Мендово

Мендово е малко село в Община Кюстендил, наредено в плодородната Кюстендилска котловина, там където склоновете на Конявска планина постепенно се сливат с равнинното дъно на долината. Намирате се на около десетина километра от областния град и все пак тук времето тече по различен начин. Нивите, овощните насаждения и редките минути, в които по пътя ви изпреварва трактор, а не кола, подсказват, че сте стигнали до онзи вид България, за когото градските хора говорят с носталгия, но рядко имат търпение да поседят. Именно тази близост до ежедневието на котловинното земеделие прави Мендово различно от туристическите дестинации, наредени в брошури, тук не очаквате атракция, а спирате там, където животът просто продължава.

Районът около Кюстендил е познат преди всичко с черешите си. Кюстендилската череша е нещо като регионална идентичност, а именно тези нивади и наклонени насаждения по склоновете около Мендово са неразделна част от пейзажа, придал репутацията на цялата котловина. Кюстендилско е едно от малкото места в страната, където плодовото земеделие е оформило буквално всяка гледка. Дори движейки се по малкия асфалтов път, свързващ Мендово с по-широкия свят, на места черешовите корони надвисват отдясно и отляво едновременно и правят от обикновеното пътуване нещо по-хубаво от планираното.

Осогово над покривите на Мендово

Осогово е масивът, чиято силует изпълва северния хоризонт, щом излезете на по-открито място в и около Мендово. Северните части на котловината граничат директно с подножието на планината и в ясен ден гребенът се вижда рязко и близо. Най-висока точка на масива е връх Руен (2251 м), но и без амбиция за висок преход пространството около Мендово дава добра отправна точка към по-ниските горски пояси.

Горите са смесени, а иглолистните пояси се появяват нагоре по склона. За туриста, тръгнал без специална екипировка, полупланинските части на Осогово предлагат разходки с гледки към котловината отгоре. Оттам Кюстендилско изглежда като широк зелен поднос, заграден от планини от три страни. Намерението не е необходимо да бъде грандиозно, и само часова разходка по горската граница над Мендово дава това, за което по-дълги преходи изискват цял ден.

Мечките и дивите прасета в Осогово са добре известни на местните. Срещите са редки, но в сутрешния слой на гората изненадата е напълно реална. Затова посещенията в по-гъстата гора са по-приятни в компания и в разговор, а не в тишина.

Черешите и поминъкът на котловината

В радиус от няколко километра около Мендово земеделието е и поминък, и пейзаж едновременно. Черешовите градини по склоновете, нанизани по контурните тераси, имат своя особена геометрия. Ранна сутрин, когато мъглата все още стои ниско, дърветата се губят в нея до средата на ствола и цялото парче земя изглежда по-голямо, отколкото е.

Областта Кюстендил е водещ производител на череши в страната, а насажденията около близките на Мендово землища са от сортовете, натрупали десетилетия на местна адаптация. Любопитен детайл за пътешественика: черешата на Кюстендилско е толкова вкоренена в регионалната идентичност, че местните жители рядко я смятат за нещо необикновено, докато гостът неизменно спира и снима.

Освен черешите, котловината около Мендово дава ябълки, сливи и орехи, а в по-добрите години и доматите от местните бахчи се търсят на пазара в Кюстендил. В края на лятото покрай пътищата понякога се появяват бидончета и кошници с плодове, наредени направо пред оградите, без ценоразпис, без касов апарат, с принципа на доверието, на каквото градовете отдавна са се отказали.

Минералните бани на Кюстендил на десет минути оттук

Едно от малкото места в България, където може да се запишете за минерална баня на ден, на който сте решили без предварителен план, е Кюстендил. Минералните извори в областния град текат непрекъснато от хилядолетия и са документирани още от римско време, когато там е съществувало поселение с публични терми. Самите извори са сярно-алкални, с температура около 76 градуса, и са известни с лечебното си действие при ставни и кожни заболявания.

За жителите на Мендово всичко това е в буквалния смисъл на думата „по пътя”. Но за туриста, избрал селото като база за почивка или транзитна спирка, близостта до балнео центъра на Кюстендил превръща всеки ден в удобна комбинация. Сутринта в тихото землище, следобед в термалната вода. Рядко се среща такава географска щедрост в едно и също кътче на страната.

Около минералните извори на Кюстендил са изградени балнео хотели и санаториум с дълга история, а самият град е запазил онзи лек провинциален ритъм, в който всичко е на пешеходно разстояние. Ако отделите ден за разходка в Кюстендил от базата в Мендово, заслужава да включите и Историческия музей, и часина из Хисарлъка, откъдето крепостните стени са видни до степен, която обяснява защо Велбъжд, средновековното й име, е звучало сериозно.

Земенски манастир и тесният пролом на Струма

На около двадесетина километра от Мендово, при прохода, в който Струма се е врязала между скалисти стени, стои Земенският манастир „Свети Йоан Богослов”. Построен в ранното средновековие и изографисан с фрески от 14 век, той се числи към най-оригиналните паметници на средновековното изкуство в западна България.

Земенският пролом е заслужено признат за природна забележителност. Реката минава буквално в краката на скалите, а единственият начин да следвате течението й е по тясна пътека, прокарана между водата и отвесните стени. Особено впечатляваща е гледката от скалите отгоре, когато в пролетните месеци Струма носи повече вода и звукът стига до пътеката с пълна сила. За половин ден преход с ясен акцент на забележителност, пролом и история на едно място, Земен е може би най-добрият вариант от тази страна на Кюстендилско.

Фреските на Земенския манастир са рисувани в стила на Търновската художествена школа и включват редки по иконографска схема сцени, каквито не се срещат в по-добре познатите ни средновековни паметници. Нещото, което поразява в интериора, не е размерът, а плътността на изображенията. На относително малка площ стените крият композиции, за чието четене се изисква и добро осветление, и наистина бавно темпо.

Бобошевският манастир и Кочериново наблизо

В посока юг по долината на Струма, на около тридесетина километра от Мендово, лежат Бобошево и Кочериново. Бобошевският манастир „Свети Димитър Солунски” е известен с добре запазените си средновековни фрески и е едно от малкото места по тази ос на долината, достъпно за посещение без специална екипировка или предварителна уговорка. Самото Бобошево е сравнително малко градче, но в него се усеща онзи вид провинциална неизпражненост, при която всяка кафенечна маса на тротоара изглежда поставена там от векове.

Бобошевският манастир датира от средновековието и е бил ктиторски обект на деспот Константин Деянов. Фреските в него са от 14 и 15 век и са запазени в степен, която рядко се среща при провинциалните обители без реставрационна намеса от последните десетилетия. Посещението отнема по-малко от час, но е от тези, след които се тръгва с по-доволен вид, отколкото при влизането.

Кочериново стои точно при отклонението за Рила и при целенасочено планиране се вписва естествено в дневен маршрут: сутринта в посока Рилски манастир, обратният път покрай Бобошево, почивка. Мендово и Кюстендилско падат вляво от тази ос, но разстоянията са малки и маршрутът се навива сравнително безболезнено дори с едно превключване.

Конявска планина и горите на запад

Конявска планина загражда котловината от запад и е много по-ниска от Осогово, което я прави достъпна за обикновен ден без специална подготовка. Гребенът рядко надвишава 1400 метра и почти навсякъде се покрива с гори, под които пътечките са плътно засенчени дори в горещо лято. Зеленото на Конявска е от онзи наситен нюанс, характерен за планините в западна България, по-тъмно и по-плътно от планините на изток, сякаш тук дъждовете от Средиземноморието се изкачват достатъчно навлажнено и дърветата са наясно с това.

Нивото на туристическа инфраструктура е скромно, но именно в това се крие характерът на Конявска. Не срещате маркирани указатели на всеки километър. Срещате боровите гори, малки поляни и гледките на изток към котловината, която изглежда подредена и спокойна от по-горе. За жителите около Мендово това е буквалният заден двор. За туриста е леко придишване, което го кара да се върне в същата събота следващия месец.

По-известната гледна точка в съседство е от телевизионната кула близо до билото, от където при добра видимост погледът стига до Витоша и в изключителни дни дори до Рила. Мендово не е непременно изходната точка за тази обиколка, но е в посоката и при ранен старт всичко се вписва без смущаваща прибързаност.

-

Въпроси и отговори за Мендово

В коя административна единица се намира Мендово?
Мендово е село в Община Кюстендил, Област Кюстендил, в западна България.

Далеч ли е Мендово от Кюстендил?
Селото се намира на около десетина километра от Кюстендил и е удобно достъпно с лична кола или по местен транспорт.

Има ли нещо интересно за туриста в района на Мендово?
Природата на Конявска и Осоговска планина, близостта до Земенския пролом и манастир, Бобошевския манастир, минералните бани в Кюстендил и обширните черешови насаждения на котловината правят района привлекателен за природен и културен туризъм.

Кое е най-близкото голямо населено място до Мендово?
Кюстендил е областният град в непосредствена близост, около десетина километра. Дупница е следващият по-голям град, на около 35 километра в посока юг по долината.