохода, и планината, при чиито склонове приключила епохата му.

Не е никакво случайно съвпадение, че селото, израснало при крепостта, е взело нейното историческо название. Памет за цар Самуил в тази местност не е нужно да се търси в музей, тя е буквално вписана в пейзажа. Областта между Струма и Беласица е един от малкото райони в България, в които средновековната история е физически видима без да се влиза в сграда: хълмът с крепостта от едната страна, планинският рид на Беласица от другата. Двете точки на тази история са едновременно видими от едно и също място.

Хълмовете, реката и пролетният пейзаж

Селото се намира в Петричка община, административно в Благоевградска област, на сравнително кратко разстояние от Петрич и от магистралния коридор по реката. Самото населено място е малко, но местоположението му го прави добра отправна точка за разходки из хълмовете на левия бряг на Струма. Тук Струма все още тече бавно и широко, с онзи ленив ритъм, преди да навлезе в стегнатото Кресненско дефиле по-нагоре по течението.

Теренът около селото предлага различни нива на трудност за пеша разходка. Пътеката нагоре към крепостните зидове е стръмна на места, но достатъчно кратка, за да не е проблем за хора с умерена физическа подготовка. Пролетта е особено подходяща. Тогава склоновете са покрити с тревна растителност, цъфтежът на диви треви и храсти придава на пейзажа онзи цвят, какъвто летните снимки рядко улавят, а температурите позволяват разходка без дискомфорт дори в средата на деня. Откъм реката духа хлад и когато спрете за почивка на хълма, усещате как двата въздуха се срещат, долният влажен и долинен, горният сух и каменист.

Есента носи свой характер. Листата по дъбовете по склона, заедно с тихата долина долу и отдалечената верига на Беласица, правят от тази гледна точка едно от онези места, за които фотографите обичат да спорят кое е по-хубаво. Зимата рядко предлага условия за изкачване, но самото село под снег е картина на онзи вид провинциална тишина, с която Благоевградска област не е наясно колко е богата. Летният туристически сезон на практика подминава Самуилова крепост, насочен основно към балнео центровете в Санданско и Петричко, което значи, че ако потърсите крепостта в юли или август, ще я намерите в пълно уединение.

Петрич, Беласица и маршрутите наоколо

Самуилова крепост е удобно за посещение заедно с целия регион на Петричко и Санданско. Благоевград е областният център и предлага добри условия за отсядане с разнообразие от хотели и хранителни заведения. Оттам пътуването до Самуилова крепост и обратно е въпрос на половин ден, с достатъчно оставащо следобед за посещение на самия обект и разходка около него.

По-близо е Сандански, откъдето пътят следва долината на Струма на юг и за около 30 минути ви отвежда в района. В маршрута лесно се включва природният парк Беласица, чиято територия граничи с Гърция и Северна Македония и предлага маркирани туристически пътеки с красиви гледки към Струмската низина. Двете планини, Пирин и Беласица, рамкират хоризонта откъм различни страни, а долината между тях дава онова усещане за пространство, което задушените курортни центрове не могат да предложат.

Любителите на Белица и защитената зона на Пирин ще намерят в тази посока любопитна алтернатива на по-натоварените дестинации. Районът е добре свързан с пътната мрежа, което го прави достъпен с личен автомобил, а при добра логистика можете да комбинирате няколко обекта в рамките на едно пътуване. Достатъчно е да планирате Самуилова крепост като основна спирка сутринта, преди дневният туристически поток по главните атракции в областта да е набрал скорост.

Регионът около Петрич е познат с лозарството и плодовите градини. Ако идвате след бране на грозде, в края на август или началото на септември, местните пазари в Петрич и Сандански предлагат онова разнообразие от пресни продукти, с което само югозападна България може да се похвали на тази ширина. Комбинацията от историческия обект на хълма и едно купуване от местен производител по пътя обратно е точно онзи вид пътуване, за което не е нужно да планирате много предварително.

-